Конституционното право в системата на съдебната наука
За да се определи обхватът на предмета на науката, да се обосноват тенденциите в нейното развитие, е важна определена връзка със сродните науки, предимно с теорията на държавата и правото. В структурата на теорията за държавата и правото, както е известно, се разграничават два относително самостоятелни клона на научното познание - теория на държавата и теория на правото.
Съдържанието на теорията е в голяма степен съзвучно с реалността, която е обект на внимание на конституционноправната теория.
Очевидно, ако признаем общото конституционно право като неразделна част от единната научна дисциплина "конституционно право", тогава в този случай държавните изследвания на проблемите на теорията на държавата и правото трябва да станат предмет на изследване на теорията на конституционното право. Възниква въпросът: дали предметът на общото конституционно право напълно покрива предметната област на теорията за държавата. Според Н.А. Богданова, която специално изследва този проблем, разликата между теорията на държавата и общото конституционно право първоначално се основава на различни подходи към изследването на държавата, което е еднакво включено в предмета на двете дисциплини. Теорията за държавата разкрива и изследва функционалните, същностни характеристики на държавата, създавайки учение за държавата. Общото конституционно право, подобно на науката за конституционното право като цяло, изучава институционалните аспекти на държавата, които получават конституционна и правна консолидация. Тук на преден план излизат статусните характеристики на субектите на конституционно-правните отношения, включително държавата. Целта и резултатът, който трябва да се постигне от общконституционното право е изграждането и изучаването на теорията на конституционното право*1. _____ *1. Виж: Проблеми на обучението по конституционно и общинско право / Изд. проф. S.A. Авакян. - М.: Издателство на Московския държавен университет, 1999. С. 21
Логичен е въпросът за статута на теорията за държавата. Ясно е, че във вида, в който е представен в теорията на държавата и правото, той губи своето значение. В същото време политическият компонент на теорията за държавата "отива" в политическата наука, а проблемите на държавните изследвания - в науката за държавата. В същото време теорията за държавата не се разтваря в държавните изследвания. Високото ниво на разбиране на проблемите на държавните изследвания, присъщи на теорията на държавата и правото, показва необходимостта от изучаване на същественото в държавата: нейния произход, същност, перспективи за развитие, място в съвременния променящ се свят. Така теорията за държавата се свежда изключително до философията на държавата. В това си качество този проблем придобива истинско философско и юридическо звучене. Трябва да се отбележи, че дълбочината на анализа и нивото на обобщение на много проблеми на държавните изследвания понякога се различават в по-голяма степен от отделните представители на държавните изследвания. Трябва да констатираме рязък спад на интереса към актуалните проблеми на държавниката сред представителите на теорията за държавата и правото. Проведени изследвания в тази област, образователните публикации не се различават по обща теоретична ориентация.
По този начин в структурата на конституционно-правните знания могат да бъдат разграничени следните компоненти: 1) държавни изследвания или общо конституционно право (въведение в конституционното право); 2) българско конституционно право; 3) чуждо конституционно право (конституционно право на чужди държави).
отбеляза научендисциплините съответстват на курсове за обучение: държавни изследвания; българско конституционно право (българско конституционно право); чуждо конституционно право (конституционно право на чужди държави). Изглежда, че в посочената последователност тези учебни дисциплини трябва да се преподават в юридическите факултети на страната. В същото време е препоръчително държавните изследвания да предхождат четенето на курса по теория на държавата (по отношение на нея той действа като вид енциклопедия на държавата).
Едноименната учебна дисциплина трябва да се разграничава от науката за конституционното право. Разликите им са преди всичко в количеството материал. Учебната дисциплина изцяло се основава на науката за конституционното право и като правило представлява част от тази наука. Системата на науката се определя от държавно-правната практика, реалността на действието на конституционните и правните норми. Системата на учебната дисциплина се извежда от съставителите на учебната програма, броя на часовете, определени за нейното изучаване, и взаимоотношенията. Разликите са свързани с целите на научните и образователните дисциплини. Целта на учебната дисциплина е чрез учебния процес да донесе на студентите вече получените от науката и проверени от практиката знания; целта на науката е натрупването на нови знания за правото и държавата.
Раздел II. КонституцияГлава 5. Основи на теорията на конституцията22. § 1. Понятие, същност, функции на конституцията 23. § 2. Начини за приемане на конституцията 24. § 3. Видове конституции 25. § 4. Съдържанието на конституцията. Предмет и граници на конституционното регулиране. Образец на действащата Конституция на България 26. § 5. Действие и прилагане на конституцията