ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Когато се използват едновременно с антиацидии други лекарствасъдържащи магнезиеви, цинкови, железни, бисмутовийони, бионаличността на хинолоните може да намалее поради образуването на нерезорбируеми хелатни комплекси.
Пипемидиновата киселина, ципрофлоксацин, норфлоксацин и пефлоксацин могатда забавят елиминирането на метилксантини(теофилин, кофеин) и да увеличат риска от техните токсични ефекти.
Рискът от невротоксични ефекти на хинолоните се увеличавапри комбиниране с НСПВС,нитроимидазоловипроизводни и метилксантини.
Хинолоните проявяватантагонизъм с производнинитрофуран, така че комбинациите от тези лекарства трябва да се избягват.
Хинолоните от 1-во поколение, ципрофлоксацин и норфлоксацин, могат да попречат наметаболизма на индиректните антикоагуланти в черния дроб, което води до повишено протромбиново време и риск от кървене. При едновременна употреба може да се наложи корекция на дозата на антикоагуланта.
Флуорохинолоните трябва да се използват с повишено вниманиеедновременно с лекарства, които удължават QT интервала,тъй като рискът от развитие на сърдечни аритмии се увеличава.
При едновременната употреба нас глюкокортикоидирискът от разкъсване на сухожилия се увеличава, особено при възрастните хора.
Когато се използва ципрофлоксацин, норфлоксацин и пефлоксацинзаедно с лекарства, които алкализират урината(инхибитори на карбоанхидразата, цитрати, натриев бикарбонат), рискът от кристалурия и нефротоксични ефекти се увеличава.
При едновременната употреба нас азлоцилин и циметидин, поради намаляване на тубулната секреция, елиминирането на флуорохинолоните се забавя и концентрацията им в кръвта се повишава.
Хинолоновите препарати, когато се приемат през устата, трябва да се приемат с пълна чаша вода.
НИТРОФУРАНОВИ ПРОИЗВОДНИ
МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ
Бактериостатичен ефект -
поради образуването на комплекс с нуклеиновите киселини и блокиране на тяхното действие.
Бактерициден ефект -
поради редукция на нитро групата под влияние на редуктази на микроорганизми и
превръщане на лекарството в продукти, които са токсични за клетката, което
инхибират дихателната верига (NADH блок), цикъла на трикарбоксилната киселина,
което води до разрушаване на микробната стена.
Бактерицидният или бактериостатичният ефект зависи от
върху дозата и концентрацията на лекарството.
За разлика от други антимикробни агентинитрофурани
не намаляват, а повишават устойчивостта на макроорганизма към инфекция
(повишават фагоцитния индекс на левкоцитите).
Микроорганизмите намаляват производството на токсини и
губят способността си да произвеждат антифаги.
Лекарствата са ефективни при наличие на продукти от разпадане на тъканите.
При системно приложение антимикробните свойства на нитрофураните не се реализират напълно поради лоша фармакокинетика - при поглъщане лекарствата бързо напускат тялото с урината след абсорбция и не създават необходимите концентрации, с увеличаване на дозите - интоксикация.
ОБХВАТ НА ДЕЙНОСТ
С изключение на Klebsiella, Enterobacter
менингококи
Гонококи
Стафилококи
Стрептококи
Пневмококи
PROTOXITrichomonas
Giardia
ПОКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА
1.Локално- фурацилин и фурагин (за гнойни лезии на кожата, лигавиците, промиване на рани, кухини).
2.Инфекции на урогениталния тракт
( остър ихронични заболявания на пикочните пътища, простатит).
Лекарствата се екскретират чрез бъбреците в непроменен вид, което води до създаване на високо
концентрации в урината, високи концентрации в простатната тъкан.
При инфекция на пикочните пътища - фурадонин и фурагин, нифурател.
(фурадонин е по-активен при кисела урина - може да се предпише метионин).
При пневмония, еризипел - фуразолин, фурагин.
Превенция на инфекции с инструментални методи на изследване
и хирургични интервенции на бъбреците и пикочните пътища.
3.Лечение на ентерит и ентероколит, причинени от хранително отравяне, vibrio cholerae, с лямблиоза - фуразолидон. , фуразолидон.
ВТОРИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ на микроорганизми към нитрофурани
развива се бавно, има кръстосан характер.