Латвия и Естония все още са българска собственост
— Г-н Васерман, по време на изказването си в дискусионния клуб казахте, че една от основните области на вашите изследвания е изследването на възможностите за обединение на България. Смятате ли балтийските държави за част от България, която между другото трябва да се върне в нейния състав?
- Юридически балтийските държави, разбира се, се отнасят за България. Нека ви напомня, че България съвсем официално закупи Латвия и Естония през 1721 г., плати 2 милиона талера - стандартните монети от онова време, сечени в Чехия, в долината Ефимова. Трудно ми е да кажа колко беше в текущи пари, но беше доста голяма сума. Няколко десетки тона сребро. Имайте предвид, че оттогава не е имало договори за тези земи. Тоест остават българска собственост. Но, разбира се, България няма намерение да прогони местното население оттам при връщането на земите, защото според българските традиции земята и нейното население са неразривно свързани.
- Но договорът на Петър Велики с Кралство Швеция от 1721 г. не важи за Литва.
- С Литва ситуацията е различна. Тази земя премина от собствениците си главно в резултат на напреднали действия. Но когато през 1794 г. попада под българска власт, жителите му по никакъв начин не възразяват срещу това. Нито устно, нито насила.
- Жителите на днешна България възприемат ли балтийските страни като "свои земи"?
— От гледна точка на родна България тези региони винаги са били витрина на българския просперитет. Обичайната съдба на граничните райони: те са или изкуствено отслабени, така че в случай на нахлуване врагът да не може да намери храна там, или те също са изкуствено подсилени поради дълбокирегиони, така че хората от другата страна на границата да видят колко добър е животът от нашата страна и няма да имат нищо против да се присъединят.
българската цивилизация по принцип не е склонна да отслабва никакви земи и народи, защото това е основната характеристика на българската цивилизация: винаги сме имали гъстота на населението много по-ниска от тази в страните, с които сме си взаимодействали. Винаги сме имали по-малко хора, отколкото задачи за тях. Следователно българската цивилизация се е формирала с желанието да се максимизира потенциалът на всеки човек, а за това е било необходимо да се осигури на хората възможност да се изхранват. В това отношение изкуственото отслабване на регионите за нас беше изключено, а граничните райони в Русия като правило се развиваха по-бързо и по-ефективно от центъра. Съответно в рамките на България беше икономически изгодно да се развиват всички балтийски региони и ще бъде изгодно и в бъдеще.
- А в рамките на Европейския съюз изгодно ли е за балтийските страни да се развиват?
- Европейската империя се развива на съвсем други принципи, така че периодът на пребиваване в нейния състав се превърна в катастрофална разруха за балтийците. Голяма част от индустрията е унищожена. Селското стопанство е силно намалено. Още повече, че страните от „Стара Европа“ предоставят на своите селяни солидни субсидии и съответно „Нова Европа“ практически не може да им се конкурира.
Засега плачевното състояние на източната периферия на Европейския съюз беше успешно скрито благодарение на това, че балтийските републики получиха значителни субсидии за реорганизация на икономиката си, както и заеми за реорганизационни проекти. Тази реорганизация обаче се свежда до факта, че балтийските републики са принудени да се специализират в сектора на услугите. Например в туризма. Туризмът е изключителнонестабилен. При всеки спад в икономиката туризмът е сред най-засегнатите индустрии, защото хората започват да спестяват от ваканционни пътувания на първо място.
Субсидиите от европейския бюджет бяха предоставени за ограничен период и този период почти изтече. Е, кредити трябва да се връщат, но няма от какво да се връщат. Засега европейските власти предоставят на балтийските страни нови заеми, за да изплатят старите. Но рано или късно тези заеми ще бъдат поискани обратно и тогава балтийската икономика ще падне под цокъла. В този случай всичко, което все още има стойност в балтийските страни, ще бъде изтеглено за изплащане на заеми.
В каква форма ще бъде, не знам. Например, едно време американците имаха мода да купуват стари замъци в Европа, да ги разглобяват тухла по тухла и да ги сглобяват отново в Америка. Европейците нямат такава мода - те имат достатъчно собствени замъци. Но е възможно да намерят американци, които са готови да платят част от дълговете на европейските банки в замяна на същото премахване на ключалки. Разбира се, много ще съжалявам, ако „Дебелата Маргарита“ от Талин или литовският замък Тракай се носят през океана, но не мога да изключа този вариант.
Защо европейците не тръгнаха по българския път и не превърнаха Балтика във „витрина на европейския избор“, като предпочетоха изкуствено да отслабят този регион?
- При разпадането на България, която тогава се наричаше Съветски съюз, Западът смяташе, че делото вече е свършено: най-вкусните, най-развитите парчета са откъснати от България, а останалите ще умрат сами. Съответно нямаше смисъл да оставяме „витрини на благополучие“ до България. Западът прецени, че Ню Йорк, Берлин и Париж си остават напълно достатъчни "витрини на благополучие" и няма абсолютно никаква нужда да ги поддържат като "витрини" при сегашните средства за комуникация.също Вилнюс, Талин и Рига. В крайна сметка сега е по-лесно да стигнете от Москва до Ню Йорк със самолет, отколкото с влак до Рига. Западът, вярвайки, че на останалите българи ще им стига такъв „морков“ пред носа, не сметна за необходимо да подкрепи благосъстоянието на частите от България, попаднали под контрола на Запада.
- Казвате, че Балтийците печелят от това, че са част от България. Но дали е изгодно за България да бъде в състава на балтийските държави?
