Колоната е

(фр. colonne, от лат. columna - кръгъл стълб), архитектурно обработена вертикална опора, кръгла в сечение; основният елемент на носещата конструкция на сградите и архитектурните поръчки (виж чл. Архитектурен ред). Прототипите на колоните са дървени (от стволове на дървета) или каменни кръгли стълбове, върху които са почивали покривите на най-древните сгради, създадени на базата на най-простата структура на стълбове и греди. Колоната се състои от гладка или с вертикални канали-канелюри на ствола, завършва с пластично обработен капител (от къснолатински capitellum - глава), обикновено лежи върху основата. Стволът на колоната може да има удебеление в средата - ентазис, което ясно изразява образа на еластичното носене на тежестта от опората.

колоната
Залата на колоните. Кносос дворец. Крит. 17–16 век пр.н.е д.

Художествената изразителност на колоната се определя от нейните пропорции: съотношението на дължината към диаметъра, дължината и диаметъра към интерколоната (разстоянието между колоните) и към размера на цялата конструкция. В древен Египет прекалено мощните, тясно разположени колони приличаха на огромни снопове папирус или цъфтящ лотос, до които човек изглеждаше малък и незначителен (Луксор, Карнак). В критско-микенската архитектура дървените колони изтъняват, като сталактити, висящи от арките на пещерите (така наречената Зала на колоните на двореца Кносос на Крит, 17-16 век пр.н.е.). Древногръцките колони се отличават със специално съвършенство, пропорционалност на човек (Партенон, 447–438 г. пр. н. е., архитекти Иктин и Каликрат, храмът на Нике Аптерос на атинския Акропол, 442–420 г. пр. н. е., архитект Каликрат). В древен Рим колоните често губят своето конструктивно значение, превръщайки се в елемент на архитектурна украса (Колизеум, 75–80). През Средновековието и следващите епохи колоните стават не само опориза тавани с греди, но също и за арки и сводове.

колоната
Храмът на Аполон в Делфи. Реконструкция

Отделно стоящите колони обикновено служат като паметници: колоната на римския император Траян на форума на Траян в Рим, 113 г., издигната в чест на победата на римляните над даките; Александровската колона на Дворцовия площад в Санкт Петербург (1830–34, архитект А. А. Монферан) е паметник в чест на победата на България в Отечествената война от 1812 г. Колоните, украсени с носове на кораби, се наричат ​​рострални.

Вижте какво е "Колона" в други речници:

колонада - колонада ... Българско ударение

КОЛОНА - (френска колона colonne). 1) стълб, поддържащ или украсяващ част от сграда. 2) паметник под формата на стълб. 3) известна формация на армията. 4) кораби, построени в няколко линии. Речник на чуждите думи, включени в българския език ... ... Речник на чуждите думи на българския език

КОЛОНА - КОЛОНА, колони, жени. (италианска колона) (архитект). 1. Архитектурна конструкция, която прилича на висок цилиндър и най-често служи за опора на фронтони или вътрешни части на сгради. Портик с колони. „Аз ... построих къща, с колони, огромна ...“ ... ... Обяснителен речник на Ушаков

Колона - - вертикална опора на сграда, конструкция, възприемаща вертикални натоварвания от други елементи (греди, ферми, арки, сводове и др.) [Нов политехнически речник, Москва, Научно издателство, 2000 г.] Колона - (фр. colonne от лат. ... Енциклопедия на термини, определения и обяснения на строителни материали

КОЛОНА - КОЛОНА, женска, лат. стълб, стълб, щранг; стойка, подпора; самотна колона, под формата на паметник, сергия. Декорацията на стълбове или колони се определя в архитектурата от поръчки, условен ред, докъм които принадлежат. Конна, крачна колона, ... ... Обяснителен речник на Дал

Колоната е вертикална линейна конструкция, чиято височина значително надвишава нейното напречно сечение. Колона, предназначена за възприемане на вертикални (в по-малка степен хоризонтални) натоварвания. Източник: Речник на архитектурно-строителните термини 1 ... Строителен речник

колона - Вижте ... Речник на синоними

КОЛОНА - във военното дело формация, в която военнослужещите са разположени на тила един към друг, а подразделенията (автомобилите) едно след друго. До сер. 19 век (във военновъздушните сили през 20 век) колоната е една от формите на бойно формиране на войски (авиация) ... Голям енциклопедичен речник

КОЛОНА - КОЛОНА, s, женски. 1. Конструкция под формата на висок стълб, която служи за опора в сграда или се издига като паметник. Зала с колони. Тържествуващ к. 2. За хора, предмети, разположени или движещи се един след друг в продълговата редица. К. ... ... Обяснителен речник на Ожегов

КОЛОНА — (Колона от кораби) изграждане на флот в няколко линии, всяка от които се нарича К. К. може да бъде наветрена, подветрена, дясна, лява, средна. Самойлов K.I. Морски речник. M. L .: Държавно военноморско издателство на NKVMF на Съюза ... ... Морски речник