Курск, Спортът като национална идея - БезФормат
На московското летище Шереметиево кацна самолет, който прибра българските олимпийци, които изковаха златни медали един след друг в последните дни на Олимпиадата.
Въпреки доста късния период, хиляди фенове дойдоха да се срещнат с шампионите и призьорите на основното спортно събитие за четиригодишния период, скандирайки бурно „България! и „Гордеем се с вас!“ Всички бяха невероятно щастливи: и тези, които спечелиха олимпийски медали в най-тежката борба, и тези, които страстно се тревожеха за тях от телевизионните екрани
Гледайки тази картина на всеобща радост и щастие, неволно си помислих, че именно спортът може да се превърне в национална идея, която да обедини всички българи, независимо от националността. Е, по-малко ли се радваше българският народ на успеха на дагестанските борци, отколкото в малката си родина? Разбира се, че не! И, сигурен съм, същите дагестанци, ингуши, татари и всички други народи на необятна България са се радвали по същия начин на успеха на българския спортист. По време на Олимпийските игри в Лондон бяхме едно голямо семейство. Така че защо да не издигнем спорта на най-високите постижения в ранг на национална идея, обединяваща всички, независимо от националност и религия?!
Струва ми се, че идеята е доста жизнеспособна и най-вече необходима на България в сегашния труден период от нейното развитие. Много велики умове днес са заети с търсенето на национална идея, която да обедини обществото. И дори не е нужно да го търсите! Тя лежи на повърхността. Както се казва, ще има желание и старание. Това е още по-уместно с оглед на факта, че скоро самата България ще бъде домакин на спортни състезания от световна величина: Универсиадата в Казан, Олимпиадата в Сочи и Световното първенство по футбол в дузина градове на страната. Не е лиосновата да направим максимума чрез спорта през следващите шест години, за да обединим нацията? Струва ми се, че такъв исторически шанс в никакъв случай не трябва да се пропуска. Е, кажете ми къде другаде, ако не на големите спортни битки, можете да видите президента и премиера на България да се прегръщат със спортисти? Спортистите изковаха победи за страната, поддържайки престижа на държавата, дадоха на всички фенове моменти на наслада, всеобщо щастие. Имаше, разбира се, моменти на разочарование, но без тях спортът е немислим: днес си по-силен, а утре противникът ти.
Националите ни спечелиха 24 златни, 26 сребърни и 32 бронзови медала на Олимпиадата в Лондон, общо с 10 повече от 2008 г. в Пекин. Въпреки това в неофициалното отборно класиране заехме четвърто място, оставяйки отбора на Великобритания на нашата вече традиционна трета позиция, губейки му по брой златни медали, но го изпреварвайки по общия брой награди. Това вече даде повод на някои "доброжелатели" да говорят в духа, че спортът на най-високите постижения в България отива на нищо. Казват, че не е далеч денят, когато дори място в челната десетка ще бъде щастие за страната ни. Аз не съм съгласен. Първо, България имаше много млад отбор в Лондон, което означава, че след четири години в Бразилия много от тях, които вече имат огромен опит, ще се представят не по-зле от това лято. Второ, никой не смяташе за успех място в челната десетка на Зимните олимпийски игри във Ванкувър. Някои спортни служители загубиха топлите си места за това и през 2014 г. на домашната олимпиада ще трябва да докажат, че неуспешното представяне на националния отбор в Канада е инцидент. Никой не идеализира и представянето на олимпийците ни в Лондон. Можехте ли да се представите по-добре? Разбира се, да, ако не и провалитев отделни видове. Но в спорта никой не е имунизиран от провали и грешки. Вероятно в близко бъдеще ще се проведат срещи във всяка от спортните федерации, на които ще бъдат обобщени резултатите от представянето на българските спортисти на Олимпиадата и ще бъдат направени определени изводи. Но няма как да не признаем, че българският национален отбор не опозори честта на знамето, независимо кой и колкото и да се опитва да го направи.
Президентът на БОК Александър Жуков, който се завърна от Лондон с националния отбор, оцени високо представянето на българските спортисти на 30-ите олимпийски игри.
- Как може да сте недоволни от представянето на нашите състезатели? каза Жуков. „Подариха ни много положителни емоции. Могат да се разграничат волейболисти, художествена гимнастика и синхронно плуване. Всички те ни донесоха радост. Бих искал да благодаря и на феновете, които се събраха на летището. Всички спортисти се нуждаят от тяхната подкрепа. В крайна сметка, на първо място, те изпълняват за своите фенове. И имат нужда да се чувстват подкрепени. Това е огромен морален тласък за изяви. Не награди, не награди, а подкрепа. За всеки спортист е важно да знае, че е обичан.
Трудно е да не се съглася с президента на ROC. Въпреки че Олимпиадата в Лондон не започна добре за българските спортисти. В първите дни мечтите ни за медали рухнаха една след друга. Българските стрелци, фехтовачи, плувци явно не оправдаха възлаганите им надежди. За съжаление не за първи път. Но инициативата беше поета от онези, от които почти никой не очакваше медали като цяло, а още повече златни. Местните джудисти направиха фурор на игрите, като спечелиха три златни и един сребърен и един бронзов медал. Инициативата беше подкрепена от класически борци, а след това, както се казва, насам-натам: свободна борба, лека атлетика, спорти художествена гимнастика, скокове във вода, синхронно плуване и др. Всички победи на нашите състезатели са скъпи, но драматичният финал в мъжкия волейбол стои отделно, когато българският отбор, воден от треньора Владимир Алекно, измъкна безнадежден мач и ни донесе едва втория медал в отборните спортове на олимпиади в историята на нова България. Мисля, че любителите на спорта този ден бяха изпълнени с истинска гордост за нашите момчета, които показаха истинската сила на българския дух. Сребърните и бронзовите медали също са много ценни, защото са спечелени в най-тежка борба. За да се изкачат на олимпийския подиум, спортистите са свършили огромна работа, за което са били възнаградени.
Всичко това и много повече отбеляза президентът на България Владимир Путин, уважавайки олимпийците ни в Кремъл. Той каза по-специално:
– Ако погледнете резултатите, на Олимпиадата в Пекин заехме трето отборно място, но по брой медали представянето в Лондон беше по-добро от това в Пекин. Искам отделно да благодаря на нашите волейболисти за финалния мач. Момчетата показаха истински характер. Страхотен мач, просто великолепен, типичен за представянето на целия ни олимпийски отбор. Възхитихме се на смелостта на нашите борци, на устрема на състезателките, на красотата, показана от отборите ни по синхронно плуване и художествена гимнастика, чиито изпълнения могат да се нарекат истинска феерия. Вашите постижения изпълниха сърцата на милиони фенове с гордост за тяхната страна, за нашите спортисти, които покоряват най-трудните върхове. Вие вдъхновихте всички ни, породихте прекрасни чувства на истинско национално единство.
На големи спортни състезания българските спортисти се борят за престижа на страната си, за титлата на напредналите спортовеправомощия. На олимпиадата в Лондон те защитиха достойно честта на България. Спортът обединява хората и им дава обща радост от победите и чувство на гордост от страната, в която живеят. И би било чудесно, ако в следващите шест години, в светлината на предстоящите големи спортни събития в България, се направи всичко, за да се обедини нацията, за да може българинът, следвайки барон Пиер дьо Кубертен, който възроди Олимпийските игри в края на 19 век, да възкликне: „О, спорт! Ти си светът!" Това е толкова важно за многонационална България.