Културата като свят на знаци
Действайки като носители на смисъл, нещата, процесите, явленията, "обработени" (физически и духовно) от човек, се превръщат в знаци. Знакът е обект, който действа като носител на информация за други обекти и се използва за нейното придобиване, съхранение, обработка и прехвърляне.
В културата исторически се формират различнисистеми от знаци (кодове).Знаковите системи са както естествени (разговорни, словесни) езици - български, английски и др., така и различни видове изкуствени езици - езикът на математиката, химическата символика, "машинните" езици и др. Знаковите системи също включват различни сигнални системи, езици на визуалните изкуства, театър, кино, музика, правила на етикета, религиозни символи и ритуали, хералдически знаци и като цяло всякакъв набор от предмети, които могат да служат като средство за изразяване на някакво съдържание. Ние живеем не само в света на нещата, но и в света на знаците.
Когато всякакви предмети (например инструменти) се използват за чисто утилитарни цели, тяхната символична функция избледнява на заден план, а физичните и химичните свойства излизат на преден план. Но в същото време обикновено не ги възприемаме като обекти на културата. Веднага след като вземем предвид тяхната иконичност, те започват да действат като обекти на културата.
По този начин "паметниците на материалната култура, инструментите за производство в обществото, което ги създава и използва, играят двойна роля: от една страна, те служат за практически цели, от друга страна, концентрирайки опита от предишна трудова дейност, те действат като средство за съхраняване и предаване на информация. За съвременник, който има възможност да получи тази информация чрез множество по-преки канали, първата функция действа като основна. Но за потомък, напр.археолог или историк, то е напълно изместено от второто.
Самите хора стават символи, носители на особен смисъл. Когато те действат един за друг не просто като живи същества, а като филмова звезда, писател, политически лидер, представител на определена професия и т.н., това не е нищо друго освен културен феномен.
Културата като свят на знаци се появява пред нас вединството на материалното и духовното.Всъщност знакът е чувствено възприеман, материален обект, а неговото значение (смисъл, информация) е продукт на духовната дейност на хората. Знаците действат като вид "материална обвивка" на човешките мисли, чувства, желания. За да могат продуктите на човешката духовна дейност да бъдат съхранени в културата, предадени и възприети от другите хора, те трябва да бъдат изразени, закодирани в тази знакова обвивка. Връзката между смисъл и знак (или с други думи информацията и кода, в който тя е записана и предадена) определя неразделността на духовния и материалния аспект на културата.
Фиг. 2.З.Феномени на културата