Кожни лезии, предизвикани от лекарства, наподобяващи кожни заболявания
Особено внимание заслужават случаите, когато във връзка с лечението на лекарства се развива почти пълна, дори аналогична картина на добре познати, типични кожни заболявания. В същото време в някои случаи се наблюдават заболявания с неизвестна етиология и патогенеза, в други - дерматози с множествена етиология и известна, единична патогенеза, в трети случаи - лечението с лекарства води до развитие на кожни заболявания със строго определена (вирусна и др.) Етиология. Тези факти правят кожните заболявания, причинени в резултат на лечение с наркотици, особено интересен проблем за изучаване, от една страна, на същността на това кожно заболяване, а от друга страна, се разкрива разнообразието от механизми на увреждащия ефект на различни лекарства върху тялото.
Несъмнено в някои от тези случаи определено говорим за събуждане на латентни генетични дефекти в кожата и тялото под въздействието на лекарства.
Доказано е, че развитието на следните кожни заболявания несъмнено е свързано с лекарствената терапия.
Пемфигус вулгарис - Pemphigus vulgaris При използване на йод и неговите препарати, антипирин, салицилова киселина, бром, в редки случаи може да се развие картина, подобна на пемфигус вулгарис. Арсенът също причинява картина, много подобна на тази болест. Везикулите не са напрегнати, със серозно съдържимо и са разположени върху непроменена или много леко зачервена основа. Понякога, когато се използва йод, мехурчетата могат да се превърнат в вегетации и след това да приличат на картина на вегетативен пемфигус. Hallopeau и Tiefenbrunner описват подобна тежка картина, при която са засегнати и лигавиците.
Dermatitis herpetiformis Dithring Отдавна е известно, че при тази полиморфна везикуло-булозна дерматоза (еритема, мехури, везикули, папули, везикули,bulla), който се развива пароксизмално, със силен сърбеж и усещане за болка и парене в кожата, има свръхчувствителност към йодни препарати. Тази свръхчувствителност се използва като диагностичен тест за болестта на Dühring. От този факт вече става ясно, че при лица с генетична предразположеност или латентна алергия, употребата на йод и неговите препарати може да предизвика появата на херпетиформен дерматит на Дюринг поради действието на лекарства. Подобен ефект може да се наблюдава при лечение със сулфонамиди, арсенови и бромни препарати. Кожни реакции, подобни на дерматит херпетиформис, също са наблюдавани след лечение с прогестерон. В такива случаи считайте, че има автоимунен феномен. Прогестероновите препарати могат да причинят влошаване на вече съществуващ херпетиформен дерматит на Дюринг. Отбелязахме благоприятен ефект върху болестта на Дюринг при жени в менопауза на използвания за лечение фоликуларен хормон. Известно е, че заболяването се влошава при жените по време на менструация.
Пациенти с индуциран от лекарства херпетиформен дерматит на Дюринг имат положителен изходен тест.
Erythema exsudativum multiforme - Erythema multiforme exudative Еритема мултиформе може да бъде една от най-честите подобни или предизвикани от лекарства дерматози. Това се отнася не само за типичните форми на заболявания, но и за всички синдроми, свързани с тази нозологична единица (синдром на Stevens-Johnson, ectodermosis erosiva plurioficialis, herpes iris congunetivas - mucocutaneooculare syndrome - Fuchs, Baaderi dermatostomatitis, синдром на Lyell), които бяха обсъдени по-горе. Честотата на медикаментозно индуцираната мултиформена ексудативна еритема е толкова висока, че според нас подробнаанамнеза и изследвания в тази насока са необходими при всички случаи на заболяването. Според нашите наблюдения следните лекарства най-често причиняват мултиформена ексудативна еритема: антипирин и сулфонамиди, както и салицилови лекарства, аспирин, фенацетин, пирилизон, пиразол, арсен, златни, йодни и живачни препарати, антибиотици и понякога арсенови препарати, използвани при лечение на зъбите.
Индуцираната от лекарства мултиформена ексудативна еритема може да се появи и да се развие от най-леките (моносимптоматични обриви) до най-тежките (синдром на Лайел) форми.
