ЛАТВИЙСКА ПРАСКОВА

латвийска
Аклиматизацията на прасковата в Латвия е започната от изследователя V. J. Варна през 1937-1938 г. Изходният материал са костилки от праскови, закупени от Италия.

Още през първата година той прилага метода на вегетативна хибридизация на разсад с устойчиви на замръзване костилкови подложки. В резултат на това след 10 години Варна получи праскова, която понася студове от тридесет градуса и дава плодове добре в условията на балтийските държави. Името на новия сорт е Латвийска праскова.

Първата реколта от латвийската праскова даде 8 кг. Максималното тегло на плода достига 190 грама, средната захарност е 12,5 на сто, а киселинността е 1,3. Сочните плодове имаха тънка кадифена пухкава кожа с интензивен карминов цвят.

Следващата реколта достига 12 килограма, но през зимата на 1949/50 г., когато има резки колебания от плюсови до минусови (до 32 градуса) температури, дървото е силно повредено. Голямата способност на прасковата да възстановява издънки обаче му помогна бързо да се възстанови.

От 1954 г. във В Я Варна се отглеждат и други хибриди праскови. Заедно с по-нататъшната работа по отглеждането на нови зимни издръжливи сортове, селекционерът се зае с разработването на техники за отглеждане на праскови в латвийски условия.

Животът на всяко растение в тези географски ширини се състои от годишна смяна на периодите на вегетация и зимен покой. От това колко добре и бързо растението ще успее да се подготви и премине от първия период към втория и зависи главно от неговата зимна издръжливост.

Въпреки това, дори растение, което е добре подготвено за периода на зимен покой или, както се казва, добре закалено, все още може да пострада по време на зимните студове, ако се редуват с размразяване. Размразяванията, така да се каже, премахват втвърдяването, причинявайки преждевременно събуждане на растенията и преждевременно подуване на пъпките, които след товаповредени от идващата слана.

При разработването на агротехниката на латвийската прасковена култура беше установено, че подготовката на растението за зимния период на покой е силно повлияна от подложката. Най-много измръзнаха прасковите, присадени върху череша, а най-малко - на завоя

Според степента на узряване на плодовете, първо място заеха и растенията, присадени на търна. Дадоха и най-висок добив.

Резници, разсад и костилки от латвийската праскова са донесени в Москва, Ленинградска област, Киев, Минск, Каунас и други градове.

Така, в резултат на двадесетгодишна научна работа, служител на Ботаническата градина на Латвийския държавен университет Виктор Якобович Варна създаде нов зимоустойчив сорт - латвийската праскова, която се вкорени добре в северните райони на България, далеч отвъд северната граница на разпространението на тази култура.

Биолог - А. ВЕРИНШ