Латинова Елена
Съкращения и съкращения
Законодателни основи
Как в съда да разпознаем гражданин, който не е придобил право на ползване на жилищни помещения?
. Ищецът (бивш съпруг) в искова молба до съда моли бившата му съпруга и нейното дете да бъдат признати за непридобили правото да ползват жилищното му пространство, върху което са регистрирани след брака между него и ответника. Впоследствие бракът е обявен за недействителен от съда. Съдът намира искът за основателен и подлежи на удовлетворяване по следните съображения. В съответствие с чл. 27, параграф 1 от Обединеното кралство бракът се обявява за недействителен в случай на фиктивен брак без намерение за създаване на семейство. Съгласно чл. 153 от Гражданския кодекс сделките се признават като действия на граждани и юридически лица, насочени към установяване и прекратяване на граждански права и задължения. Ако сделката е невалидна, нейните последици се признават за невалидни (член 166 от Гражданския кодекс). Тъй като бракът, в съответствие с изискванията на Обединеното кралство, се сключва с цел създаване на семейство, установяването на факта, че бракът е фиктивен, т.е. липсата на такава цел за съпрузите или един от тях, води до неговата недействителност и недействителността на неговите последици - в този случай регистрацията на ответника и нейното дете в жилищното пространство на съпруга. В съответствие с чл. 30 от СК бракът, обявен от съда за недействителен, не поражда правата и задълженията на съпрузите, предвидени в СК, в резултат на което ответницата и вписаните при нея лица подлежат на евикция.
. При разглеждане на исковата молба за признаване на ответника за непридобил право на ползване на жилищните помещения, съдът установи факта, че ответникът се е нанесъл в спорните жилищни помещения, което се потвърждава от материалите по делото и неотречено от ищеца. Съдът обаче заключава, че ответникът не е придобил право на жилище, тъй като, въпреки че се е нанесъл в спорното жилищно помещение, той не живее постоянно в него. В същото време не беше взето предвид, че законът не определя периода на пребиваване в жилище, след който гражданинът придобива право да използва това жилище. За придобиване на право на ползване е необходимо само нанасяне в него със съгласието на всички живущи.
. Разглеждайки исковата молба за признаване на ответниците за непридобили право на ползване на жилищните помещения, съдът установи, че единственият документ, който потвърждава писменото съгласие на ищеца да се премести в ответниците, е заявлението за регистрация (регистрация по местоживеене), подписано от ищеца. Междувременно по време на делото в съда този документ беше унищожен, тъй като петгодишният срок за съхранение беше изтекъл. Следователно ищецът, който, ръководейки се от чл. 56 от Гражданския процесуален кодекс, следвало да докаже обстоятелствата, на които се е позовал в исковата си молба, не могъл да представи такива доказателства, в резултат на което претенциите му не били удовлетворени.