Комбинация и комбинация (G
Комбинация и комбинация
G. Бекхожина, ръководител на отдел
Член 196от Кодекса на труда на Република Казахстан (наричан по-нататък Кодекс на труда на Република Казахстан) предвижда правото на служител да сключи трудов договор на непълно работно време както с работодател, с който вече има трудово правоотношение (на основната работа), така и с няколко работодатели.
За сключване на договор за почасова работа с друг работодател освен документите, предвидени в чл. 31 от Кодекса на труда на Република Казахстан, служителят представя удостоверение за характера и условията на труд на основното място на работа (място на работа, длъжност, условия на труд).
Общата продължителност на ежедневната работа на мястото на основна работа и на непълно работно време не трябва да надвишава нормата за продължителност на дневната работа, установена в чл. 82 от Кодекса на труда на Република Казахстан, за повече от четири часа (член 198 от Кодекса на труда на Република Казахстан).
В същото време работодателят, който е приел работа на непълно работно време, трябва да помни, че платените годишни трудови отпуски му се предоставят едновременно с отпуска за основната му работа. Ако продължителността на платения годишен трудов отпуск по трудовия договор за работа при непълно работно време е по-малка от продължителността на отпуска за друга работа, работодателят по искане на работника на непълно работно време му предоставя отпуск без заплащане за дни, които съставляват разликата в продължителността на празниците.
За разлика от работата на непълно работно време, съвместяването не изисква сключване на отделен трудов договор, а служителят изпълнява допълнителни задължения през основното си работно време срещу подходящо заплащане.
При непълно работно време работникът или служителят полага допълнителен труд по отделен трудов договор при същия работодател, с когото вече е в трудово правоотношение. За регистрация на непълно работно времетрябва да поискате допълнителни документи от служителя, тъй като той вече е предоставил всички необходими данни при кандидатстване за основната работа.
Както знаете, в стария трудов закон заетостта на непълно работно време като една от формите на трудови отношения не беше уредена със специални правни норми, което породи много спорове и различни тълкувания. Предишният закон предвиждаше само процедурата за изчисляване на заплатите при комбиниране на длъжности (разширяване на зоната на обслужване) и изпълнение на задълженията на временно отсъстващ служител. Като се има предвид, че на практика работата на непълно работно време съществува и изисква ясна правна уредба, Кодексът на труда на Република Казахстан дава конкретно определение на работата на непълно работно време и отделя специална глава 18, състояща се от шест члена (196-201).
Като се има предвид, че системата за възнаграждение на служител, работещ на основната работа и на непълно работно време, може да бъде различна (например на базата на време на основната работа и на парче - на непълно работно време), отчитането на действително отработеното работно време на такъв служител трябва да се води на всяко работно място отделно.
Както и за основните работници, за работниците на непълно работно време се прилагат разпоредбите на чл. 86 от Кодекса на труда на Република Казахстан обобщено отчитане на работното време или установяване на работа в режим на гъвкаво работно време (член 85 от Кодекса на труда на Република Казахстан). Трябва също така да се има предвид, че сумираното отчитане на работното време не може да се установи за служители на възраст под осемнадесет години, за бременни жени (ако работният ден надвишава осем часа) и за хора с увреждания от първа и втора група.
Новост в правната уредба на непълното работно време е, че съгласно чл. 196 от Кодекса на труда на Република Казахстан, служителят има право да сключи трудов договор на непълно работно време, както седин работодател, с който вече е в трудово правоотношение (по мястото на основната му работа), и с няколко работодатели. В същото време и в двата случая служителят, както става ясно от нормите на Кодекса на труда на Република Казахстан, трябва да сключи два трудови договора със своя работодател (или със своя и с други): първият е трудов договор за работа на основната длъжност (например като главен счетоводител); вторият е трудов договор за работа на допълнителна длъжност, тоест на непълно работно време (например като касиер). Трудовият договор за работа на непълно работно време трябва задължително да съдържа указание, че работата е на непълно работно време.
Освен това чл. 197 от Кодекса на труда на Република Казахстан изисква за сключване на трудов договор за работа на непълно работно време с друг работодател освен документите, предвидени в чл. 31 от този кодекс, служителят му представи удостоверение за характера и условията на труд на основното място на работа (място на работа, длъжност, условия на труд). За съжаление членът не определя кой от длъжностните лица на основния работодател има право да издава такива удостоверения. Ръководителят на предприятието най-вероятно ще запази такова право за себе си, защото на първо място трябва да знае за тези служители, които ще работят не само за него, но и за други работодатели. Всъщност получаването на такъв сертификат от служител се превръща в искане на разрешение от основния му работодател за получаване на допълнителни доходи от друг работодател. Не е трудно да се отгатне, че подобна процедура и за двете страни на трудовите отношения по очевидни причини няма да бъде съвсем приятна.
Установени са ограничения за работа на непълно работно време и за ръководители на колегиални и еднолични изпълнителни органи на юридическо лице.
Изкуство. 250 TC RKустановява, че те могат да заемат платени длъжности (т.е. да работят на непълно работно време) в други организации само с разрешение на упълномощения орган на юридическото лице или собственика на имуществото на юридическото лице или упълномощено от него лице (орган). От съдържанието на чл. 254 от Кодекса на труда на Република Казахстан, особеностите на трудовото регулиране на ръководителя на изпълнителния орган се прилагат едновременно и за други членове на колегиалния изпълнителен орган на юридическо лице, освен ако законите на Република Казахстан или учредителните документи на конкретно юридическо лице не предвиждат друго.
При сключване на трудов договор на непълно работно време на приетия работник на непълно работно време, както и на основните служители, може да бъде даден изпитателен срок. Изключение правят случаите на сключване на трудов договор за сезонна работа, когато в съответствие с параграф 2 на чл. 207 от Кодекса на труда на Република Казахстан не се установява изпитателен срок за проверка на съответствието на служителя с работата, която му е възложена. Освен това не се установява изпитателен срок за посочените в параграф 5 на чл. 36 Кодекс на труда на Република Казахстан лица:
- кандидати за работа по конкурс за заемане на съответната длъжност;
- завършили организации за след средно и висше образование и за първи път постъпили на работа по специалността си;
Трудов договор за непълно работно време, освен 18-те основания, предвидени в чл. 54 от Кодекса на труда на Република Казахстан, може да бъде прекратено по инициатива на работодателя, ако той сключи трудов договор с лице, за което тази работа ще бъде основна. Процедурата за прекратяване на трудов договор при непълно работно време по инициатива на работодателя в съответствие с чл. 56 от Кодекса на труда на Република Казахстан трябва да съдържа същите условия като за постоянно работещите ключови служители (писмено предупреждение за предстоящотопрекратяване на трудовия договор за един месец).
Ако в трудов или колективен договор е предвиден по-дълъг срок на предизвестие, се прилага този срок.
Записите за наименованието на работата или длъжността, за която е нает служителят, се правят въз основа на трудов договор, акт на работодателя и щатното разписание на организацията.