Кредитоспособност на кредитополучателя
Задачите за радикално подобряване на функционирането на кредитния механизъм извеждат на преден план необходимостта от обосноваване на използването на икономически методи за управление на кредита и банките, насочени към спазване на икономическите граници на кредита. Това ще предотврати неоправданите от гледна точка на паричното обращение и националната икономика кредитни инвестиции, техните структурни промени, ще осигури навременно изплащане на заемите, което е важно за повишаване на ефективността на използването на материални и парични ресурси.
Разглеждането на проблемите на анализа на кредитоспособността на настоящия етап от развитието на кредитния пазар е от голям интерес за банките. В тази област са необходими както сериозни теоретико-статистически изследвания, така и осмисляне на световния опит.
Кредитните институции постоянно се сблъскват със задачата да избират показатели, които да определят способността на кредитополучателя да изпълни задълженията си за навременно и пълно погасяване на кредита.
Днес този проблем стана особено остър: икономическите трудности сериозно засегнаха дейността на търговските банки. Общата икономическа функция на банките за трансформиране на рисковете значително отслабна. Просрочията по кредити продължават да растат с висок темп.
Кредитната дейност на търговските банки, наред с тежката икономическа ситуация, се усложнява от липсата на утвърдена методика за оценка на кредитоспособността в много от тях и липсата на информационна база за пълен анализ на финансовото състояние на клиентите. Повечето средни и малки банки изобщо не разполагат с подходящ аналитичен апарат и не поддържат връзка със специални информационни, аналитични и консултантски служби, информационникоито позволяват да се получи по-точна оценка на кредитоспособността на кредитополучателите.
Пълният финансов анализ за оценка на кредитоспособността на предприятието се състои по правило от три части:
¨ анализ на финансовите си резултати;
¨ анализ на финансовото състояние;
¨ анализ на стопанската дейност.
Целта на тази дисертация еда проучи подходите за анализ на кредитоспособността и инвестиционната привлекателност въз основа на проучване на местния и чужд опит. Важността и актуалността на проблема за оценка на кредитоспособността и инвестиционната привлекателност на предприятието определят избора на темата.
В работата се решават следните задачи:
¨ дефиниране на същността на понятието кредитоспособност;
¨ подход към анализа на кредитоспособността;
Глава I. Сравнителен анализ на методите за определяне на кредитоспособността на предприятие-кредитополучател
1.1.Концепцията и критериите за кредитоспособност на клиент на ЦБ
Кредитоспособността на клиент на търговска банкае способността на кредитополучателя да изплаща изцяло и навреме задълженията си по дълга (главница и лихва).[1]
Кредитоспособността на кредитополучателя, за разлика от неговата платежоспособност, не фиксира неплащания за минал период или на която и да е дата, а прогнозира способността за изплащане на дълга в близко бъдеще. Степента на неплатежоспособност в миналото е един от формалните показатели, на които се основава оценката на кредитоспособността на клиента. Ако кредитополучателят има просрочен дълг, но балансът му е ликвиден и размерът на собствения капитал е достатъчен, тогава еднократно забавяне на плащанията към банката в миналото не е основание за заключение, че клиентът не е кредитоспособен.Кредитоспособните клиенти не допускат дългосрочни неплащания към банката, доставчиците и бюджета.
Нивото на кредитоспособност на клиентапоказва степента на индивидуален (личен) риск на банката, свързан с отпускането на конкретен заем на конкретен кредитополучател.
Световната и родна банкова практика позволи да се идентифицират критериите за кредитоспособност на клиента:
¨ способност за заемане на средства;
¨ способността да печелите средства в хода на текущи дейности за изплащане на дълга (финансови възможности);
¨ условията, при които се извършва кредитната сделка;
¨ контрол (законодателна основа за дейността на кредитополучателя, съответствие на характера на кредита със стандартите на банката и надзорните органи).
Подхарактерът на клиентасе разбира неговата репутация като юридическо лице и репутацията на мениджърите, степента на отговорност на клиента за погасяване на дълга, яснотата на разбирането му за целта на кредита, съответствие с кредитната политика на банката.
Репутацията на клиентакато юридическо лице се състои от продължителността на дейността му в тази област, съответствието на икономическите му показатели със средните за индустрията, кредитната му история, репутацията в света на бизнеса на неговите партньори (доставчици, купувачи, кредитори).
Репутацията на мениджъритесе оценява въз основа на техния професионализъм, образование, морални качества, лично финансово и семейно положение, резултатите от взаимоотношенията между управляваните от тях структури и банката. Дори и при ясно разбиране от страна на клиента на целта на искания кредит, отпускането му е рисковано, ако противоречи на одобрената кредитна политика (например нарушава одобрените лимити на отделни сегменти от кредитния портфейл).
Способността да заематеозначаваозначава, че клиентът има право да кандидатства за кредит, да подпише договор за кредит или да преговаря, т.е. наличието на определени правомощия на представител на предприятие или фирма, навършил пълнолетие или други признаци на дееспособността на кредитополучателя - физическо лице.[2] Подписването на договор от неупълномощено или некомпетентно лице означава голяма вероятност от загуби за банката.
Един от основните критерии за кредитоспособност на клиента еспособността му да печели средства за погасяване на дълга в хода на текущата дейност. Известна е и друга позиция, изложена в икономическата литература, когато кредитоспособността се свързва със степента на капиталовложение в недвижими имоти. Последното е форма на защита срещу риска от обезценяване на средствата в инфлационна среда, което не може да бъде основен признак за кредитоспособността на кредитополучателя. Факт е, че отнема време за освобождаване на пари от недвижими имоти. Инвестирането в недвижими имоти е свързано с риск от обезценка на активите. Поради това е препоръчително да се съсредоточите върху ликвидността на баланса, ефективността (рентабилността) на дейностите на кредитополучателя и неговите парични потоци.
Капиталът на клиентае също толкова важен критерий за кредитоспособността на клиента.Важни са следните два аспекта на неговата оценка:
¨адекватност, която се анализира въз основа на изискванията на Централната банка за минимално ниво на уставния капитал (акционерен капитал) и коефициенти на финансов ливъридж;
¨степента на дялово инвестиране в кредитираната операция, което показва разпределението на риска между банката и кредитополучателя. Колкото по-голяма е капиталовата инвестиция, толкова по-голям е интересът на кредитополучателя към внимателно наблюдениекредитни рискови фактори.
Условията, при които се извършва кредитна операциявключват текущата или прогнозирана икономическа ситуация в страната, региона и индустрията, политически фактори. Тези условия определят степента на външния риск на банката и се вземат предвид при вземането на решение относно стандартите на банката за оценка на паричния поток, ликвидността на баланса, капиталовата адекватност и нивото на управление на кредитополучателя.[3]
Контролът върху правната рамка на дейността на кредитополучателяи нейното съответствие със стандартите на банката има за цел банкерът да получи отговори на следните въпроси:
¨ има ли законова и нормативна уредба за функционирането на кредитополучателя и осъществяването на кредитираната дейност;