Космология

Космологичната система на псевдо-Дионисий, изложена в книгата "За небесната йерархия", далеч не е толкова убедителна и философски силна, но въпреки това оказа голямо влияние върху развитието на християнската мисъл. Учението на Дионисий за световния ред е пряко свързано с неговия литургичен мистицизъм, отразен в църковната йерархия, възгледите за която са изложени в книгата За църковната йерархия. И двете книги за "йерархиите" отразяват така наречения Александрийски мироглед, според който целият свят е организиран на принципа на йерархична стълба. Авторът изглежда е бил воден от желанието по някакъв начин да запълни празнината между абсолютния Бог и относителното творение, като по този начин направи своята космология приемлива за неоплатониците и в същото време да запази непокътната християнската идея за Божията трансцендентност. Недостатъкът на такъв светоглед беше очевидната илюзорност на всички междинни стъпки: всъщност това беше една и съща елинистична космология, облечена в християнски одежди.

Целта на небесната йерархия, според Дионисий, е възможността за уподобяване на творението на Бога, един вид "подражание на Бога". Гръцката дума, която използва, йерархия, предполага движение, ? някакъв динамичен стремеж на творението към Бога. Класифицирайки степените на йерархията, той използва принципа на троицата, модерен сред неоплатониците: гръцката мисъл, която не прави разлика между онтология и естетика, обичаше да вижда триади навсякъде. Дионисиевите ангелски ордени бяха организирани в три триади. На върха на стълбите, сякаш в навечерието на Божеството, са херувими, серафими и тронове? това е първата триада. На второто стъпало са господството, силата и властта, на третото? начала, архангели и ангели. Ранговете на всяко йерархично ниво имат достъп до Бог само чрезрангове от по-високо ниво и по този начин небесният и земният свят, като че ли, се сливат. Всяка триада предава някакъв аспект на Божественото, без да намалява Източника.

Споменавания за ангелските чинове има в книгата на пророк Даниил и в други старозаветни книги, за тях говори и св. Григорий Назиански, но само псевдо-Дионисий ги класифицира с присъщата само на него точност. За християнската традиция тази класификация е голямо неудобство, тъй като старозаветната ангелология е сложна и не се вписва в йерархията на Дионисий. Така например серафимът в книгата на пророк Исая е пряк пратеник на Бог. Църквата почита Архангел Михаил като глава на небесното войнство (в посланието на Юда той се бори със Сатаната), а в някои апокрифни писания той е почти приравнен с Бог, но в системата на Дионисий архангелският чин? един от най-низшите в небесната йерархия. Като цяло можем да кажем, че Дионисиевата класификация на небесните сили не съответства на библейското откровение за тях и неговите триади трябва да се признаят за фиктивна конструкция.

Като странична бележка, има основание да се смята, че протоктистите („сътворените в началото“), еретиците, за които Свети Сава отива да се оплаче в Константинопол, са по някакъв начин свързани с псевдо-Дионисий. Според него наистина йерархията на силите на сътворения свят е „създадена от самото начало“, а не е следствие от грехопадението, както твърдят орнгенистите-изохристи, които са били във вражда с тях.

Прави впечатление, че в структурата на системата на псевдо-Дионисий няма място за вяра във Въплъщението, дори името на Христос почти не се споменава. В това отношение фактът на усвояването на неговото учение от Църквата може да се отнесе към областта на доста невероятни исторически явления. Разбира се, беше приетообщия съборен канал на Преданието с необходимите изменения. И така, св. Григорий Палама приема класификацията на Дионисий, но с единствената уговорка, че Въплъщението нарушава първоначалния ред: в нарушение на всички йерархични степени Бог изпраща архангел Гавриил, тоест един от нисшите ангели, да възвести на Дева Мария благата вест за Въплъщението. Отразявайки същата идея, песнопенията на празниците Възнесение и Успение Богородично възвестяват изненадата на ангелите („ангелите се чудят”) от факта, че човешката природа в лицето на Христос и Богородица „се възнася от земята на небето” съвсем независимо от ангелската йерархия.