Еритема нодозум - Еритема нодозум Еритема нодозум е една от най-честите полиетиологични дерматози. Сред многобройните етиологични причини за това заболяване отдавна е известна ролята на някои лекарства (салицилови лекарства, арсенови съединения, йодни препарати). През последните години особено известна е ролята на сулфонамидите, след употребата на които се развива пълна картина на еритема нодозум на 3-9-ия ден, придружена от болки в ставите, треска, конюнктивит, еписклерит и ускорена ESR. Хистологично се открива клетъчен инфилтрат, групиран в дермата, както и възпалителни промени в съдовете.
Erythema induraium - Erythema induraium Дълбоките хиподермални инфилтрати по задната повърхност на подбедрицата и на други места по кожата наподобяват картината на erythema induraium и са израз на съдово-алергичната реакция, причинена от лекарства, както беше споменато по-горе. В допълнение, истински индуративен еритем, съчетан с lichen scrofulosorum, се наблюдава след употребата на златни препарати. Остава обаче въпросът доколко в такива случаи се проявява лекарствена екзантема и далитова е истински туберкулозно-алергичен феномен, провокиран от лечение при болни от туберкулоза.
Лихен рубер планус - Лихен планус Лихен планус, предизвикан от лекарства, е известен отдавна, главно свързан с широкото използване на препарати с арсен в миналото. Сега е известно, че други лекарства - синтетични антималарийни, PAS, бисмут и злато - могат да причинят развитие на картина, много подобна на лихен планус. В много случаи се поставя въпросът за случайно съвпадение или за така нареченото изоморфно явление. Златото може да предизвика клинична картина на верукозен лихен планус с пигментация и с хистологична картина на лихен планус. Heindl наблюдава четирима пациенти със стоматит след употребата на Solganal. Картината на този стоматит беше много подобна на лихен планус на лигавиците. Sneddon описва промени в кожата и лигавиците, наподобяващи лихен планус след поглъщане на лекарството, като счита тези промени за изоморфен феномен със съответно предразположение.
Pityriasis rosea - Pityriasis rosea Препаратите с хинин, арсен и злато могат да причинят еритематозен люспест обрив, подобен на pityriasis rosea. След избледняване на обрива остава временна пигментация.
Плакатен стар паникулит Този особен и рядко наблюдаван модел на розов лишей, изразяващ се в образуването на дифузни дълбоки уплътнения в подкожната мастна тъкан, възниква след прекратяване на дългосрочно лечение със стероидни хормони.
Парапсориазис - Парапсориазис Арсенът може да предизвика развитие на картина, много подобна на парапсориазис.
Ichiyosis circumscripta Също така, арсенът може да причини картина, подобна на ichtyosis circumscripta, а трипаранолът може да причини генерализирана ихтиоза.
Акне вулгарис - Acne vulgaris Акнето, причинено от бромни и йодни препарати, е известно отдавна. По-нови наблюдения описват развитието на типично акне вулгарис след лечение с кортикостероидни хормони, полови хормони, туберкулостатици. В такива случаи по скалпа, ушите, челото и носа, раменете и крайниците се появяват червени или кафяви възли с пустули на върха. След третирането на тези възли понякога остава пигментация.
Пръстенообразен гранулом - Granuloma annulare Под въздействието на лечение със златни препарати, стрептомицин, GINK и други туберкулостатици могат да се наблюдават обриви, чиято картина е подобна на гранулома ануларе.
Херпес зостер - херпес зостер Както провокирания херпес зостер, има и провокиран от лекарства херпес зостер. Най-често подобна картина се наблюдава след лечение с арсенови лекарства и сулфонамиди. Този тип херпес зостер може да бъде локализиран в различни области. Rimifon може също да предизвика развитие на картина на херпес зостер, която започва без характерни продромални явления.
Меланоза - Меланоза След продължително лечение с арсеник може да се появи пигментация по кожата на лицето и цялото тяло. Тези пигментации са два вида – дифузни или петнисти. Цветът им варира от кафяв до сиво-черен. Пигментацията се наблюдава много дълго време. Може би те се дължат на свойствата на арсена да сенсибилизира кожата към светлина. По кожата на лицето, бузите, носа и брадичката след продължително лечение с хлоразин може да се появи светлосива или синьо-черна пигментация, за възникването на която светлината също играе несъмнена роля.
След продължително лечение на епилепсия с лекарствотохидантоин Hunter и Jenkins наблюдават картина на хлоазма с увеличаване на количеството меланин в базалния слой на епидермиса.
