Колпит - женски възпалителни заболявания

Колпитъте възпалително заболяване, което засяга лигавицата на влагалището и шийката на матката. Обикновено възниква поради редица инфекциозни заболявания.

Причината за колпит най-често са други заболявания на пикочно-половата система - трихомониаза, гонорея, кандидоза, хламидия, херпес, гарднерелоза, уреаплазмоза, микоплазмоза. Също така, развитието му се насърчава от Escherichia coli, стрептококи, гонококи и други инфекции. Заболяването се предава най-често по полов път. Предразполагащи фактори, които намаляват имунитета към развитието на болестта:

  • Хронични заболявания на органите;
  • Хипофункция на яйчниците;
  • Широко зейване на гениталната цепка, пропуск поради стареене и други причини на стените на влагалището, други патологии;

  • Неспазване на основните правила за лична хигиена и интимна хигиена;
  • Постменопауза;
  • Неправилно използване на контрацептиви;
  • обливане;
  • Вагинална травма.
  • Остър колпит - проявява се внезапно, характеризира се със симптоми като парене, сърбеж и болка във влагалището, обилно гнойно или мукопурулентно течение, дискомфорт в долната част на корема. Възможни са също сърбеж и парене по време на уриниране. При външно излагане вагиналната мембрана започва да кърви, наблюдава се подуване. Понякога възпалението се разпространява към външните полови органи и шийката на матката. Trichomonas colpitis се счита за най-честата форма, гъбичките също са често срещани.
  • Хроничен колпит - възниква при липса на подходящо лечение (самолечение, неспазване на предписанията на лекаря). Протичането на заболяването е бавно с обостряния, често се разпространява до фалопиевите тръби и матката, яйчниците.

Диагностика

Диагнозата е поставенавъз основа на оплаквания на пациента, прост гинекологичен преглед, колпоскопия и лабораторни изследвания. Още на етапа на изследване се забелязва подуване и зачервяване на влагалището, както и натрупване на гноен секрет. При колпит от гъбичен произход също има бяло покритие. За идентифициране на патогена се вземат проби от уретрата, както и от шийката на матката, влагалището.

Лечението на колпит трябва да бъде комплексно. Използват се антибиотици в зависимост от вида на патогена и се предписва антимикробно промиване. При нарушен имунитет допълнително се провежда имунотерапия. В процеса на лечение пациентът трябва да спазва диета, която изключва използването на прекалено солени, както и мазни и пикантни храни. Алкохолът е забранен. В хода на лечението и след него се провеждат допълнителни изследвания. При атрофичен колпит се използват хормонални препарати (таблетки и локални средства, инжекции). Лечението на хроничен колпит задължително включва използването на възстановителни и противовъзпалителни лекарства, както и озонотерапия. Препоръчително е да се въздържате от полов акт.