кранови пера
Дълго време в едно планинско село живеели бедни хора - старец и старица. Те бяха много тъжни, че нямат деца. Веднъж в снежен зимен ден един старец отишъл в гората. Той събра голям наръч храсти, сложи ги на гърба си и започна да се спуска от планината. Изведнъж той чува тъжен вик наблизо. Вижте, това е кран, хванат в примка, бие и стене, явно вика за помощ.- О, бедният! Имай търпение... Сега ще ти помогна. Старецът освободи птицата. Тя размаха криле и отлетя. Лети и гука радостно. Вечерта настъпи. Старите хора се събраха да седнат да вечерят. Изведнъж някой тихо почука на вратата им. - Кой може да е в толкова късен час? Старецът отвори вратата. Той вижда: на вратата стои момиче, цялото покрито със сняг - Изгубих се в планината - казва тя. - И за съжаление, много се мети, не се вижда пътя. - Елате при нас - кани възрастната жена. - Радваме се на гости. Старецът хвана девойката за ръка и я поведе към огнището: - Седни, стопли се и вечеряй с нас. Старите хора виждат, момичето е хубаво и толкова гальовно. Започнала да помага на възрастната жена в домакинската работа и тогава казала: - Искаш ли, бабо, да ти протегна раменете, да ти разтрия гърба? - Благодаря ти, дъще. Гърбът наистина ме боли. А как се казваш? -О-Цуру. -О-Цуру, Журушка, добро име, - похвали се старата жена. Едно приятелско момиче се влюби в старите хора. Жалко е да се разделят с нея. На следващата сутрин о-Цу-ру тръгва по пътя и старите хора й казват: - Нямаме деца, Журушка. Остани с нас, за да живееш. - С удоволствие ще остана, защото нямам никого на света ... И като благодарност за вашата доброта, ще ви дам добро платно. Моля само за едно нещо: не гледайте в стаята, където ще тъка. Не ми харесва, когато хората ме гледат как работя. момиче на работа. Всичко, което можете да чуете в съседната стая, е: Кирикара тон-тон-тон. На третия ден О-Цуру изнесе вързоп плат с шарки на старите хора. Златни жерави летят през червеното поле - Каква красота! - чуди се старицата. - Не сваляйте очи!
Тя опипа тъканта: по-мека от пух, по-лека от перо. И старецът погледна момичето и се разтревожи: - Струва ми се, Журушка, че си отслабнал. Бузите ти са хлътнали. Следващия път няма да ви оставя да работите толкова много. Изведнъж се чу дрезгав глас: - Ей, господари на къщата? Това е търговецът на Гонта. Той обикаляше селата, изкупувайки платното от селяните. Гонта пита: - Е, бабо, имаш ли картина за продажба? Направи го през зимата, нали? - Този път имаме нещо по-добро, господин Гонта - отговаря възрастната жена. - Ето, вижте. Това беше изтъкана от нашата дъщеря Журушка - и тя разгъна алената кърпа пред Гон-та. Златни жерави летят като живи - О, никой не е виждал толкова красива шарка в столицата. Дъщеря ви, виждам, майсторка! Гонта бръкна в кесията си и извади шепа златни монети. Той разбра, че в двореца на принца ще продаде такава прекрасна тъкан за сто пъти повече. - Златни монети! Вижте, истинско злато! Старците не можеха да повярват на очите си. За първи път в живота си видяха злато - Благодаря ти, Журушка, благодаря ти! - благодариха от сърце на момичето старецът и старицата. - Нека сега да живеем различно. Ние ще ви ушием нова рокля за празника. Нека всички ви се възхищават колко сте красиви с нас Пролетта дойде. Слънцето нагря. Всеки ден селските деца тичат в къщата на старците: - Сестро Журушка, играй с нас. Или децата ще се съберат около Журушка и тя им разказва истории за различни странни птици. Беше добре децата да играят с Журушка. Но един ден Гонта дойде отново. - Здравей,дядо! Все още ли имате същия плат като последния път? Продайте ми го, с удоволствие ще го купя. - Не, не питайте. Дъщеря ми вече не може да тъче: тя е много уморена от тази работа. Страхувам се, че ще се разболее. Но Гонта почти насила пъхна в ръцете на стареца кесия, пълна със златни монети.
- Ще платя дори повече от последния път. И ако не сте съгласни, обвинявайте себе си. Ще бъдеш лош. Все пак самият принц ме изпрати ”, закани се Гонта. - За три дни да стане готов платът, иначе ще платиш с главата си. Гонта си отиде, а старецът и старицата започнаха да скърбят: - Неволя, беда! Какво ще стане с нас сега! Главите ни ги няма. О-Цуру чу всичко. Тя започна да утешава старите хора: - Не се страхувайте, не плачете. След три дни тъканта, по-красива от преди, ще бъде готова. Момичето влезе в стаята за тъкане и затвори плътно вратата зад себе си. Скоро зад стената се чу бързо, бързо почукване: кирикара тон-тон-тон, кирикара тон-тон-тон. - тревожат се старецът и старицата. - Наистина ли си уморена, дъще? Изведнъж се чу груб глас: - Е, готово ли е? Покажи ми. Беше Гонта. - Не, не можеш да го покажеш. Журушка твърдо забрани на никого да влиза в нея, докато тъче. - Леле! Ето още няколко идеи! Виждам, че дъщеря ви е придирчива. Е, дори няма да я питам! Гонт избута старците и отвори широко вратата. - О, жу-жу-равл! - измърмори уплашено. Влизат старците - наистина зад стана има голяма птица. Тя разтвори широко крилата си, изтръгва с човката си най-мекия пух и тъче от него красив плат: кири-кара тон-тон-тон, кирикара тон-тон-тон. - Журушка, излез при нас, поиграй с нас или разкажи приказка. Но в стаята за тъкане всичко беше тихо. На пода има красив шарен плат, а наоколо са разпръснати пера от жерави... Старите хора започнаха да викат дъщеря си, търсиха и търсиха, но не я намериха... Вечерта децата крещяха в двора: - Дядо, бабо, ела тук колкото се може по-скоро! Старците изтичаха, гледат ... А, ама това е жерав. Този кран! Кърличет, кръжащ над къщите. Толкова силно лети... - Нашият жерав, Юрушка! - извикаха старите хора. Те разбраха, че тази птица, спасена от стареца, се превърна в момиче ... Да, не можаха да я задържат. - Журушка, върни се при нас, върни се! Но всичко беше напразно. Тъжно, тъжно, сякаш се сбогуваше, кранът извика за последен път и изчезна в небето на залеза. Старецът и старицата чакаха дълго, но Журушка не се върна. Казват, че на дъното на далечните острови има голямо езеро. Рибарите видяха там жерав с оскубани пера. По брега върви кран и все гледа в посоката, където са оставени старецът и старицата.