Кърт Доналд Кобейн е
Бащата на Кърт Кобейн беше автомеханикът Доналд Кобейн, германец по произход. Съпругата му Уенди О'Конър беше ирландка. Сменя няколко професии, сред които работата на сервитьорка и учителка. Кърт имаше сестра Ким, която беше с три години и половина по-млада от него. Основната част от възпитанието на Кърт беше поета от много чичовци и лели. Като дете Кърт обича да рисува и печели няколко награди в училищни състезания за работата си. Той започва да се интересува от музика, след като чичо Чък, братът на майката на Кобейн, води двегодишния си племенник на репетиция за рок група, в която той е бил китарист. Леля Мери дава на малкия Кърт записи от The Beatles и The Monkees, а също така дава първите уроци по китара. Докато изучавате песните на The Beatles, много време се отделя на детския комплект барабани Mickey Mouse. Майка му си спомня: „Кърт започна да пее много рано. Дори като го изпратих до магазина, той пееше с пълно гърло по пътя. Синът се радваше на всеки нов ден, опитваше се да избягва компанията на други деца и прекарваше по-голямата част от времето си сам. Вярно, че по-късно той стана дори твърде активен. На възраст от около осем години той е взет в училищната група, където Кърт свири на китара.
С течение на времето Кърт развива хиперактивност, която му пречи да общува нормално с връстниците си. Повратният момент в живота на Кобейн настъпва, когато той е едва на 7 години – родителите му решават да се разведат. Това коренно променя характера му – затваря се в себе си, избягва другите деца, изпада в депресия и често боледува. „Той стана начумерен“, спомня си Уенди, „ядосан и подигравателен“. В допълнение, хиперактивността пречи на ученето в училище, тъй като постоянството и концентрацията върху темата е много трудна задача. Като Кобейни много деца от неговото поколение се лекуват с медикамента Риталин. Безсънието, причинено от приема на това лекарство, го принуждава да приема хапчета за сън, които го карат да заспива в час.
През 1981 г., когато Кърт Кобейн навършва 14 години, чичо му Чък му дава използвана електрическа китара с 20-ватов комбо. След това китарата става любимото му занимание. От този момент нататък той прекарва много време с Уорън Мейсън, приятел на чичо Чък и музикант от групата му. Уорън Мейсън дава уроци по китара на Кърт, след което той научава рокендрол песента на AC/DC „Back in Black“ и се опитва да композира свои собствени неща. Първият му опит да създаде собствена група, заедно с приятели от гимназията Анди и Скот, се оказва неуспешен. След няколко неуспешни репетиции в групата възникват разногласия, в резултат на което момчетата напускат идеята.
През 1984 г. Кърт напуска гимназията шест месеца преди дипломирането и решава да не учи повече. След няколко скандала майка му го изгонила от вкъщи. Отначало Кърт спи или под моста над река Уишка, или в кабините на камиони. По това време Кърт беше фен на Sex Pistols и The clash и имаше добро разбиране за идеологията на пънка. Следователно подобна ситуация не го обърка, а напротив, той се гордееше с позицията си, което според него го направи истински пънк рокер. През лятото компанията на Кърт често организираше запивки, на които мачкаха и чупеха всичко наоколо. Веднъж бил задържан от полицията, глобен със 180 долара и 30 дни пробация за вандализъм.
Кърт започва да свири в стил "три акорда и много крясъци". Според Кърт първата му музика "беше като Led Zeppelin, само че по-груба и аз се опитах да я направя възможно най-агресивна и ядосана". Неговата група, създадена през 1985 г., носешехарактерното име е Fecal Matter (от 1988 г. - Nirvana).
Кобейн и Нирвана направиха много, за да прекроят популярната музика през 90-те години. Издаването на песентаSmells Like Teen Spiritпрез 1991 г. бележи началото на популяризирането на грънджа. Песента беше призната от музикалната преса за химн на "поколението X", а самият Кърт получи статута на един от лидерите на това поколение.