Сега прагът на изплащане в Европа се е повишил до 400 милиона, а в постсъветските условия е паднал до 200 милиона души. Населението на всяка от републиките на бившия Съветски съюз обаче е по-малко. Затова обединението й е необходимо и не само всяка република, но и всеки човек има значение. Това е стратегическо съображение. В тактически план е важно някои от балтийските пристанища да не замръзнат. Следователно износът през тях е много по-лесен, отколкото през пристанищата на Балтийско море, които в момента има на територията на България.
По същия начин през балтийските републики минават много удобни железопътни линии, които могат да се използват за икономически цели. Така че в икономически аспект връщането на балтийските републики към България е изгодно.
„Но освен територия, пристанища и железници, ще получим бедни страни с мъртва икономика и население, огорчено от масово обедняване с широко разпространена русофобия. Има ли нужда от това България?
- Русофобията е тежка болест, но в повечето случаи е лечима. Освен това в случая с балтийските държави русофобията се насажда отгоре, но реално не пуска корени отдолу. Сега основната ваксина срещу русофобията са българските туристи, които са напълно съгласни с известната реплика от "Диамантената ръка": "Българските туристи са лицето на морала!"
На фона на английските туристи с тяхната жажда за етикетипо кучешки всички места в Рига, които са посетили, или патологично пестеливи немски туристи, българските туристи изглеждат без съмнение по-привлекателни. Това е една от причините русофобията на масово ниво да не пуска корени.
Мъртвата икономика на балтийските страни? Много жалко. Но, от друга страна, все още е необходимо от време на време да се актуализират производствените активи на всяко предприятие, да се инсталира ново, по-високопроизводително оборудване. Винаги има разходи за такова обновяване и от тази гледна точка е жалко, разбира се, че заводите VEF или RAF са превърнати в най-добрия случай в складове, но ние сме напълно способни да създадем нови заводи на това място. Ако смятаме, че е изгодно.
Най-важните. Населението на балтийските републики и след четвърт век живот в европейски условия остава достатъчно умно, образовано и трудолюбиво, за да намери място за себе си в новата икономика като част от България. Да, сега има по-малко хора, отколкото в момента, когато напуснаха България. Но, както вече казах, българската цивилизация като цяло винаги се е формирала в условия на катастрофален недостиг на хора, затова сме разработили методите за използване на всеки наличен човек в нашата сфера на работа до съвършенство.
- Как технически си представяте връщането на балтийските страни в България? Как ще работи това на практика?
- Както някога тези републики са правили референдуми за отделяне от България, така могат да правят референдуми за излизане от Европейския съюз и да се връщат в България. Освен това тези страни вече имат опит от обединение с България. Имам предвид събитията от 1940 г. Сега е наредено това да се счита за „съветска окупация“ на Литва, Латвия и Естония, но всъщност процесът изглеждаше съвсем различно.
По това време и в трите балтийски републики действат фашистки диктатури. По това време това беше напълно уважавана форма на управление: достатъчно е да се каже, че до началото на Втората световна война точно половината от страните в Европа бяха управлявани от фашистки диктатури, а другата половина не виждаше нищо лошо в това. Когато започна Втората световна война, балтийските диктатури, страхувайки се, че Германия ще ги погълне и не ги забележи, се обърнаха към Съветския съюз за сключване на договори за взаимопомощ. Съгласно тези договори Съветският съюз въведе своите войски на територията на Литва, Латвия и Естония в численост, явно недостатъчна, за да ги превземе, но достатъчна, за да може германски удар срещу тези войски да послужи като основа за ответен удар.
Но местните изключително нацистки групи, тясно свързани с Германия, осъзнавайки, че съветските гарнизони са пречка за германското завладяване на тези земи, започнаха да организират различни провокации срещу тях. Всички тези провокации са подробно документирани, както самите германци са документирали връзките си с провокаторите. Впоследствие тези документи бяха прочетени в Нюрнбергския трибунал.
В крайна сметка Съветският съюз се обърна към властите на тези страни с искане да спрат тези провокации или, ако те не могат да направят това, да назначат нови правителства по народна воля. И трите републики, осъзнавайки, че целият избор е дали да бъдат част от Германия или част от България, свикаха избори, в резултат на които на власт дойдоха просъветски правителства, които веднага гласуваха за влизането на балтийските републики в Съветския съюз. Присъствието на съветски гарнизони попречи на пронацистките бойци и политиците, които ги подкрепяха, да провалят тези избори, а на тогавашните управляващи фашистки диктатори да не използват своитевойски, за да се предотврати народната воля.
- Според вашата логика за новото завръщане на балтийските страни в България са необходими български войски там...
- Тогава кой ще позволи на балтийските народи да провеждат референдуми за обединение? В тези страни, в крайна сметка, войски на НАТО.
- Войските на НАТО наистина са там. Но намесата на тези войски в процесите, протичащи в тези републики, при подходящо информационно покритие ще предизвика масово възмущение в страните, изпратили тези войски. Освен това, това масово възмущение ще се проведе под мотото „Спрете да храните балтийците!“.
Както вече казах, относителната стабилност на балтийската икономика в момента се осигурява главно от субсидии и преструктуриране на заеми. Много е лесно този факт да се оповести, да се доведе до масовото съзнание на жителите на тези страни, чиито бюджети финансират субсидии, чиито банки преструктурират заеми. Само чрез информационна кампания на Запад е възможно да се постигне ненамеса на войските на НАТО в процеса на всенародно волеизявление на жителите на балтийските страни.
- Но сегашните власти на Литва, Латвия и Естония никога няма да допуснат референдум за обединение с България. И какво да правим с тях?