Кристиан Ханс
Тук Герда влезе в тъмна гора, но каретата блестеше като слънце и веднага привлече вниманието на разбойниците. Те не издържаха и се втурнаха към нея с викове: „Злато! злато!" Те хванаха конете за юздата, убиха малките постолиони, кочияша и слугите и измъкнаха Герда от каретата.
- Виж какво хубаво, дебело малко. Ядки нахранени! - каза старата разбойничка с дълга, корава брада и рунтави, провиснали вежди. — Дебело, какво е твоето агънце! Е, какъв ще е вкусът? И тя извади остър, блестящ нож. Ето го ужаса! — Ау! тя внезапно извика: тя беше ухапана по ухото от собствената си дъщеря, която седеше зад нея и беше толкова необуздана и своеволна, че беше удоволствие!
„О, имаш предвид момиче! - изкрещя майката, но нямаше време да убие Герда. — Тя ще играе с мен! - каза малкият разбойник. „Тя ще ми даде маншона си, красивата си рокля и ще спи с мен в леглото ми. И момичето отново ухапа майка си, така че тя подскочи и се завъртя на едно място. Разбойниците се засмяха: — Виж как язди с момичето си! —Искам да се кача в каретата! – крещеше малката разбойничка и настояваше на своето – беше страшно разглезена и упорита. Те се качиха в каретата с Герда и се втурнаха през пъновете и неравностите в гъсталака на гората. Малкият разбойник беше висок колкото Герду, но по-силен, по-широк в рамене и много по-тъмен. Очите й бяха напълно черни, но някак тъжни. Тя прегърна Герда и каза: - Няма да те убият, докато не ти се разсърдя! ти принцеса ли си — Не! - отговори момичето и разказа какво трябваше да преживее и как обича Кай. Малкият бандит я погледна сериозно, кимна леко с глава и каза: -Няма да те убият дори и да ти се разсърдя.теб, предпочитам да те убия сам! И тя избърса сълзите на Герда и скри двете си ръце в красивия си мек и топъл маншон.
Тук каретата спря: те влязоха в двора на замъка на разбойника. Беше покрит с огромни пукнатини; от тях излетяха врани и врани; огромни булдози изскочиха отнякъде и гледаха толкова яростно, сякаш искаха да изядат всички, но не лаеха - беше забранено.
В средата на огромна зала, с порутени, покрити със сажди стени и каменен под, гореше огън; димът се издигаше до тавана и трябваше сам да намери изход; в огромен котел над огъня кипеше супа, а зайци и зайци се пекоха на шишове. —Ще спиш с мен точно тук, близо до малката ми менажерия! - каза малкото разбойниче на Герда. Момичетата бяха нахранени и напоени и те отидоха в своя ъгъл, където беше постлана слама, покрита с килими. Повече от сто гълъба седяха на кацалки по-високо; всички изглеждаха заспали, но когато момичетата се приближиха, леко се размърдаха. —Всичко мое! - каза малкото разбойниче, като хвана един от гълъбите за крака и го разтърси така, че той запърха с крила. - Целуни го! — извика тя и мушна гълъба в лицето на Герда. - А тук седят горските негодници! — продължи тя, сочейки два гълъба, седнали в малка вдлъбнатина в стената, зад дървена решетка. „Тези двамата са горски мошеници!“ Трябва да се държат заключени, иначе бързо ще отлетят! И ето го моят скъп старец! - И момичето, дърпано за рогата на северен елен, вързан за стената в лъскава медна яка. „Той също трябва да бъде държан на каишка, иначе ще избяга!“ Всяка вечер го гъделичкам с острия си нож под врата - страх го е от смъртта! С тези думи малкият разбойник извади дълъг нож от една цепнатина в стената и го прокара по врата на елена. Бедното животно се отдръпна и- засмя се момичето и завлече Герда към леглото. —Спиш ли с нож? — попита я Герда, като погледна острия нож. —Винаги! - отговори малкият разбойник. „Откъде знаеш какво може да се случи!