Колко въже не се усуква (Сергей Дигурко)
Астраханските пясъци се простират на стотици километри. Есенното небе беше покрито със светлосиви облаци. Сред дюните пасяха няколко овце, отклонили се от стадото, търсейки останки от растителност под червения пясък. Скокове и Дементиев, разкопчали тесните яки на полеви якета, вървяха между ракетните установки, оглеждайки изходните позиции и разговаряха за живота. - Днес ще снимаме, а там още десет дни и ще сме си у дома. Хайде да ядем, да се измием..., - каза уморено Скачков, въздишайки. - Да, Юра, още малко, още малко - още малко ..., - отговори му Дементиев с усмивка в мустаците си, галейки лъскавото тяло на ракетата. - Няма ли да оставиш лястовичката? В този момент пасящите овце замръзнаха за известно време, а след това, като се втурнаха в паника, се разбягаха в различни посоки. В небето, бързо приближаващо се към земята, се чу продължителен тътен, напомнящ звука на падаща бомба. - Юра в приюта - извика Дементиев, влачейки Скачков със себе си. От плътните слоеве облаци, разпадайки се на парчета, изпадна колосът на самолетна мишена. Падайки на земята, той експлодира, образувайки фуния с диаметър десет метра. Остатъците от горивото пламнаха, черни облаци дим се простираха в небето. - Не за първи път на полигона, но за първи път виждам такава бомбардировка, че те бяха напълно зашеметени там, в точка "P" ..., - каза Сергей, като вдигна шапката си и я отърси от пясъка и погледна часовника си. - Виж, Юра, двадесет часа е, германците са протегнали ръка за вечеря. Спретнати камиони се движеха по криволичещия път към съседната стартова площадка между дюните. Скоро във въздуха се разнесе апетитна миризма... - Колбаси, пилешко..., - Скачков опитваше невидима храна, улавяйки миризми с носа си. - Да вървим Юрок, време е да се освежим, цаца и просо, нашата храна, - преглъщанеслюнката, Сергей изпусна и те тръгнаха, потъвайки в пясъка, към полевата кухня, стояща в далечината. Бързо се стъмни. Дойде свеж ветрец и прочисти небето от облаците. Продължителният звук на сирена ... готовност за стрелба номер едно. Ракетите на пусковите установки потрепваха заострените си носове, търсейки високолетяща цел сред звездите. Разкъсани от товара, дизелово-електрическите централи започнаха да пушат със синкав дим, влизайки в режим на синхронизация. Дементиев запали цигара, гледайки тревожно показанията на инструментите, чиито стрелки, сякаш в екстаз, потрепваха, излизайки извън скалата за максималните показатели на скалите. Чувайки гласа на командира в високоговорителя: „Старт“, той отвори вратата на пилотската кабина… Страшен рев…, милиарди светещи точки…, дим и скърцане на метал… Ракетите една след друга, падайки от направляващите пускови установки, се отнесоха във висините. Сергей, с високо вдигната глава, наблюдаваше как две ракети се втурнаха като комети по стръмна траектория към бърза и малка, по-ярка от звездите фосфорна точка по стръмна траектория, бързо се приближаваха и завиваха. - Почти с нулев параметър ..., ще се счупят ..., има удар, един ..., втори, - Дементиев издиша с облекчение. Нощното небе беше осветено от ярка многоцветна светкавица, чу се далечен звук на експлозия и фрагменти от ракети и цели летяха към все още треперещата земя, планирайки. Офицери и войници започнаха да изскачат от кабините, покрити с камуфлажни мрежи, викайки от радост и хвърляйки шапки нагоре. Масова еуфория обзе хората, прегръщаха се, танцуваха, радваха се...