Кръвен тест за фруктозамин
Уважаеми пациенти! Каталогът с анализи в момента се попълва с информация и не съдържа всички изследвания, извършени от нашия център. Филиалите на Ендокринологичния център извършват над 700 вида лабораторни изследвания. Можете да намерите пълния им списък тук.
Готови за регистрация: 0 анализа
|
Фруктозаминът е комплекс от кръвни серумни протеини с глюкоза (гликозилиран протеин).
Забелязват се свързани с възрастта колебания във фруктозамин. Така че при децата нивото му е малко по-ниско в сравнение с възрастните. Образуването на фруктозамин може да се забави, например, хемоглобин, церулоплазмин, аскорбинова киселина.
Използването на теста е непрактично при наличие на екскреция на протеин в урината и изразено намаляване на съдържанието му в кръвта.
Препоръчително е да дарявате кръв сутрин (от 8 до 11). В навечерието на изследването се препоръчва да не се преяжда. Приемът на вода не е ограничен. Тестът се взема на празен стомах. След последното хранене преди изследването се препоръчва да се спазва интервал от 8 до 14 часа.
Дадени са само някои процеси, състояния и заболявания, при които е препоръчително да се предпише този анализ.
Изследването се използва с цел краткосрочно проследяване на повишени нива на кръвната захар при хора с диабет, особено при новородени и небременни жени.
Следващите са само някои от възможните процеси, състояния и заболявания, при които има повишаване или намаляване на нивото на фруктозамин. Трябва да се помни, че увеличение илинамаляването на показателя не винаги може да бъде достатъчно конкретен и достатъчен критерий за формиране на заключение. Предоставената информация по никакъв начин не е предназначена за самодиагностика и самолечение. Окончателната диагноза се поставя само от лекар, когато получените данни се комбинират с резултатите от други методи на изследване.
Повишени нива на фруктозамин могат да се наблюдават при захарен диабет; бъбречна недостатъчност; повишен IgA; отслабена функция на щитовидната жлеза.
Намалените нива на фруктозамин могат да възникнат при значително намаляване на кръвния протеин (хипоалбуминемия), например поради нефротичен синдром; подобрена функция на щитовидната жлеза; диабетна нефропатия; използването на аскорбинова киселина.