Концепцията за постеризация на изображението и как да се справим с нея
Постеризацията е не само корекция на Photoshop, която ви позволява да укажете броя на тоналните нива (стойности на яркостта) на изображението, което е необходимо, например, за създаване на големи плътни зони във снимките, но и нежелан артефакт, който възниква, когато някои настройки и филтри се злоупотребяват. Този артефакт се появява, когато дълбочината на цвета на изображението е силно намалена, така че да се вижда визуално. Терминът идва от думата "Плакат", т.к. този ефект е подобен на отпечатване на плакат с малко количество цветно мастило. Тоест, при плавен преход от един цвят към друг, както и при промяна на яркостта, имаме скокове вместо плавен преход. Можете да наблюдавате този ефект на снимки, които използват много цветови нюанси, като небе, огън и др. Във всички цифрови изображения цветните нива са дискретни и ефектът на плавен непрекъснат преход между тях се постига чрез голям брой същите тези нива.
Можем да получим този нежелан ефект чрез злоупотреба с такива необходими и важни инструменти като Нива, Криви, както и чрез промяна на цветовото пространство.
Най-добрият начин да контролирате постеризацията е да анализирате хистограмата, тъй като обичайният визуален контрол не винаги е ефективен. На хистограмата се появяват малки пропуски, пикове или белези, наподобяващи гребен.
Примери за нормални и разтегнати хистограми:
За да избегнете такъв нежелан ефект, трябва да спазвате следните правила: - Не използвайте директно коригиране на слоя с нива и криви (Lewels и Curwes), а прилагайте коригиращи слоеве (Adjustment layers). Трябва да се помни, че именно многократното прилагане на корекции, които разтягат хистограмата, допринася за появата на скокове в преходите на цвят и яркост. - Изображението трябва да се редактира в 16 бита на канал, дори ако първоначално е 8 бита. - Освен това трябва да се помни, че използването на пространство с широка цветова гама значително увеличава вероятността от ефект на постеризация.