LA CAGNA - Изтезания и екзекуции
LA CAGNA
Написано от В.Владимиров
Истинската история на 14 век
Всеки знае, че понякога добрите намерения водят до толкова тежки и пагубни последици, сякаш самият Враг на човешкия род ги изкривява, за да угоди на себе си. И колко горчиво е за хората, когато подобно нещастие сполетява плановете на владетели, чийто дълг е да се грижат за благосъстоянието на своите поданици.
Едва ли благородният Робърт, крал на Неапол, завещавайки трона на една от двете дъщери на покойния си син Чарлз - Джована, при условие че тя се омъжи за неговия племенник, унгарския принц Андрей, си е представял колко отвратително ще бъде нейното царуване и с какви гнусни престъпления ще се опетни нейната любима внучка.
И е възможно, ако знаеше, нямаше да промени решението си, защото управляващите се ръководят в действията си от желанията си, а не от разума.
Отличаваща се с решителен и страстен характер, рядка красота на лицето си и величествена фигура, Джована до деветнадесетгодишна възраст, когато смъртта на дядо й я издига на неаполитанския трон, знае почти всичко за пороците и им се отдава с бурна страст.
Това, което все още нямаше време да научи, тя бързо беше научена от лелите си, които бяха в неаполитанския двор, френските графини Катрин дьо Куртене и Агнес дьо Перигор.
През 1343 г., когато се състоя сватбата и коронацията на Джована, най-възрастната от графините, Катрин дьо Куртене навърши четиридесет и пет години и въпреки възрастта и великолепната си фигура, в целия Неапол тя не беше равна в разврата и мръсните интриги.
В лицето на Джована тя намери своя най-способен ученик и най-страстен любовник.
Най-младата от френските лели на кралица Джована - слаба, с блестящи черни очи, сякаш изгорена отвътре от огъня на страстите, тридесетгодишната графиня Агнес деПеригор така неудържимо се отдаде на похотта си, че не прекара нито една нощ, с изключение на няколко дни всеки месец, сама, без да разбере кой е следващият й любовник - мъж, жена, дете или животно.
През дните на принудителния любовен пост графиня Агнес не излизаше от покоите си и заглушаваше болката и умората в слабините си, изпивайки се до безсъзнание.
Заедно тези благородни развратници направиха неаполитанския двор като публичен дом, в който намираха място всички най-изтънчени пороци на своето време.
Кралица Джована скоро заподозря, че Агнес дьо Перигор е решила да заеме нейното място на неаполитанския трон.
В ярост тя реши незабавно да изпрати съперницата си в подземния свят, а извратената фантазия на Катрин дьо Куртене предложи начин да направи това, без да събужда подозрение за неестествена смърт.
След кратко търсене те откриха известна Селестина, жена на около четиридесет години, опитна в приготвянето на специални лекарства, която се съгласи да подготви състава според изискванията на кралица Джована.
Три дни по-късно Селестина, покривайки малка кутия с наметало, дойде в покоите на кралицата на Неапол, където ги чакаха Джована и Катрин дьо Куртене.
Ако зловещите планове изглеждаха като черна мъгла, тогава в този ден кралският дворец на брега на Неаполитанския залив щеше да бъде обвит в мрак, по-черен от мрака на смъртта.
Селестина грижливо постави ковчега на ъгъла на масата, върху който изобилието от вкусна храна и напитки свидетелстваше, че кралицата на Неапол се отдава на порока на лакомията с не по-малка страст от порока на сладострастието.
Катрин дьо Куртене внимателно разгледа съдържанието на кутията и, като погледна внимателно Селестина, я попита с тих, леко дрезгав глас:
- Как да използвате това лекарство?
В отговор Селестина извади една от пергаментовите торбички от кутията и внимателно я разопакова. Вътре имаше бледозелен прах със силна билкова миризма, която накара чувствителната към ароматите кралица Джована да сбърчи нос.
„Трябва да разредите този прах в бутилка бяло вино и отровата може да се използва“, обясни отровителят.
Джована се наведе над масата, закривайки носа си с ръка.
- И колко бързо ще работи? – попитала кралицата Селестина
- Много бързо, Ваше Величество, много бързо - не забави с отговора тя.
— Трябва да го тестваме — каза твърдо Катрин дьо Куртене.
Протягайки ръка, графинята взе една от отпушените бутилки вино от масата и с решително движение сипа в нея отрова.
Под копринена салфетка на масата имаше спринцовка с калаена клиза, дълга половин лакът и дебела колкото човешка ръка. Имаше капачка на винт с дълъг, неприлично оформен връх.
Като махна капака, Екатерина наля опалово мътно вино в спринцовката и като завинти накрайника, даде инструмента на Селестина.
Джована повика красива, гладкокосместа кучка, която лежеше на вратата, а благородното животно бавно се приближи до господарката и положи глава на коленете й.
Джована започна нежно да гали кучето между ушите с една ръка, а с другата нежно повдигна опашката си, разкривайки ануса и срамните части.
Кучката, свикнала с капризите на Джована, не прояви притеснение.
Кралицата на Неапол погледна нетърпеливо Селестина.
- Хайде побързай! — нареди дрезгаво Катрин дьо Куртене.
Селестина, осъзнавайки какво се иска от нея, внимателно се приближи към кучето отзад с клизма в ръце, наведена, прецизнас движение пъхна върха под опашката си, натисна буталото и след няколко мига, издърпвайки клистера, бързо отстъпи назад.
Джована бутна главата на кучката от скута си.
Трите жени гледаха кучето в пълно мълчание.
Тя стоеше неподвижно, леко наклонила тясната си муцуна, сякаш слушаше какво става в нея.
