Липсва съдебно решение

Вижте други съдебни решения за възстановяване на липси тук.

В името на България

Камбарски районен съд на Удмуртската република в състав: председателят на съдия Ефимова С.Л., заместник-секретар Першина Т.В., като разгледа в открито съдебно заседание гражданско дело по искова молба на Отворено акционерно дружество „У” към С.А.В. за възстановяване на щети, причинени на работодателя, лихви за използване на средства на други хора и разходи за плащане на държавни такси,

Инсталиран от:

В съдебно заседание не се явиха редовно уведомените страни и третото лице Г.Е.М., която в изложението си моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Съдът, съвещавайки се на място, реши да разгледа делото по реда на част 3 на чл. 167 ГПК в отсъствие на страните, които не са представили сведения за причините за неявяването и доказателства за основателността на тези причини.

Като се запозна с материалите по делото, съдът стига до следните изводи

Съгласно клауза 1.1 от Устава, АД "У" е създадено чрез преобразуване на Федералното държавно предприятие "У" и е негов правоприемник.

Съгласно чл. 245 от Кодекса на труда на България, когато работниците и служителите съвместно извършват определени видове работа, свързани със съхранението, обработката, продажбата (отпуск), транспортирането, използването или друго използване на предадените им ценности, когато е невъзможно да се разграничи отговорността на всеки служител за причиняване на щети и да се сключи споразумение с него за обезщетяване на щетите в пълен размер, може да се въведе колективна (екипна) отговорност. Писмено споразумение за колективна (екипна) отговорност за вреди се сключва между работодателя и всички членове наекип (отбор).

В Списъка на работите, по време на чието изпълнение се носи пълна колективна (екипна) отговорност за недостига на имущество, поверено на служителите, одобрен с решение на Министерството на труда на България от 31.12. 2002 г. № 85 са посочени следните работи: относно приемането и плащането на всички видове плащания; за разчети при продажба (реализация) на стоки, продукти и услуги; за покупка (приемане), продажба (търговия, освобождаване, продажба) на услуги, стоки (продукти), подготовката им за продажба (търговия, освобождаване, продажба); При приемане за съхранение, обработка (производство), съхранение, отчитане, освобождаване (издаване) на материални активи в складове, бази, складове, пунктове, отдели, обекти, в други организации и подразделения.

Тъй като членовете на бригадата са магазинери No xx C.A.V. и Г.Е.М., са участвали пряко в приемането на имуществото, неговото съхранение и продажба, то ищецът правилно е сключил с тях договор за пълна колективна (бригадна) отговорност.

Представителят на ищеца обясни, че ищецът е представил на продавачите сумата на недостига, посочена в първия акт - 32 655 рубли 43 копейки, тъй като във втория акт няма подписи на продавачи.

В съдебното заседание подсъдимата не признава вината си за причиняване на щети, обясни, че е написала обяснителна записка до директора, по време на ревизията стоката е била взета от магазина и изнесена, тоест стоката се е движила, въпреки че по време на ревизията е трябвало да е на място.

Като едно от правно значимите обстоятелства, които следваше да бъдат доказани от ищеца, се определяше обстоятелството, че ответникът е причинил вреда на работодателя под формата на преки реални вреди и нейния размер.

Представителят на ищеца обясни, че размерът на недостига, съгласно разпоредбите на трудовото законодателство еразделен на два продавача наполовина. Междувременно от обясненията на Г.Е.М. следва, че е работила като старши продавач и трудовото й възнаграждение е по-високо от това на подсъдимия.

Това задължение не е изпълнено от ищеца. Съдът е лишен от възможността да провери законосъобразността на разделянето на сумата на недостига на двама продавачи по равни дялове.

Междувременно, като правно значимо обстоятелство, което следва да бъде доказано от ищеца, се определя фактът, че работодателят е спазил закона при извършване на инвентаризацията.

Това предложение беше отхвърлено от ищеца. Съдът е лишен от възможността да провери спазването на закона от страна на ищеца при описа.

Ищецът не е предал оригиналния описен лист, поради което съдът не може да приеме за доказан размера на щетата, оправдана от АД „У” въз основа на копие от посочения документ.

Съгласно чл. 233 от Кодекса на труда на България, работодателят е длъжен да докаже размера на причинените му вреди.

Съгласно чл.56 от Гражданския процесуален кодекс всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които се позовава като основание на своите искания и възражения.

Съдът счита, че ищецът не е предоставил на съда достатъчно, надеждни и относими доказателства, които да потвърдят причинените от ответника вреди на работодателя, поради което искът за възстановяване на причинените на работодателя вреди следва да бъде отхвърлен.

Съдът също така счита за необходимо да откаже да удовлетвори иска на ищеца за възстановяване на лихви за ползване на чужди средства, тъй като по силата на член 238 от Кодекса на труда на България работникът или служителят е длъжен да обезщети само преките действителни вреди.

Тъй като претенцията на ищеца е изцяло отхвърлена, следва да се отхвърли и претенцията за възстановяване от ответника на разноски за заплащане на държавното мито.

Навъз основа на изложеното и воден от чл.чл. 194-199 Граждански процесуален кодекс на Руската федерация, съд

Решено:

При удовлетворяване на исковете на ООД „У” към Ц.А.В. да откаже да възстанови щетите, причинени на работодателя в размер на 11 372 рубли 69 копейки, лихва за използване на средства на други хора в размер на 331 рубли 70 копейки и разходите за плащане на държавно мито в размер на 441 рубли 08 копейки.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния съд на УР чрез Камбарския окръжен съд на Република Удмурт в рамките на 10 дни от датата на окончателното решение.

Съдия С.Л. Ефимов Копието е вярно: Съдия С.Л. Ефимов