Корупция в съдилищата – bnev
Сред адвокатите винаги се е смятало за престижно да се водят съдебни дела, в които се предявяват значителни финансови искове. Напоследък обаче някои мои опитни колеги предпочитат дела, в които размерът на исковете е малък. Отговорът е прост: в този случай вероятността съдът да бъде купен е значително по-малка. През последните години в полемиката за правната реформа често се чува за корупция в правоохранителните или митническите служби и навсякъде, но не и в съда. По този въпрос не беше казано нито дума нито в годишното обръщение на президента В. В. Путин, нито в неотдавнашното програмно изказване на главния прокурор Устинов. Разбираемо е: проблемът с корупцията в съдилищата е един от най-острите от всички много корупционни проблеми на нашето време и всяко докосване до него е наистина болезнено.
Колко голям е обхватът?
И това е въпреки факта, че през последните няколко години метастазите на съдебната корупция започнаха да се разпространяват в голям мащаб и гласовете на критиците на съдебната система вече се сляха в общ стон. Междувременно дори повърхностен анализ на съдържанието на опита на практикуващи адвокати от различни региони на България показва, че при разрешаване на около 20% от споровете от имуществен характер в арбитражни съдилища и общи съдилища юрисдикция, корупционните фактори пречат под една или друга форма. Някои юристи цитират много по-високи числа. Нещо повече, този процент нараства осезаемо с отдалечаване от федералните центрове. По наши данни показателите за корупция са малко по-ниски при разрешаването на административни дела, когато една от страните е държавен орган или институция. И тук обаче търговските организации понякога поемат по пътя на най-малкото съпротивление иуспешно се борят с изпълнителната власт, като използват отделни представители на съдебната власт. А държавните органи от време на време използват административен ресурс в съдебните спорове, което също трябва да се отдаде на проявата на корупционни фактори.
Проблемът с корупцията в съда е един от най-острите от всички корупционни проблеми на нашето време и всяко докосване до него е наистина болезнено.
Източници на корупция
Не е тайна, че корупция, тоест използване на служебни права за обогатяване и други лични цели, има там, където има икономически предпоставки, сред които на първо място ниската материална подкрепа на държавните служители. Има и психологически компонент готовността на относително широк кръг от хора да дават и вземат подкупи. И накрая, няма правилен контрол. Така се случи, че в нашата страна, необременена от правни традиции, подкупът често се разглежда като най-простият и най-ефективен начин за решаване на редица проблеми, от спор с служител на КАТ до съдебно дело. Но наистина, защо да поемаме рискове в състезателен процес, ако е възможно да гарантираме резултата предварително? Ето как мнозина твърдят и често адвокатите не са помолени да "спечелят делото", а с предложение за "разрешаване на въпроса в съда", съвсем искрено вярвайки, че това е в рамките на правилата. Що се отнася до историческата традиция, не може да не си спомним съдията на Гогол Ляпкин-Тяпкин, който, както знаете, взе кученца от хрътки, без да го смята за подкуп. Феноменът съществува латентно в съветската епоха, но процъфтява особено през годините на свлачищните реформи, времето на преразпределение на собствеността, абсолютно неконтролирано от обществото. През последните няколко години, следприватизация с настъпването на периода на "преразпределение на разделеното", именно съдът се превърна в основен инструмент на този процес.
Що се отнася до контрола, действащото до тази година законодателство за статута на съдиите на практика не позволяваше тяхното наказателно преследване. За да бъде образувано наказателно дело срещу съдия, е необходимо едновременното съгласие на главния прокурор и съответната квалификационна колегия на съдиите. Изключено е и привличането на съдии към административна и дисциплинарна отговорност. Но такова престъпление като вземането на подкуп се извършва по правило изключително тайно. Такова престъпление е почти невъзможно да се разследва без предварителна оперативна разработка. Провеждането на оперативно-издирвателни и следствени действия срещу съдии преди образуване на наказателно дело изобщо не беше предвидено от законодателството, което от своя страна направи невъзможно събирането на процесуално безупречни доказателства по делото. След въвеждането на изменения и допълнения в Закона „За статута на съдиите в Руската федерация“ в края на 2001 г. стана възможно провеждането на предварителни оперативно-издирвателни мерки и следствени действия по отношение на съдии изключително по решение на съдебен състав, състоящ се от трима съдии от по-висш съд. Има обаче големи съмнения дали в контекста на съществуващата корупция в съдебната система системата на контролът от страна на някои съдии по отношение на други членове на съдийския консорциум ще проработи. Показателна в това отношение е реакцията на съдийската общност, която успя да минимизира усилията на ръководения от Д. Козак екип за развитие именно в тази част от тях, която се отнасяше до контрола върху съдиите.
Сред някоиЗа "бранителите" стана добра форма да обявят, че могат да "преговарят" с всеки рефер. Този начин за привличане на клиенти е още едно доказателство, че воденето на съдебни дела чрез подкупи се е превърнало в масова практика, а в масовото възприятие вече се е оформил образът на съда като орган, в който всички въпроси се решават с помощта на пари.