Внезапно лапите й се огънаха, тя пъхна муцуна в подгъва на Джована и, като се плъзна по гладката коприна, се изправи в краката си.
Силна конвулсия изви тялото на кучето. Потрепвайки лапите си, кучката се претърколи по гръб и изпъвайки корема си, започна да клати задната си част от едната към другата страна. От устата й излезе жалко, едва доловимо скимтене.
Зърната на корема й се стегнаха и изпъкнаха, сякаш кучката току-що се беше откърмила.
Лапите на кучето трепереха трескаво, изглеждаше, че се опитва да тича във въздуха.
Ново гърчене обърна кучето на една страна. Вкопчвайки се в нишките на килима с ноктите си, умиращото животно се повдигна и отново отпусна глава.
Изпод опашката на отровеното куче по килима изтичаха урина и кръв.
Потрепвайки цялата, кучката сведе глава за последен път. От ухилената му паст се подаде дълъг език, а очите на кучето се изцъклиха.
Селестина шумно си пое дъх и погледна заговорниците.
Кралица Джована, с пламтящо лице и разширени ноздри, стисна силно с две ръце гърдите си, които се надигаха под връзките. Катрин дьо Куртене накъса портокал на парчета с острите си нокти, без да забележи сока, изтичащ върху виненочервената кадифена рокля.
- Ето ти парите, Селестина. Кралица Джована бутна дрънкащата кесия с ръка.
Селестина бързо вдигна тежката кесия с монети и се поклони, когато излезе от стаята.
Тя вървеше с доволна крачка по мрачния дворецпресичане, когато изведнъж силни ръце я завлякоха в ниша, покрита с гоблен, а около врата й беше увита здрава усукана връв. Селестина се опита да изтласка вик за помощ от стегнатото си гърло, но убиецът, изпратен от Джована, действаше толкова майсторски, че за по-малко от минута, изливайки кратка гореща струя от себе си и изплезейки език, отровителят се успокои.
Ако заговорниците бяха видели Селестина сега, щяха да забележат, че и удушената жена, и отровената кучка имат едно и също изражение на болка и изненада в неподвижните си очи.
Ако не бяха добре познатите черти на характера на Агнес дьо Перигор, злодеите поставиха отрова в кутията още на следващата вечер.
Но присъствието на свидетели не беше необходимо за кралицата на Неапол и тя търпеливо изчака.
Когато седмица по-късно Агнес не напусна покоите си дори следобед и слугите носеха там кошница с бутилки вино, Джована и Катрин осъзнаха, че е дошъл моментът да действат.
Треперейки от нетърпение, те едва дочакаха дълбокия час на нощта и след като приготвиха смъртоносен разтвор, го напълниха със същия клистер, който сложи край на живота на красива кучка.
Оставайки по ризи, така че нищо да не пречи на движенията им, и взели запален фенер, заговорниците тихо се промъкнаха към покоите на Агнес дьо Перигор.
Адът беше мил с тях.
Опиянена от вино, Агнес спеше легнала по корем, както обикновено гола, само между краката й беше забит парцал, изцапан с тъмна кръв.
Безшумно отровителите се приближиха до леглото на Агнес и известно време се заслушаха в тежкото й дишане.
Катрин дьо Куртене облегна едрото си тяло на гърба на Агнес дьо Перигор и кралица Джована, бързо седнала на краката на жертвата, започна да я опипва отзад в здрача. Откривайки мокра дупка, тя пъхна върха дълбоко в нея и,със сила натискане на дръжката на буталото, тя изпразни клистера. Издърпвайки го от Агнес, Джована стисна ръце в задните части на лежащата жена, страхувайки се, че тя ще успее да изтласка отровата от себе си.
Такова брутално насилие събуди Агнес дьо Перигор и в няколкото оставащи минути от живота й тя се опита да се освободи от убийците, които я притиснаха към леглото.
Но инжектираната в нея отрова бързо свърши работата си, отровителите усетиха как жестоки конвулсии изкривиха тялото на Агнес де Перигор, последвани от силен тремор и накрая, потрепвайки за последен път, нещастната жена издъхна.
Тържествуващите злодеи отидоха незабелязани в покоите на кралица Джована и се отдадоха на жестоки забавления до зори.
На следващия ден беше обявено, че Агнес дьо Перигор е починала внезапно от тежко женско кървене. Тъй като всички знаеха за неумереността на починалия в неприлични удоволствия, тази новина не предизвика изненада.
Съпругът на кралица Джована, унгарският принц Андрей, не оцеля много след отровената Агнес де Перигор. В края на 1347 г. той е намушкан до смърт от убийци в собственото си легло.
Джована, кралицата на Неапол и Катрин дьо Куртене, задоволяващи своите перверзни желания, присъстваха на смъртта му.
За тяхно съжаление случаят стана публичен.
Графиня Катрин дьо Куртене трябваше бързо да се върне във Франция, където скоро умря в слава и чест.
Кралица Джована даде преките извършители на убийството да бъдат разкъсани на парчета от възмутените жители на града и с помощта на папа Климент VII, след като изплати триста хиляди флорина от унгарския принц Луис, брат на крал Андрю, който поиска отмъщение, тя се омъжи още два пъти, оставайки без деца. Тя продължава да води развратен живот, съсипвайки кралството, до Чарлз III Дурациокойто превзема Неапол през 1382 г., сваля Джована от престола, затваря я, където е екзекутирана чрез удушаване няколко дни по-късно.
Поради недостатъчната сръчност на палачите и силното тяло на низвергнатата царица, нейната смърт е мъчителна и съпътствана от явления, срамни за женската природа.
Така завършва живота си Джована, кралицата на Неапол.
Препратки към нейната съдба могат да бъдат намерени в писанията на великия флорентинец Николо Макиавели.