“ Но разкажи ми отново за Кай и как тръгна да бродиш по широкия свят! Герда проговори. Дървените гълъби в клетка тихо гукаха; другите гълъби вече спяха; малкият разбойник обви едната ръка около врата на Герда - в другата имаше нож - и започна да хърка, но Герда не можеше да затвори очи, без да знае дали ще я убият, или ще я оставят жива. Разбойниците седяха около огъня, пееха песни и пиеха, докато старата разбойничка се търкаляше. Беше ужасно да гледам това бедно момиче. Внезапно гълъбите гривяци изгукаха, —Кър! Kurr! Видяхме Кай! Бяла кокошка носеше шейната му на гърба си, а той седна в шейната на Снежната кралица. Те летяха над гората, когато ние, малките, бяхме още в гнездото; тя дишаше върху нас и всички умряха, освен нас двамата! Kurr! Kurr! —За какво говориш? — възкликна Герда. Къде отиде Снежната кралица? — Вероятно е летяла до Лапландия — там има вечен сняг и лед! Попитайте елените какво има на каишка тук! — Да, има вечен сняг и лед, цяло чудо е колко е хубаво! - каза еленът. - Там скачаш на воля по безкрайните искрящи ледени равнини! Лятната шатра на Снежната кралица ще бъде разположена там, а постоянните й дворци ще бъдат на Северния полюс, на остров Свалбард! —О, Кай, мой сладък Кай! Герда въздъхна. — Легнете мирно! - каза малкият разбойник. — Иначе ще те намушкам с нож! На сутринта Герда й разказала какво е чула от гривярите. Малката разбойничка погледна сериозно Герда, кимна с глава и каза: - Е, така да бъде. Знаете ли къде е Лапландия? след това попита тя северния елен. —Кой знае, ако не аз! —- отговори еленът и очите му заблестяха. —Там се родих и израснах, там скочих през снежните равнини! — Така че слушайте! - каза малкото разбойниче на Герда. „Виждате ли, всички ние си тръгнахме; една майка вкъщи; след малко тя ще отпие от голяма бутилка и ще подремне - тогава ще направя нещо за вас! Тогава момичето скочи от леглото, прегърна майка си, дръпна брадата си и каза: — Здравей, моето козле! И майката щракна по носа, носът на момичето стана червен и син, но всичко това беше направено с любов. Тогава, когато старата жена отпи от бутилката си и започна да хърка, малкият разбойник се приближи до елена и каза: — Можем да ти се подиграваме дълго, дълго време! Болезнено, но можете да бъдете смешни, когато ви гъделичкат с остър нож! Е, така да бъде! Ще те отвържа и ще те освободя. Можете да избягате във вашата Лапландия, но за това трябва да заведете това момиче в двореца на Снежната кралица - нейният брат е там. Сигурно сте чули какво каза тя? Тя говореше доста силно, а ти винаги имаш уши на върха на главата. Елените подскочиха от радост. Малкият разбойник сложи Герда върху себе си, завърза я здраво, за по-голяма предпазливост, и пъхна под нея мека възглавница, за да й е по-удобно да седи. - Така да бъде - каза тя тогава, - вземете обратно кожените си ботуши - ще бъде студено! И ще запазя съединителя за себе си, толкова боли! Но няма да те оставя да замръзнеш; ето огромните ръкавици на майка ми, те ще ви стигнат до самите лакти! Поставете ръцете си в тях! Е, сега имаш ръце като моята грозна майка! Герда плака от радост.
„Не мога да понасям, когато хленчат! - каза малкият разбойник. „Сега трябва да се забавлявате!“ Ето ви още два хляба и една шунка! Какво? Няма да останете гладни! И двамата бяха вързани за елен. Тогавамалката разбойничка отвори вратата, примами кучетата в къщата, сряза с острия си нож въжето, с което беше вързан еленът, и му каза: - Е, живо! Вижте момичето! Герда протегна двете си ръце в огромни ръкавици към малкия разбойник и се сбогува с нея. Северният елен тръгна с пълна скорост през пънове и неравности, през гората, през блата и степи. Вълците вият, гарваните грачат, а небето внезапно зафукала и изхвърля огнени стълбове.
- Ето моето родно северно сияние! - каза еленът. - Виж как гори! И той тичаше, без да спира нито денем, нито нощем. Хлябът беше изяден, шунката също и сега Герда се озова в Лапландия.