Либералното движение в края на 19 век
При Александър IIIлибералното движение преживява трудни времена. Министърът на вътрешните работи Д. А. Толстой направи борбата срещу земския либерализъм едно от направленията на своята политика. Земски съюз беше принуден да прекрати дейността си. Скоро последва земска контрареформа.
Много земски дейци по това време се впуснаха в „малки дела“, в начинания за разпространение на грамотност, образование и култура сред народа. Но дори на основата на „малките дела” и „отглеждането” те се сблъскват с общонационални проблеми и търсят тяхното решение. Тези търсения разшириха и обогатиха либералната програма.
През годините на реакцията лозунгът на конституцията в либералното движение отстъпи на заден план. Изложени са изисквания, разработени въз основа на земската практика:
- въвеждането на всеобщо начално образование;
- премахване на телесното наказание;
- създаване на малка земска единица на базата на волостната администрация.
Полицейските репресии срещу Комитета по грамотност предизвикаха протести от Свободното икономическо общество, най-старата организация за социални науки, основана през 1765 г. През 1895 г.Обществото се оглавява от граф Пьотър Александрович Хайден (1840-1907). Той реши да поиска петиция за премахване на телесните наказания и въвеждане на всеобщо образование. Дружеството отвори широко вратите си за обществеността, канейки гости на събранията си. Превърна се в своеобразен клуб, в който се обсъждаха най-наболелите въпроси.
Правителството почти не толерираше това „разсадник на размирици“ в центъра на Санкт Петербург. През 1898 г., когато селячеството отново гладува, продоволственият въпрос е поставен на дневен ред на Дружеството. Обсъждането му беше съпроводено с критики към правителството. В отговор властите забраняват публикуването на отчети за събранията на дружеството във вестниците и допускането на външни лица до тях. Обществото се задължи преди. представя за одобрение програмата на своите заседания. В знак на протест спря общите събрания на своите членове.
През 1883 г. е основано Дружеството на българските лекари в памет на Н. И. Пирогов. Основната задача на Дружеството беше организирането на Пироговските конгреси. Земските лекари взеха активно участие в тяхната работа и повдигнаха въпроса за премахване на телесното наказание и участие в подпомагането на гладуващите. Властите отхвърлиха тези петиции като "несъответстващи на устава" на дружество "Пирогов".
Въпросът за малка земска единица произтича от неотложните нужди на земската икономика. С развитието му ставаше все по-трудно да се управлява директно от окръжния център без междинни връзки. Земските лидери се надяваха, че волостното земство ще им помогне да се сближат със селяните и да ги въвлекат в либералното движение. Местните власти често забраняваха обсъждането на въпроса за малка земска единица. Земствата подават жалби до Сената и през 1903 г. Рязанските земства успяват да спечелят делото в Сената.
От 1899 г. по инициатива на князете Петър и Павел Долгорукови, виден земскифигури започнаха да се събират за лични срещи, за разговори. Този кръг се наричаше „Разговор“. Отначало той обсъждаше само земско-икономически въпроси, а след това премина към политически.
Либералното движение бавно се издигаше. Вкрая на XIX век то вече не се ограничава до тесен кръг от благородници. Включва значителна част от земската интелигенция. Тя завладява университетски преподаватели, научни и просветни дружества и разширява влиянието си върху градската интелигенция. По численост и активност либералният лагер вече не отстъпваше на консервативния, но не беше равен на радикалнодемократичния.
Либерален популизъм. След поражението на Народната воля по-голяма роля в народническото движение започва да играе неговото мирно реформаторско направление, наречено либерален популизъм. Това не е съвсем точно наименование, защото все пак оставаше в границите на демократичния лагер.
Либералните народници изразяват съмнения, че в България се е установил истинският капитализъм. Банките, акционерните дружества, фондовите борси са все още повърхностни явления, малко свързани с дълбините на човешкия живот. В крайна сметка селянинът не купува акции, не ходи на борсата. Така че това още не е капитализъм, това е „игра на капитализма“, твърдят либералните народници. Следователно все още има възможност за избягване на капитализма чрез подпомагане на общината, артелите и други повече или по-малко колективни форми на производство, познати на българския народ. Те наричаха такива форми на труд „народно производство“. Либералните популисти очертаха редица мерки за тяхна подкрепа: разширяване на селската земевладение чрез преселване и закупуване на земя от хазната и земевладелците, предоставяне на селяните на евтини кредити и изравняване на техните права с други имения.
Всъщносткъм края на 19 век „игрите на капитализма“ вече са отишли достатъчно далеч. Може би само от инат, от желание да останат верни на първоначалното учение, народниците отричаха този факт. Всъщност тяхната програма беше насочена към по-широко развитие на капиталистическите отношения – на демократична основа.
В личните отношения Михайловски беше сдържан, дори малко сух, избягваше красиви фрази, но близки хора отбелязаха неговото благородство, голяма самодисциплина и делова грижа по отношение на всички, които обичаше, уважаваше, оценяваше (имаше много такива хора).
Но човешкото приятелство е тънка, скъпа и крехка тъкан. В крайна сметка Михайловски се раздели и с Воронцов, и с Кривенко. Освен личните конфликти роля изиграха и различията в мненията.
Василий Павлович Воронцов (1847-1918) произлиза от известно дворянско семейство, някога е бил близък до Чайковците, принадлежи към броя на умерените лауристи. Дългогодишната работа в Земството го убеди, че няма как да разчита на успеха на революционната агитация сред селяните. Твърде наплашено и потиснато, то не се доверява на непознати и живее специален живот, реализирайки творческите си способности в общността, артеля, трудовото селско семейство.
Воронцов, талантлив учен-икономист, свърши страхотна работа по обработката на материала, натрупан в резултат на земските статистически изследвания. Неговите произведения значително разширяват познанията за селската общност. Преди много се говореше и спореше за нея, но малко се знаеше за нея. Михайловски високо оценява стопанската дейност на Воронцов, но осъжда прекомерното му увлечение по идеите на българщината. Струваше му се, че Воронцов силно идеализира селячеството. Скъсването на МихайловскиСергей Николаевич Кривенко (1847-1906). Много мил, нежен, толерантен човек, Кривенко се отличаваше с уравновесеност и сърдечност. И външно той беше някак особено, емблематично красив: гъста черна коса и брада в кафяви рамки, леко тъжни очи и бледо високо чело. Кривенко вярваше, че интелигентният човек трябва да се занимава както с умствен, така и с физически труд. Той не държеше слуги в къщата, което беше необичайно за онези времена. Той не търпеше никакви привилегии по отношение на себе си и затова отказа увеличения хонорар в „Записките на отечеството“. Тогава Михайловски му каза в сърцето си: „Серьоженка, ти си икона, паднала от стената“.
По едно време, свързан с Народна воля, Кривенко отиде в затвора и изгнание и след завръщането си започна да пише за селските учители, лекари и тяхната незабележима, но толкова необходима работа. Михайловски го упрекна, че открито проповядва "теорията на малките дела". Кривенко отговори, че "малките дела" могат да се добавят към големи и да служат на големи цели.
Той купи парче земя близо до Туапсе и се опита да организира земеделска общност. Въпреки големите усилия, това начинание все пак завърши с провал. Кривенко почина в Туапсе от сърдечно заболяване, преди да навърши 60 години.