Лиценциат на Widrière

Лиценциатът на Видриера“ (на испанскиEl licenciado Vidriera) е разказ на Мигел де Сервантес, включен в колекцията от 1613 г. Едифициални новели.

... го попитаха: "По каква причина поетите са предимно бедни?" - Но тъй като те самите искат, - отговори [Видриера], - в края на краищата богатствата сами плуват в ръцете им и те трябва да използват само това, което е пред очите им всяка минута. В края на краищата те правят само това, което пеят за дами, буквално осеяни с всякакви богатства: защото косите им са от злато, челото им е от искрящо сребро, очите им са от зелен изумруд, зъбите им са от слонова кост, устните им са от корали, шията им е от прозрачен кристал; тези дами плачат с течни перли, а почвата, по която ходят, дори и да е напълно суха и безплодна, моментално поражда жасмини и рози; ..

. шестима бичувани престъпници бяха докарани на площада и когато глашатаят извика: „Този, който е отпред, е крадец! - Видриера извика на съседите, зад които застана: - Отдръпнете се; в края на краищата акаунтът може да започне с един от вас!

. por la plaza seis azotados; y, diciendo el pregón: "Al primero, por ladrón", dio grandes voces a los que estaban delante dél, diciéndoles: ¡Apartaos, hermanos, no comience aquella cuenta por alguno de vosotros!

Някой зададе въпроса: „какво трябва да се направи, за да не завиждаме на никого?“ Видриера каза: — Спи; тъй като докато мечтата ви не свърши, вие няма да бъдете по-лош от обекта на вашата завист.

Preguntóle uno qué haría para no tener envidia a nadie. Respondióle: Duerme; que todo el tiempo que durmieres serás igual al que envidias.

Веднъж той срещна съпругата на някакъв търговец, пред която беше дъщеря й, много грозна, но великолепно облечена и обсипана със скъпоценни камъни ибисери, и се обърна към майка си с тези думи: - Колко добре направи, че беше асфалтиран: сега коловозите и дупките му са премахнати като на ръка!

Topo una vez a una tendera que llevaba delante de sí una hija suya muy fea, pero muy llena de dijes, de galas y de perlas; y dijole a la madre: Muy bien habéis hecho en empedralla, porque se pueda pasear.

Веднъж бил ужилен по врата от оса. Видриера не посмя да го отърси от страх да не се счупи и горчиво се оплака от болката. В същото време някой забеляза, че стъкленото тяло не може да пострада от ухапване. — Тази оса трябва да е клюка — каза Видриера, — а езикът и жилото на клюката удрят не само стъкло, но и бронзови тела!

Preguntóle uno que cómo sentía aquella avispa, si era su cuerpo de vidrio. Y respondió que aquella avispa debía de ser murmuradora, y que las lenguas y picos de los murmuradores eran bastantes a desmoronar cuerpos de bronce, no que de vidrio.

Той също каза, че езикът на клюкаря е като орлови пера; сложете ги до перата на други птици и те веднага започват да ги скубят и мачкат.

Decía que las lenguas de los murmuradores eran como las plumas del águila: que roen y menoscaban todas las de las otras aves que a ellas se juntan.

- О, столица! Правите наглите просяци свои слуги и съсипвате скромните и достойни хора; храниш безсрамни шутове на кланица и гладуваш умни и срамежливи хора.

¡Oh Corte, que alargas las esperanzas de los atrevidos pretendientes, y acortas las de los virtuosos encogidos, sustentas abundantemente a los truhanes desvergonzados y matas de hambre a los discretos vergonzosos!