Лечение на отравяне с ибупрофен и други НСПВС
Винаги съществува опасност от епилептични припадъци, метаболитна ацидоза и другиусложнения. При тежки симптоми пациентът трябва да бъде хоспитализиран за 24 часа и да вземе мерки в случай на гърчове, да проведе изследвания на чернодробната функция и киселинно-алкалния баланс.
При асимптоматично предозиране наНСПВСсе препоръчва доза активен въглен и наблюдение в спешното отделение за 6 часа.Ако през това време не се появят симптоми, пациентът може да бъде изписан със споразумение за амбулаторно наблюдение на състоянието му.
а)Почистване на храносмилателния тракт в случай на отравяне с НСПВС. През първите няколко часа след приема на НСПВС може да бъде полезно да се предизвика повръщане, ако няма противопоказания за това (намалена чувствителност, конвулсии, кома).
При предозиране намефенамова киселинаифенилбутазон, няколко пъти над терапевтичната доза, са възможни доста тежки симптоми, докато при други НСПВС сериозни симптоми се появяват само след прием на 5-10 пъти препоръчаното количество.
Ipecac сиропе противопоказанпри предозиране на мефенамова киселина, тъй като не са изключени епилептични припадъци в периода от 2 до 12 часа след приема на това лекарство. В допълнение, еметиците не трябва да се дават на деца, които са приели най-малко 400 mg ибупрофен, тъй като съществува риск от епилептични припадъци, депресия на централната нервна система и апнея, която е изпълнена с аспирационен пневмонит.
Самиятipecacможе да причини симптоми, наподобяващи интоксикация с НСПВС; предизвиканото от него повръщане е свързано с риск от увреждане на стомашната лигавица и забавя употребата на активен въглен. Очевидно е по-рационално да се извърши стомашна промивка със защита на трахеята и веднага след товаинсталирайте активен въглен.
Стомашно-чревно прочистванее показано в повечето случаи на предозиране с мефенамова киселина и фенилбутазон, ако в рамките на 4 часа след поглъщането.Клиничният опит предполага, че за други НСПВС решението за това трябва да се основава на дозата, теглото на пациента, времето след перорално приложение и едновременната употреба на други лекарства.
Ако предозиранее настъпило през предходните 4 часа, се препоръчва да се предизвика повръщане, когато терапевтичната доза е надвишена 10 пъти при възрастни и 5 пъти при деца. Пациентите, приемащи по-малко от 100 mg/kg ибупрофен, обикновено не се нуждаят от предизвикване на повръщане.
В повечетослучаи на предозиране на НСПВС, ако се окаже помощ скоро след приемането им, е необходимо да се въведе активен въглен (60-100 g за възрастни, 30-60 g за деца). Не са необходими повторни дози при предозиране на индометацин, тъй като само малка част от това лекарство участва в ентерохепаталната циркулация и е малко вероятно неговите метаболити да бъдат активни. Лаксативи (напр. магнезиев сулфат: 30 g за възрастни, 250 mg/kg за деца) могат да се дават с активен въглен, но тяхната ефективност с НСПВС не е определена.
б)Повишаване на екскрецията на НСПВС в случай на отравяне. Тъй като НСПВС се свързват активно с плазмените протеини, хемодиализата, хемоперфузията и перитонеалната диализа е малко вероятно да успеят да отстранят значителни количества от тях. Въпреки това хемоперфузията намалява полуживота и повишава клирънса на фенилбутазон след предозиране.
Тъй като бъбреците отделят само малка част от абсорбиранитеНСПВС, форсираната диуреза или алкализиране на урината е малко вероятно да увеличат тяхната екскреция.
Холестирамин(4 g в 200 ml вода 3 пъти на ден) намалява полуживотапироксикам и теноксикам. Не са провеждани контролирани проучвания относно употребата му при предозиране на НСПВС и има твърде малко релевантни наблюдения на случаи на отравяне с тези лекарства. Въпреки това, въпреки че ролята на холестирамин в тези ситуации не е установена, той може да бъде полезен при някои тежко симптоматични пациенти.
c)Антидотите за лечение на отравяне с НСПВСне са известни.
г)Симптоматична терапия при отравяне с НСПВС. Основата на лечението са поддържащи и симптоматични мерки. Прогнозата за тяхното използване е благоприятна. • При хипотония, поставете централен венозен катетър, позиционирайте пациента в оптимална позиция и приложете течности и допамин. • При епилептични припадъци се прилага интравенозно диазепам (5–10 mg за възрастни, 0,1–0,3 mg/kg за деца), прилага се кислородна терапия и аспирация. • При респираторна депресия използвайте асистирана вентилация. • Следете бъбречната и чернодробната функция. • Следете жизнените показатели. • Редовно провеждане на гваякови тестове, преценете наличието на стомашно-чревно кървене. Могат да се използват Н2 антагонисти или мизопростол. • В случай на бъбречна недостатъчност може да се направи хемодиализа или хемофилтрация.