Крило Беноа (Български музей)
Сградата е построена през 1914г. Причината за появата му е бързото нарастване на броя на експонатите на българския музей и катастрофалната липса на изложбена площ. През 1910 г. архитектите Леонти Беноа и Сергей Овсянников участват в работата по проекта на сградата. Първата световна война прави корекции в хода на строителството и строителството на сградата е завършено едва след 9 години. От момента на въвеждане в експлоатация сградата е наречена Дворец на изкуствата. В него се провеждаха различни изложби. Така например през 1917 г. имаше вернисаж, наречен "Общности на художници", посветен на 45-годишнината от творчеството на Иля Репин.
1932 г. е белязана със създаването на отдел за модерно изкуство в българския музей, който се помещава в сградата на Беноа. От 1949 г. помещенията са предоставени за изложби на съвременно изкуство.
В павилиона са изложени картини на български авангардисти и техните предшественици примитивисти и символисти. За съжаление, поради ограниченото изложбено пространство, демонстрациите на творчеството на двама антагонисти на българския авангард - Павел Филонов и Казимир Малевич - се налага да се провеждат на територията на една зала. Посетителите на 68-ма зала на Българския музей, разположена в крилото на Беноа, ще видят творби на Евгений Лансере и Мстислав Добужински, Константин Сомов и Александър Беноа. Тези четирима художници влязоха в историята като прогресивно сдружение, което публикува списанието Светът на изкуството. Техните творби внасят в българското изкуство не само дял от гротеската и галантността. Сферата на дейност на художниците се разшири до дизайна на книжни издания и театрални постановки.
Можете да влезете в стаята от канала Грибоедов и да започнете да разглеждате картини от произведения на художници от началото на 20 век. Зала на Българския музей на номер 69представя произведения на Михаил Врубел и Валентин Серов. Особен интерес представлява неговият "Портрет на Ида Рубинщайн".
Крилото Benois е домакин на временни изложби.