Кризата в Белобългария не е наша работа Политическо образование
Кризата в Белоболгарци не е наша работа?
Истинското разпалване на етническа омраза се осъществява от белобългарските опозиционни медии. Арестът на кореспондентите на ИА Regnum зарадва опозицията: според тях е крайно време да се разправят с „пробългарската пета колона“, която е на път да започне да вика „Минскнаш“ и да призовава „зелени човечета“.
Никога досега журналисти със солидна репутация на привърженици на Руско-белобългарския съюз не са били настанявани в следствения арест заради професионалната си дейност.
Властите на Белобългария само угаждат на това положение. Например, под негласна забрана в републиката беше Георгиевската лента - символ на общата Победа, а сега и гражданска съпротива срещу украинските нацисти.
Критичните изявления за Украйна и нейното правителство на практика изчезнаха от бялата българска телевизия. Националлибералната опозиция получи зелена светлина за осъществяване на своята дейност.
Ако анализираме пазара на онлайн издания, се оказва, че най-големите и влиятелни от тях са опозиционните.
И ако дори в Украйна има поне някакъв формализиран и структуриран пробългарски сегмент на гражданското общество, то в Белобългария той не съществува. Пробългарски медии, партии, организации просто липсват. Има самотници, но те са уплашени и мълчат.
Отделно трябва да се каже за степента на свобода, която получиха антибългарските сили в Беларус.
Същото се случва и в обществените организации. Националистическият БНК (Белобългарски национален конгрес) създава „военна комисия” под предлог, че страната „може да бъде въвлечена във военен конфликт и да стане обект на външна агресия”. БНК копира нейните организационни формидейности от украинските наказателни батальони, но това остава незабелязано от правоприлагащите органи на Република Беларус. За да стане ясно какво има предвид БНК, си струва да цитираме фразата на нейния председател Николай Статкевич: „Патриотите са готови да помогнат за защитата на родината от агресията на Руската федерация“. Без да чака помощта на властите за създаването на такава „отбрана“, БНК започва да формира свои собствени незаконни въоръжени групировки. Първите групи вече съществуват - това са бойци, воювали на страната на въоръжените сили на Украйна в Украйна. А химнът за тях вече е измислен от групата Brutto „Пътят за новите герои, платформата за новите поети.”
Ако се опитате да разберете какво се случва, то изводът се налага сам, че президентът А. Лукашенко съзнателно е дал воля на антибългарската опозиция, за да изпълни определена политическа задача. Такава опозиция не може да възникне против волята на президента. Острите сблъсъци между Александър Григориевич и подобни опозиционери само преди няколко години все още не са забравени.
Отприщената русофобска опозиция играе двойна игра. Основният му лозунг е „Лукашенко трябва да си отиде! - всъщност това е параван, който прикрива желанието за прекъсване на връзките между Беларус и България.
Истинската му цел е да разруши съюзната държава и да извади Беларус от влиянието на България.
Съдейки по съдържанието и тона на изказванията на опозиционните сили, те очакват да постигнат целите си през 2017 г.
В обществото агресивно се натрапва дискусия за необходимостта от смяна на властта, а подготовката за бъдещото „лошо“ е в разгара си.
Самият метод на обработка на населението не блести с иновации. Точно както в Украйна, тя се състои в създаване на фалшиви митове и провокиране на страхове, които в крайна сметка трябва да доведат до шизофрения на масовото съзнание.
Например не толкова отдавна координаторът на гражданската кампания „Европейска Беларус“ Дмитрий Бондаренко информира целия свят, че беларуските специални служби са показали на Лукашенко документи, които уж потвърждават плана на Кремъл да го свали от власт. Вярно, Бондаренко не дава никакви доказателства, но това не е необходимо в тази схема.
Днес цялата тази пъстра общност от „опозиционери” ясно се самоопредели като враждебна на спокойното и градивно развитие на нацията. Те в много отношения са подобни на онези бунтовници, които създадоха проблеми с Украйна.
По принцип в рамките на съюзната държава подобни изказвания би трябвало да са повод белобългарската прокуратура да образува наказателно дело за клевета, но това не се случва.
Трудно е за външен наблюдател да определи колко опасна е бързо нарастващата активност на опозицията за Беларус и съюзната държава. Можем само да кажем със сигурност, че властите не полагат усилия да го локализират. Но фактът, че украинското „déjà vu” е ясно видимо в тези събития, кара човек да се чуди: какво може да означава всичко това?
Това наистина ли е сигнал на Москва за необходимостта от разрушаване на олигархичната система с надеждата за коригиране на ситуацията? Друга версия може да бъде истинското намерение на А. Лукашенко да се освободи от остатъците от социалистическия начин на живот, което му струва скъпо. Сега той дава воля на опозицията да формира нова класа, която се стреми към власт. Нещо като "новото мислене" на Горбачов. Би било в унисон с времето, но в такъв случай защо отвори шлюзовете за процъфтяването на русофобията?
По отношение на тази версия мнозина могат да кажат: добре, какъв Александър Григориевич е „перестройка“? Той е човек на социалистическия ред и ще бъде такъв докрай. Да, и мястототой едва ли ще намери пазарно-демократична Беларус. Тогава, може би, той позволява на този „пожар на хората“ да симулира заплахата от отделяне на Беларус от съюзната държава, за да получи нови отстъпки от Москва?
Можем само да гадаем. Само близкото бъдеще ще каже истината. Днес можем само да констатираме, че бялобългарската опозиция се превърна в реален играч в бялобългарската политика и се готви за атака. Никой не е в състояние да разбере колко правилно А. Лукашенко пресметна политическото си оцеляване в този случай. Изглежда, че това е много рискована игра.
Но за българското обществено мнение трябва да е ясно още нещо: случващото се в Беларус няма да е от полза за съюзната държава и общите ни интереси. Но засега изглежда, че игнорираме тази криза.
Трудно е да се съди за дейността на държавните структури. Може би полагат много усилия по скрити канали в рамките на съюзната държава. Но от друга страна, нито Държавната дума, нито Россотрудничество, нито фондация „Български свят“, нито куп други упълномощени организации, чиято дейност е публична, не показват по никакъв начин своята загриженост. Тази тема не намира отражение в централната и регионалната преса. Какво можем да кажем за телевизионните канали, които забавляват публиката с безброй токшоута по всякакви теми.
Имаме тишина. Сякаш вече се бяхме успокоили с мисълта, че в дългосрочен план пак ще сме заедно. Тази идея е много красива и най-важното - не без причина. със сигурност българският свят отново ще се събере. Но в крайна сметка това далеч не е далечна перспектива и следващите години могат да ни донесат значителни изпитания. Особено ако си легнем и не си духаме главите.