Командировка или изпълнение на трудови задължения в друга област

Българските предприемачи, за да разширят бизнеса си, извършват предприемаческа дейност както на територията на Руската федерация, така и в чужбина - в страните от близкото и далечното чужбина. Понякога работата е продължителна. Ето защо разграничението между понятията "командировка" и "изпълнение на трудови задължения в чужда държава" е уместно. Каква е разликата между командировка в друга държава и работа на територията на чужда държава и какви са характеристиките на данъчното облагане на такива служители? Нека да го разберем.

Общи положения

Забележка! За командировка се признава и пътуването на служител, изпратен в командировка по заповед на работодателя или упълномощено от него лице, до отделно подразделение на изпращащата организация (представителство, клон), разположено извън мястото на постоянна работа.

Следва да се има предвид, че на основание чл. 57 от Кодекса на труда на България, едно от задължителните условия, които се включват в трудовия договор, е мястото на работа, а в случай, че служителят е нает да работи в клон, представителство или друга обособена структурна единица на организацията, намираща се в друго населено място, мястото на работа с посочване на отделната структурна единица и нейното местоположение. Следователно мястото на работа е съществено условие на трудовия договор. Член 72.1 от Кодекса на труда България предвижда възможност за движение, т.е. преместване на служител на работа в друга област заедно с работодателя. Въпреки това, поради факта, че мястото на работа е съществено условие на трудовия договор, преместването на работа в друга област е разрешено само с писменото съгласие на служителя. В същото време, когато служител се премести на друго работно място, на дрне е необходима структурна единица в същото населено място; 3)пътуването е ограничено до определен период. В съответствие с параграф 4 от Инструкцията на Министерството на финансите на СССР, Държавния комитет по труда на СССР и Всесъюзния централен съвет на профсъюзите от 07.04.1988 г. N 62 „За командировките в рамките на СССР“, преди приемането на Правилника за командировките, периодът на командировка се определяше от ръководителите на сдружения, предприятия, институции, организации и не можеше да надвишава 40 дни, без да се брои времето, прекарано в пътя. Срокът на командировката на работниците, ръководителите и специалистите, изпратени за извършване на монтажни, наладъчни и строителни работи, не може да надвишава една година. Въпреки това, параграф 4 от Правилника за командировките гласи, че работодателят определя периода на командировката, като взема предвид обема, сложността и други характеристики на служебната задача. Следователно няма краен срок за пътуването.

Документация за командировки

Данъчен механизъм

В зависимост от целта на пътуването на служителя в чужбина (изпълнение на трудови задължения на територията на чужда държава или командировка) значително зависи механизмът за данъчно облагане на средствата, получени от служителя, както и необходимостта от прилагане на разпоредби за избягване на двойното данъчно облагане. Когато служителите са изпратени на работа в чужбина за продължителен период от време, когато изпълняват всичките си трудови задължения, предвидени в трудовия договор на работното място в чужда държава, възнаграждението, вкл. изплатено им от българска организация е възнаграждение за изпълнение на трудовите задължения на територията на чужда държава, което се отнася до доходи, получени от източници извън Руската федерация. В съответствие с параграф 1 на чл. 207 Данъчен кодекс България от платците на данък общ доходфизически лица се признават като физически лица, които са данъчни местни лица на Руската федерация, както и физически лица, които получават доходи от източници в Руската федерация и които не са данъчни местни лица на Руската федерация. Съгласно алинея 2 на чл. 209 от Данъчния кодекс на България обект на облагане с данък върху доходите на физическите лица са доходите, получени от данъчни местни лица на България от източници както в Руската федерация, така и в чужбина, а за физически лица, които не са данъчни местни лица - само от източници в Руската федерация. Следователно следните критерии са от съществено значение. 1.Статус на служител : дали е данъчно местно лице или не. Ако служител е изпратен в чужбина за дълъг период от време за изпълнение на трудови задължения, тогава плащанията (заплатите), начислени от работодателя, подлежат на облагане с данък върху доходите на физическите лица, докато служителят е данъчен резидент на Руската федерация. Ако служител е изпратен в командировка, средната заплата, изплатена от работодателя, подлежи на данъчно облагане в зависимост от статута на платеца (независимо дали е данъчно местно лице или не) в размер на 13% или 30%. 2.Източник на получения доход. Ако служител получава доходи от източници извън Руската федерация, той е данъкоплатец само докато е признат за данъчно местно лице на Руската федерация. В същото време той винаги е платец на данък върху доходите на физическите лица, ако доходите са получени от източници в Руската федерация. Нека разгледаме горните критерии по-подробно.

Данъчен статут на служителя: данъчен резидент (нерезидент)

Източник на получен доход

Данъчно облагане на доходите на служител, изпратен в чужбина за изпълнение на трудови задължения