Лабиринтит, симптоми и лечение на лабиринтит
Нарушение на вестибуларната функция при увреждане на периферния вестибуларен апарат (лабиринтит)
Възпалителните заболявания на вътрешното ухо с ушен произход са усложнение на остри или хронични заболявания на средното ухо. По-често говорим за хроничен среден отит, усложнен от кариес или холестеатом. При навлизане на инфекция в лабиринта обикновено се получава ограничен или дифузен гноен лабиринтит. По естеството на процеса лабиринтитът е серозен и гноен.
Ограниченият лабиринтит често се развива поради кариес на лабиринтната капсула при хроничен среден отит, усложнен от кариес или холестеатом. В този случай се наблюдава фистула в стената на лабиринта, по-често на хоризонталния полукръгъл канал и може да се появи фистулен симптом (пресорен нистагъм).
Функционалните изследвания на болното ухо разкриват явления на дразнене както на вестибуларния, така и на кохлеарния апарат (шум в ухото, световъртеж, спонтанен нистагъм в засегнатата страна, повръщане).
Резултатът от ограниченото възпаление на лабиринта зависи от по-нататъшния ход на заболяването. Ако процесът остане ограничен в резултат на елиминирането на гнойния фокус на темпоралната кост или образуването на бариери, тогава може да настъпи пълно възстановяване на слуховата и вестибуларната функция.
Ограниченият лабиринтит може да се разпространи във всички отдели на лабиринта, т.е. да стане дифузен. Клинично картината се изразява в повишаване на температурата, феномен на дразнене на нервните образувания на лабиринта - шум в ушите, загуба на слуха, световъртеж, повръщане, дисбаланс и спонтанен нистагъм в засегнатата страна. Няколко дни по-късно започва вторият стадий на заболяването, характеризиращ се с явления на загуба на функцията на лабиринтните рецептори (глухота и невъзбудимост на вестибуларния апарат). През този периодспонтанният нистагъм променя посоката си в здравословна посока, тъй като симетрията на мощността на вестибуларните импулси вече е нарушена поради изключването на лабиринта на пациента.Следователно, в резултат на прехвърления дифузен гноен лабиринтит, кохлеарната и вестибуларната функция на лабиринта е изключена при пациента. През първите три седмици се наблюдава асиметрия по време на въртене, т.е. различна продължителност на пост-ротационен нистагъм по време на въртене настрани, след това възниква така наречената компенсация на рутина (продължителността на пост-ротационния нистагъм в двете посоки става еднакво съкратена в сравнение със здравия лабиринт наполовина, докато калоричното изследване разкрива загуба на вестибуларна функция от страната на лезията).
В острия период на лабиринтит, т.е. в периода на "атаката на лабиринта", на пациента се показва почивка на легло, почивка (тъй като най-малката промяна в положението на главата или торса увеличава замайването и влошава състоянието. Понастоящем, както при всички остри възпалителни процеси, често се използва пеницилинова терапия. Някои смятат, че е подходящо да се прилага студено в областта на болното ухо.
Хирургичният метод за лечение на пациенти с лабиринтит се състои предимно в елиминирането на първичния фокус на инфекцията, а именно: при хроничен гноен отит е показана радикална операция на ухото, а при мастоидит - мастоидектомия.
Клинично лабиринтититесе делят на ограничени и дифузни, а според характера на процеса - на серозни и гнойни. Известно е също, че инфекцията може да навлезе в лабиринта през лимфните и кръвоносните съдове, например при специфични форми на лабиринтит (сифилис, туберкулоза). Такива специфични форми на лабиринтитите се отличават с известна оригиналност. Може да има сифилитична лезия на лабиринтаостро и хронично протичане в зависимост от степента на развитие на дегенеративни промени в областта на периферните нервни образувания, рецептора в първичната лезия на костната капсула, както и промени в нервните корени или ядра (както при tabes dorsalis). Туберкулозното увреждане на лабиринта обикновено протича бавно и може да възникне при преминаване на специфичен процес от областта на средното ухо или по хематогенен път.
Симптоми на лабиринтита, протичането зависи от локализацията на процеса във вътрешното ухо. В началните стадии на заболяването се наблюдава дразнене на лабиринта (шум в ушите, замаяност, гадене, загуба на слуха, спонтанен нистагъм, нарушение на равновесието, повръщане). Спонтанен нистагъм е насочен към засегнатата страна; ако се появи потискане на лабиринта - в здрава посока. Интензивността на световъртежа е много различна. Наблюдава се нарушение на равновесието в покой и по време на движение.
Лекувайте лабиринтита. При серозен и ограничен лабиринтит с остатъците от функциите на лабиринта е показано консервативно лечение (почивка на легло, дехидратация и антибиотична терапия). При лабиринтит с фистулен симптом и запазена функция на лабиринта, ако антибиотичната терапия е неефективна, е показана обща кавитарна трепанация. Абсолютна индикация за лабиринтна хирургия едновременно с хирургия на средното ухо е лабиринтната секвестрация или гноен лабиринтит с лабиринтогенни интракраниални усложнения.