Лекция - Лексикална омонимия
Омоними (homos - един) - думи, които са еднакви по звук и правопис, но различни по значение.
Липа (дърво) - липа (фалшива).
Омонимията, подобно на полисемията, е ресурс за подобряване на експресивните и визуални качества на речта.
Причините за появата на омоними в българския език:
1 Резултат от исторически звукови промени (лък: лък (зеленчук), lk (оръжие)).
2 Резултат от заемане от различни езици (брак: брак от старославянски, дефект от немски).
3 Заетите думи-омоними могат да бъдат омоними в изходния език (бокс - спорт, бокс - стая на английски).
4 Наличие на двойки, при които едната от думите е изконно българска, а другата е заета (club - българска топка, club - английско общество).
5 Образуване на думи по различни словообразувателни модели (овесена каша - зърнени храни, овесена каша - птица; моряк - дрехи, моряк - съпруга на моряка).
6 Резултатът от пълното разминаване на значенията на полисемантична дума, когато само специален етимологичен анализ може да установи връзка (чат - говорене, чат - пречи).
Използване на омоними в речта:
Омонимните думи се използват широко в поезията, като средство за създаване на рими. Като правило, използвайки омоними като римувани думи, поетите прибягват до омофони, хомоформи или омонимни звукови комбинации. Всъщност омонимите или лексикалните омоними са много редки. Това се обяснява с факта, че лексикалните омоними, т.е. думи, абсолютно във всичко, с изключение на значението, съвпадащи, дублиращи се, една до друга всистема на езика, правят римата бедна. Омофоните и хомоформите придават сила и еластичност на стихотворната линия.
Проблемът с отразяването на омоними в речниците:
една и съща двойка понякога се тълкува по различен начин. Пр.: козина-козина в Речника на българския език на С.И. Ожегов е даден като омоними, а в 4-томния Речник на българския език изд. А.П. Евгениева – като различни значения на една и съща дума. Също толкова различно (като омоними и като многозначни думи) се разглеждат в посочените речници думите карам (да принуждавам да се движа в някаква посока) и карам (да извличам чрез дестилация), лист (от дърво) и лист (стомана, хартия), счупване (срутване) и счупване (гримаса), камера (голяма, богата стая) и камера (наименованието на представителните органи или техните компоненти) и някои. и т.н. Фактът, че разделянето на значенията на полисемантичната дума и превръщането им в омоними става постепенно, се отбелязва от O.S. Ахманова. Той записва много случаи на така наречените непълни процеси на разпадане на полисемията за, например, думи като бял (сняг, облак) и бял (контрареволюционен), хубав (доволен) и красив (достатъчно), червен (цвят на кръвта) и червен (революционен), класа (капиталистически) и класа (в училище), парк (голяма градина) и парк (място за ремонт на автомобили и т.н.), растение (на стол) и растение (дървета, цветя), пукнатина (напукване у, разцепване) и напукване (силно изпаряване) и др.