Като лидер на много популярна банда, Кърт Кобейн се оказа в очите на медиите не просто музикант, а „гласът на едно поколение“, а Nirvana – флагманът на „Поколение Х“. [1] Кобейн не харесваше този вид медийно внимание и той се хвърли в работа по третия номериран албумIn Utero.
Наркомания
Първото запознанство на Кърт с наркотиците се случи през 1980 г., когато беше на 13 години. След това пробва марихуана и не спира да се дрогира. Кобейн също имаше период на тежка употреба на LSD. Музикантът беше склонен към алкохолизъм и злоупотреба с наркотици. През 1986 г. той опитва хероин за първи път, предоставен му от местен наркодилър, от когото Кърт преди това е взел Percodan. Той го използва спорадично в продължение на няколко години, докато не разви силна зависимост. Кобейн твърди, че е бил "осъден да развие пристрастяване", за да подобри по някакъв начин състоянието на стомаха си. Той каза още:„Всичко започна с приемането на хероин в продължение на три дни подред и болката ми спря. Беше такова облекчение.“
Неговата употреба на хероин в крайна сметка започва да се отразява на турнето Saturday Night Live, където групата е снимана отMichael Levine. Кобейн приема наркотика преди снимките, а когато идва ред на снимките, започва да се пристрастява към дозата. В разговор с биографа Майкъл Езераде (на английскиMichaelAzerrad) той каза:„Какво можеха да направят? Не можеха да ми кажат да спра. И не ми пукаше. (…) Те не знаеха нищо за това [приемането на лекарството] и мислеха, че мога да умра всеки момент”.
Наркоманията на музиканта прогресирала. В началото на 1992 г. той се опита да се отърве от нея, когато разбра, че ще става баща. Веднага след като Кобейн завърши рехабилитацията, той излетя с групата на турне в Австралия. На сцената той изглеждаше блед и страдащ от абстиненция. Малко по-късно той се върна към употребата на хероин.
Музикално влияние
Бийтълс оказват голямо влияние върху Кобейн в младостта му. В(Дневниците на Кърт Кобейн)той нарича Джон Ленън свой идол и веднъж заявява, че е написал „About a Girl“ от Bleach, след като е прекарал три часа в слушане на Meet The Beatles!. [2]
Кърт също е слушал Led Zeppelin, Aerosmith, Sonic Youth, H.R. Puffnstuff, "Marine Boy", "Young Marble Giants", "Slayer", Leadbelly, Iggy Pop, Scratch Acid.
Филми и книги
През 2005 г. режисьорът Гюс Ван Сант засне филма "Последните дни" (англ.Last Days). Филмът разказва историята на последните дни от живота на рок музикант на име Блейк. Сюжетът на "The Last Days" кореспондира с биографията на Кърт Кобейн, а в героите можете да разпознаете реални хора от неговото обкръжение. Въпреки това режисьорите характеризират всички събития във филма като измислени, макар и замислени под впечатлението от последните дни от живота на Кобейн. Беше съобщено, че Ван Сант не е разпознал снимката си като биографичен филм, страхувайки се от съдебни искове от Кортни Лав.
Във филма участва Майкъл Пит като Кърт. Във филма той изпълнява песен от собствената си композицияОт смъртта до раждането, като си акомпанира на обикновена, непроменена за лява ръка,китара. Иначе приликата на героя на Пит с прототипа е изключително голяма.
През 2007 г. в САЩ излиза документалният филм "Кърт Кобейн за един син". Той включва неиздавани досега аудио клипове на интервюта на Кобейн от журналиста Майк Азеррад и изгледи от градовете, с които Кобейн е бил свързан - Абърдийн, Сиатъл и Олимпия.
От книгите на български език, като най-задълбочено изследване на феномена Нирвана, заслужава да се отбележи нашумялата книга на В. Соловьов-Спаски „Конници без глави или рокендрол банда” (Санкт Петербург, изд. „Скифия”, 2003) с провокативна глава „Безсмъртното наследство на Кърт Кобейн” [4] .