Le Desorder C est Moi (Александър Шарабаров)
Le Desorder C'est Moi
"Липсва ти нещо малко - да разбереш, че сме само двама, че времето е едно прецакано, пространството е различно."
Горещият асфалт на града безмилостно разтопи подметките на маратонките.
И името му беше Макс. Максим. Максимилиан. Максимус. Само Макс.
Имало едно време майка му му казала, че когато все още се срещали с баща си, той й чел стихове от Осип Манделщамп.
Възрастният Макс си помисли - защо е по-лош?
Той цитираше само поети, които не бяха никак остарели, макар че пишеха за уж неостаряващи неща. Той вярваше, че всичко, което тези поети пишат за любовта, е едно и също, само с нотка на реалностите на века, в който са написани тези стихове.
И цитира Льоха Никонов.
И така се влюби в него, когато на поредната сбирка на полупияни, полупънкари, полупияни, полупияни, той не беше по-лош от Никонов и извика ядосано:
Това е мястото, където дойде. Чувство. Дълбок. Необяснимо.
Това е като когато видиш човек и вече се усмихваш. И мислите, че заедно ще бъдете добре, въпреки че той дори не ви поглежда още.
И вече знаете.
. и когато седмица по-късно той прошепне същия Никонов в ухото ви, изглежда банално като Манделщамп.
"Липсва ти нещо малко - да разбереш, че сме само двама, че времето е едно прецакано, пространството е различно."
- Макс, познаваш ли нещо освен Никонов? - Разбира се, Рита, знам. Знам много повече. И просто обичам да цитирам Никонов и това е. Харесва ми. Да, и вие също. И аз харесвам неговите песни. И как чете поезия. Дори бих ви цитирал Тристан Цара, но ме е страх да не си счупя мозъка, като си го спомня. - Тристан Цара? - Да. Дада - Дада? - Той беше един от известните дадаисти.Знаете ли какво е дадаизъм? - Не. - Дада възниква през Първата световна война и съществува от 1916 до 1922 г. Но ми се струва, че съвременните писатели също се отдават на принципите на Дада. И основните им принципи бяха ирационалност, отричане на признати канони и стандарти в изкуството, цинизъм, разочарование и липса на система. - Господи. - Да. Е, прочетох два манифеста на Тристан Цара и честно казано - разбрах малко. Един от тях започна прекрасно. С комбинация от думи и цифри. По някаква причина ми напомни за Quake. Особено думите "самоубийство". И там беше написано "Спя много до късно. Самоубивам се на 65%." - Преведоха ли го на български? Има ли книги? - Не, не са превели. Аз самият бих искал да чета на български. - Жалко.
На сивата стена, ограждаща промишлената зона, с големи букви пишеше „отрича съществуването“. По-долу в този сюрреализъм думата "***" беше приписана с малък процес. Бяла нишка фабричен дим се простираше безкрайно в бавно притъмняващото лятно небе. Въздухът беше наситен с бензинови изпарения и зловонни изпарения от плитко езеро, където сякаш се изхвърляха отпадъците от фабриката.
Дребни дрънкаха в широки джобове, допълвайки какофонията от звуци със звъна на камбаните.
Дин донг. Дивите ангели ни атакуват от небесата.
Колите на милицията се движеха в пъргави минигазови колички, патрулирайки по неспокойните улици на вечерния град. --- В текста са използвани стихове на Л.Никонов