Кратка теория на обучението и болестите на кучетата, доклади
Държавна гранична служба на Украйна
Източен регионален офис
Харковски граничен отряд
Кратка теория за обучението на кучета и болестите
Исторически преглед на използването на военни кучета
Обща концепция на теорията на обучението
Кратка информация за болестите на кучетата
Грижи за болно куче
Няма такова кътче на земното кълбо, където кучето да е непознато за човека. От студените, вечно покрити със сняг полета на северна Гренландия до земите на южна Виктория (тази почти крайна, южна точка на земното кълбо), неизменно намираме куче в жилището на човек. Всички я познават. Тъмно-бронзов индианец и черен негър, ескимос, китаец и самоед - всички знаят и помнят кучето от древни времена, тъй като знаят и помнят произхода на своята националност и начина си на живот.
Кога се е появило кучето и какво е миналото му? Защо животът на кучето е толкова тясно свързан с живота на човека? Защо в крайна сметка по целия свят виждаме безусловната любов на човек към кучето и различните му приложения?
Това са въпроси, които трябва да бъдат поне накратко осветени от читателя, който се интересува от въпроса за използването на кучета.
Останките от разрушени храмове, сега покрити с пясъците на следващите времена, най-старите надписи върху камъни, инструменти от древния живот, разложени тъкани, изсъхнали кости и черепи и накрая ръкописи на всички времена - това са начините за създаване на история. Геоложки разкопки, под ръководството на специалисти, учени по палеонтология, разкриват фрагменти от тези паметници от древни времена и чрез дреболии, чрез различни сравнения, чрез дългосрочни усърдни изследвания и декодиране се създава история, която изобразява условията и формите на живот от далечното минало. Така се създава историята на произхода и използването на кучетата.Кучето се среща винаги и навсякъде, където човек се заселва или дори се заселва. И така, по време на геоложки разкопки, до откритите останки от сгради и домакински съдове са открити черепи на кучета; върху древни асирийски паметници, датиращи от 7 век пр.н.е., е намерено изображение на куче, подобно на куче. На най-древните египетски паметници, които учените приписват на 3400 г. пр.н.е., са открити изображения на кучета, които приличат на хрътки по своята структура. Историята познава примери, когато египтяните са строили храмове и градове в чест на кучетата, да не говорим за отделни паметници.
Известните поети от античността Омир и Плутарх композираха песни в чест на кучетата и организираха празненства.
Кога се е появило кучето и какво е миналото му?
Учените отдават произхода на кучетата на последните периоди от така наречената кенозойска ера, т.е. до онова далечно минало, когато на земята са започнали да се появяват, чрез дълго, постепенно (еволюционно) развитие, висшите организми на бозайниците, които включват и хората. (Наред с черепите на първобитния човек, при разкопките са открити и черепи на кучета.) Не е възможно по-точно да се определи моментът на произход на кучетата.
Чрез същите геоложки разкопки се разкрива картина на "опитомяването" на кучетата от хората (т.е. превръщането на кучето от диво в домашно животно), както и постепенното модифициране на различни породи кучета.
В далечното минало кучето е било диво хищно животно, в чиито вени е текла кръвта на вълк, чакал (за кръвта на чакал в момента се спори) и лисица. Тази теория се потвърждава, на първо място, от формите на черепите на примитивните кучета, които имат много общи черти с черепите на вълци и чакали. Няма съмнение, че далечните предци на кучето са били вълци, а за редица други признаци,например височината на кучетата, тяхната козина и цвят (особено при някои породи) - по-специално немска овчарка, кавказка овчарка, лайка.
Периодът на еструс, структурата на тялото, времето на бременност и накрая доброволното кръстосване на вълк с куче - всичко това говори за безусловна родствена кръв.
Човек от древни времена, всеки изминал ден от който беше измината стъпка в трудна и опасна борба за съществуване, човек, чиято основна идея беше да се предпази от диви животни и студ и да си вземе парче месо в тежка борба, имаше нужда от помощник, нуждаеше се от верен и смел пазач на жилището и защитник на стадото и погледът на див човек падна върху диво куче. Тя лесно се привързваше към човек, беше по природа смела, смела, издръжлива и хищна; притежаваше изтънчен усет и слух, както и неизискващ към храна и жилище. Човекът го опитоми по същия начин, по който опитоми и "опитоми" дивите птици, дивите кози, конете и т.н.
Разбира се, процесът на опитомяване отне дълги периоди от години и се сведе до постепенно (чрез наследствено предаване) заглушаване на вродените качества на дивото куче. В новите условия на съществуване кучето не трябваше да се грижи за подслон и храна, получавайки всичко това от собственика, което доведе до силна привързаност към човека, който му дава възможност да съществува, и също така, заглушаване на много умения и навици, необходими в условията на диво съществуване. Вместо последното, благодарение на нарастващата привързаност към къщата, все повече се разкриват качествата на пазача на кучето. Ето това му трябваше на човека. Така постепенно, все по-силно се свързваше животът на човека и кучето, така постепенно, все повече и повече, кучето се „опитомяваше” все повече и повече, превръщайки се в постоянен спътник на човека, негов верен помощник в борбата за съществуване и негов приятел.