Pellagra - Pellagra При дългосрочно лечение, продължаващо повече от 6 месеца с GINK, Dilorenzo наблюдава развитието на пелагоиден синдром. Смята се, че в този случай става дума за медикаментозно предизвикана липса на витамини (витамин В1 комплекс). След прекратяване на лечението с GINK и назначаването на никотинова киселина и витамини от В комплекса, пелагроидният синдром бързо изчезва.
Лекарствена имитация на хемодерма (лимфом) Понякога употребата на хидантоин може да причини явления, наподобяващи кожни и лимфни промени, наблюдавани при лимфома. Възможно е подуване на клетките на ретикулума и натрупване на лимфоцити и миелоцити. В такива случаи е трудно да се разграничат възпалителните промени от неопластични. Steigleder описва предизвикана от лекарства кожна лезия след употреба на лаксативи, която се характеризира с картина на злокачествена лимфогрануломатоза (болест на Godgkin).
Тареев и Северова наблюдават 140 пациенти с лекарствено-алергична хемопатия след употреба на пеницилин, сулфонамиди, хлорамфеникол. 6 от тях развиват симптоми на ретикулоза, в повечето случаи с диференциация в болестта на Ходжкин. В такива случаи индивидуалната поносимост е от голямо значение. Алергичната патогенеза на ретикулозата с лекарствена непоносимост се потвърждава от откриването на антитела срещу лекарствени антигени в кръвта на някои пациенти.
Brehm и Korting наблюдават развитието на нодуларни или нодуларно-язвени промени в кожата след продължителна употреба на ментоново производно (етилов естер на глюколова киселина); хистологично се открива ретикуларна хиперплазия.
Лекарствена имитация на спиноцелуларен епителиом Речстава въпрос за лекарствена лезия под формата на хронична язва на долната устна. Диференциалната диагноза на такива язви е особено трудна за провеждане със спиноцелуларен карцином, поради факта, че псевдоепителиоматозната хиперплазия много често се открива по време на хистологично изследване. Сред различните причини, водещи до образуването на такива хронични, псевдоепителиомни язви на долната устна, трябва да се помни ролята на лекарства като фенотиазинови препарати, хлорохин, аспирин.
Сега много често се използват синтетични антималарийни лекарства за лечение на фотодерматоза, което може да доведе до много нежелано и опасно влошаване на общото състояние. Подобен ефект се наблюдава най-често при фотодерматоза, причинена от порфиринемия. Няма съмнение, например, за неблагоприятния ефект на хлорохина върху кожната порфиринопатия. Не трябва да забравяме, че такова вредно въздействие може да доведе до развитие на синдром на лупус еритематозус.
Особен интерес от теоретична и практическа гледна точка представляват фенотиазиновите препарати. Употребата им (мегафен, атозил, психвил и др.) в дози от 200 mg на ден може да предизвика тежки фототоксични реакции. Тези реакции могат да се развият и като фотодинамични явления. Има образуване на еритемен оток и мехури по откритата кожа. При по-слаба светлина и по-ниски дози на лекарството увреждането може да се изрази само чрез хиперпигментации. Най-неприятните странични ефекти при употребата на някои фенотиазини са фотоалергичните кожни реакции, които могат да възникнат както при външна употреба на фенотиазинови мехлеми, така и при перорален прием. Понякога чувствителността към светлина е толкова голяма, че две години след спиране на лечението с тези лекарства е достатъчно да се изложите 10 минути наизлагане на слънчева светлина през затворен прозорец за развитие на реакция на екзема.
Под въздействието на сулфонамиди, приемани през устата, се развива фотоалергия. По изключение лека екзема се появява след външна употреба на сулфонамиди при наличие на язва на крака или когато се използват във вагинални топки. Най-често фотоалергията се причинява от сулфатиазол и антидиабетното лекарство карбутамид (инвенол, надизан). Съществена разлика между фенотиазин и сулфонамиди е, че сулфонамидите много рядко предизвикват фотодинамична реакция. В същото време се локализира най-често на открити участъци от кожата, където може да има картина на лихен планус.
Тетрациклините също могат да причинят фотодинамични кожни реакции. Тези реакции могат да възникнат като леки изгаряния от втора степен. Най-честата реакция сред тетрациклините е ледермицин. В редки случаи при употребата на ледермицин може да възникне индуцирана от светлина онихолиза.
Сулфонамидите, фенотиазините, антибиотиците и гризеофулвинът могат да причинят развитие на фотодерматит, чиято природа прилича на фото-левкомеланодерматит.