Културните реформи на Петър 1
Връщайки се от Великото посолство, Петър 1 също решава да премахне външното проявление на остарелия начин на живот на българския народ, като най-забележима е забраната за "носене" на брада.
Петър също се опита да внуши на благородниците желание за образование и светска култура. Започват да се изграждат светски учебни заведения, за първи път се появява български вестник, излизат преводи на чужди книги. Петър Алексеевич подчерта невъзможността за кариерно израстване без образование.
При Петър 1 се създават нови печатници и само за 25-те години на неговото царуване, от 1700 до 1725 г., са издадени 1312 заглавия нови книги, което е 2 пъти повече, отколкото в цялата история на българската държава преди царуването на Петър. Благодарение на развитието на книгопечатането до 1719 г. потреблението на хартия е нараснало повече от 10 пъти от началото на управлението на Петър и е достигнало 50 000 листа. Одобрението през 1708 г. на нова азбука с по-просто изписване на буквите позволява на големи маси хора да се занимават с четене и писане на книги. Също така поради културни промени в българския език навлязоха над 4500 нови думи, заети от чужди езици.
От голямо значение в културната реформа на Петър Велики беше изграждането на каменния Санкт Петербург, за изграждането на който бяха включени много чуждестранни архитекти. Изграждането на града е извършено според плана, разработен от Петър. В живота на гражданите се въвежда нова форма на забавление и забавление - театри, маскаради, циркове. Вътрешната украса на къщите, начинът на живот и съставът на храната също се промениха.
През 1718 г. Петър издава специален указ, който въвежда нова форма на комуникация между хората. Ако по-рано празникът беше ограничен до шумен празник и празник, тогава след въвеждането на указа благородниците можеха свободно да общуват и танцуват.Също кралактивно кани чужди художници в България и изпраща най-талантливите българи да учат изкуство в чужбина. По-късно, след смъртта на Петър, тези художници, натрупали опит и майсторство на четката в чужбина, се завръщат в България.
Друго важно събитие в културната промяна в България от Петър I е въвеждането на указ, в който се забранява изписването на имена в съкратена форма (Ванка, Сашка), вместо това в документите трябва да се изписва пълното име.
Беше забранено да коленичите пред суверена, през зимния сезон нямаше нужда да сваляте шапка, минавайки покрай сградата, в която беше царят. Петър обясни всички тези нововъведения просто - проявлението на честта на царя не е в унижение пред него, а в упорита служба и лоялност към държавата и суверена.
Културни реформи за жените
По време на управлението на Петър културните промени засягат и жените. Той издава поредица от кралски укази, в които е забранено да се жени жена без нейната воля. Между годежа и сватбата трябвало да минат поне 6 седмици, за да могат бъдещите младоженци да се опознаят по-добре. И ако през това време булката или младоженецът са променили решението си да се оженят, така да бъде, дори ако родителите настояват да се оженят. Ако по-рано жените не можеха да участват в обществени празници, тогава с въвеждането на редица постановления им беше разрешено да участват в обществени празненства.
С течение на времето в благородството започнаха да се формират други ценности, мироглед, естетическо поведение, които бяха много различни от ценностите и мирогледа на други имоти.