Културата на писане
таралеж. Миниатюра от аверсния списък на "Физиолог" (края на XV - началото на XVI век). Българска държавна библиотека, Рогожское сб., № 676, фол. 329 рев.
В колекцията от чеченско-ингушки фолклор има приказка "Вълкът, лисицата и таралежът". Според сюжета тази пътуваща троица намира агнешко бутче, което всеки от героите иска да придобие изцяло. „Нека го изяде този, чийто баща е бил най-висок“, предлага вълкът. „Виждате ли белите облаци в небето? Баща ми беше толкова висок, че ги докосваше с главата си“, бърза да съобщи лисицата. — Баща ти не каза ли, малко лисиче, че нещо меко го е докоснало по главата? - интересува се таралежът. — Да, да, направих! „Значи това са били панталоните на баща ми.“ Накрая животните решават да се състезават – нека агнешкото бутче отиде при победителя в състезанието. „Вълкът и лисицата се втурнаха да бягат надолу, а таралежът се сви на топка и се търкулна надолу по планината. Преди вълкът и лисицата да успеят да стигнат до средата на пътеката, таралежът вече беше на мястото си.
Немският теолог, философ и естествоизпитател Алберт фон Болстед (роден между 1193 - 1207 г., ум. 1280 г.), когото неговите съвременници даряват с титлата "Велик", цитирайки в трактата "De animalibus" (За животните) списък от представители на животинския свят, символизиращи човешките добродетели и недостатъци, говори за таралежа като символ на остроумието! Имайте предвид, че характеристиките на други животни, дадени от Bolstedt, не крият нищо неочаквано: гълъб - невинност, заек - страхливост, сърна - кротост, овца - глупост, риба - спокойствие, куче - вярност и т.н.
С други думи, в тази класификация, базирана на гръцка поговорка, таралежът символизира създание, което изобщо не е глупаво, макар и донякъде ограничено от липса на въображение.
В. Клингер дава сюжета на югославската басня,близо до поговорката, използвана от Архилох: лисица и таралеж, спорейки кой от тях е по-умен, попадат в капан и лисицата не може да измисли начин да се измъкне оттам, а таралежът се качва в ушите й и излиза от капана. Разумното поведение на таралежа се прославя и в баснята „За лисицата и таралежа“ от сборника на Бурхард Валдис „Esopus, gantz new gemacht“ (1548), която е насочена към тези, които мечтаят за политическа промяна. Нейният извод: „господарите винаги ще си останат господари”, и затова „мълчете, търпете и пазете доброто си”, защото все пак е „неразумно” „да се противопоставяте на по-силния” 5 .
Любопитно е, че в много литературни произведения (както и в поговорката, послужила като отправна точка за теорията на Берлин) таралежът се противопоставя именно на лисицата, символ на хитростта 6 .
1. Чеченски и ингушски народни приказки. - М., 2003. С. 210-211.
3. Исая Берлин за историческите възгледи на Лев Толстой: I. Берлин. Таралеж и лисица. слънце ст., прев. от английски. и публ. В. Сапова. // Въпроси на литературата. 2001. № 4-5.
4. За подробности вижте: Джим Колинс. От добри до страхотни: Защо някои компании правят скок, а други не... От добри до страхотни: Защо някои компании правят скок. а другите не. СПб., 2006.
5. Klinger W. De Arhilochi Fragmento papyraceo 79 D eiusque exordio nondum recognito. //Eos. 1948-49. Vol. 18. С. 47. (Цитиран от дис. Л. Б. Поплавская.)
6. В гореспоменатия трактат на Алберт фон Болстед лисицата символизира хитростта.