Конзолатекстови редактори в Linux
Експериментът, започнат от Брайън Лундюк, в който той реши да използва изключително конзолни приложения за цял месец, повдигна логичен въпрос за практическия смисъл на подобна операция. Това, разбира се, е интересно, но от самото начало беше очевидно, че конзолата в наше време никога няма да може да замени пълноценен графичен режим.
Въпреки това, рационалното зърно на експеримента е отново да привлече вниманието на потребителите към незаслужено забравения конзолен режим, който в някои случаи не е просто оправдан, но няма алтернатива. Разбира се, не говорим за всички програми. Едва ли е възможно да си представим ситуация, в която потребителят ще бъде принуден да използва конзолен браузър.
Развитието на Emacs в посока на неговата гъвкавост доведе до това една вече неинтуитивна програма да стане изключително трудна за използване. По-специално, контролът се извършва с помощта на различни клавишни комбинации, които няма да бъдат лесни за запомняне.
Отчасти тази неприятна функция за начинаещ потребител се компенсира от отлична помощна система. Следователно на практика е достатъчно да запомните клавишната комбинация, за да я извикате.
Което, между другото, изобщо не е желание за оригиналност - доста програмисти все още използват Emacs и го смятат за един от най-добрите инструменти за работа с код. С определени настройки е удобен и за въвеждане на обикновени текстове - работи меко пренасяне на редове, проверка на правописа в движение и много други полезни функции.
Програмата обаче ви позволява да работите с множество файлове едновременно, поддържа режими на осветяване и т.н. Някои опитни потребители наричат Jedлек Emacs и има известна истина в това. Поне клавишните комбинации са подобни.
Разбира се, при силно желание функционалността на Mcedit може да бъде разширена чрез макроси, които се създават съвсем просто - чрез обичайното регистриране на действия. Програмата също има няколко настройки, в които можете да зададете някои важни параметри - например да определите режима на обвиване на линия.
Днес Nano е разумен компромис между простота и функционалност. Правенето на малки промени в конфигурационните файлове не изисква четене на документацията, особено след като дори подсказката за най-важните команди е преведена на български.
От друга страна, има много клавишни комбинации за навигация, търсене и редактиране, включване и изключване на пренасяне на редове, различни режими на подсветка. Всичко това прави Nano добър инструмент за програмист или технически писател. Но в този случай неговата настройка и персонализиране едва ли ще бъде по-лесно, отколкото в Emacs.
По подразбиране Vim стартира в команден режим, който не включва въвеждане на знаци, а се използва за извършване на всякакви операции върху текст. В резултат на това начинаещият просто не разбира какво точно трябва да направи, за да започне да редактира и търси друг инструмент за тази цел.
В този смисъл Vim е подобен на Emacs - изучаването му само за редактиране на конфигурационни файлове е напълно ирационално. Vim е изключително мощен инструмент, търсен както от програмисти, така и от технически писатели, тъй като им позволява да извлекат максимума от ежедневната си работа.
Така Vim е чудесен избор за "сериозно и за дълго време". Но за епизодично изпълнение на някои операции е по-добре да потърсите по-прост инструмент.