Листата паднаха над гроба ти (Le Mour)
Листата падаха над гроба ти, И мирише на зима. Слушай, мъртъв, чуй, скъпа: Все още си мой.
Цветаева продължава да отнема живота на близки. Наскоро, в разцвета на жизнените си и творчески сили, почина нашият приятел Александър Данилов. Изключителен певец и музикант. Съвсем наскоро, искрящ от здраве и енергия, той внезапно угасна за броени месеци. Все още помня гласа му. Заедно участвахме в концерти на българския романс в старото имение на Боголюбов. В живота на Александър се появи нова любов и прекомерна страст към работата на Цветаева. В новото семейство на Александър MC бяха посветени всички духовни и творчески сили и ... живот. MC буквално пееше. Бяха ми подарени дискове с песни, написани и изпълнени от съпругата на Александър по текст на MC. Музика, класическа китара, вокали - всичко беше на доста високо професионално ниво, но текстовете... Бяха ужасни. Навсякъде студ, гробове, смърт и цялото очарование на порока. През есента Александър ме покани в Музея на Цветаева за представление. Беше още по-зле. 2 часа непоносима агония. Просто от любезност едва стигнах до края и тогава казах, че предпочитам да се въздържа от изразяване на мнение. Но ще ви кажа: актьорската игра беше на върха, а всичко останало беше пълен позор и безумие. Дори по-лошо. Нямаше сюжет като такъв. Просто набор от някакви несвързани мисли и епизоди, всъщност като цялата работа на МС. В цялата ужасна меланхолия, утайка, смърт и безнадеждност. Но най-лошото отново е двойният скрит смисъл. Режисьорът се оказа във властта на Цветаева или още по-лошо – на онова голямо зло, в чиято власт се оказа и самият МС. Главната роля беше зловеща гротеска - режисьорът намери грозно еврейско момиче и го съблече полуголо. При коетодоведе ролята до лудост. Защо тази гротеска? Защо една еврейка трябва да е грозна, луда и гола? Като кадри от Аушвиц. И най-лошото е, че цялата зала се поддаде на тази лудост. Хората ръкопляскаха и дълго не излизаха от залата. Като някакво зомби. Попитах какво точно харесвам, но никой не можа да каже нищо. Всички бяха в мъгла. Измина половин час, докато Александър и съпругата му най-накрая напуснаха залата. Имах време да говоря с различни хора. И остави усещане за мръсотия и порок. Освен това започнах да се чувствам много зле по време на представлението, давех се от кашлица и хрема, буквално се задуших. Но аз съм вярващ и православен човек. Не знам как Александър се отнасяше към Цветаева преди създаването на ново семейство. Не забелязах толкова голямо обожание към МС в него дори след това. Самият той е писал песни по стихове на велики български поети, но не съм чувал МС в негово изпълнение. Страхувам се, че новото семейство и новата любов бяха толкова много свързани с работата на Цветаева, че всички те се сляха заедно със съдбата на Александър. В крайна сметка стиховете на Цветаева бяха въплътени в ... почти казах "в живота". Те се превъплътиха в смъртта.
Листата падаха над гроба ти, И мирише на зима. Слушай, мъртъв, чуй, скъпа: Все още си мой.
Любими и скъпи, пазете себе си и близките си! Не се поддавайте на модата и чара на порока. Злото засенчва ума и може да изглежда много разумно и привлекателно. Но срещу него имаме самия Господ Бог и нашата православна вяра.
Всяко дърво се познава по плодовете. Има ли много щастливи семейни хора сред феновете на МС? Или всички те са просто нещастни самотни хора?
Темата е продължена тук: http://www.stihi.ru/2014/01/04/11513 Биографични статии за Цветаева и нейните деца, базирани на дневниците на МС и нейната дъщеря Али.Стихове на MC с препратка към биографията по време на тяхното писане. Какви факти от биографията са вдъхновили MC за всеки от стиховете си. Малко известни факти, тъй като биографиите се пишат предимно от фенове.
P.S. Не безпокоя праха на мъртвите. Безпокоя пепелта на живите.
О, нашата скъпа Марина Демина почина! Толкова много се постарах да я доведа до покаяние малко преди да напусне този свят, предложих да я заведа в лаврата. Всичко това се съдържа в нашата дискусия. Не знаех, че е сериозно болна. Смъртта й беше неочакван тежък удар. Но изпитвах остра нужда да й обясня всичко, да й помогна да разбере, да дойде при Бога. Той предупреди, че Цветаева отнема живота на феновете си. Но тя не го послуша. И аз й казах, че това е нейният Рубикон, че точно сега трябва да реши дали е с Бог или не. И целият й живот зависи от това решение. И в този свят, и в бъдещето. Няма нищо по-ужасно за човек от това да си тръгне без покаяние. Жалко. И за живите това е пример, че всички ходим под Бог. И никой не знае кога ще дойде неговият час. Не от смъртта трябва да се боим, а от смъртта без покаяние.
Колко ужасно е да видиш как атеистите живеят и умират. Нито съпругът й (бившият, разбира се - как би могло да бъде иначе?), Нито сестра й, нито някой от роднините й дойде на погребението на Марина Демина. Поетите трябваше да погребат Марина. Цял свят събра пари за нейното погребение. Пристигна само синът, който не намери пари за погребението на майка си. Въпреки че Марина, знаейки, че е смъртоносно болна, задели необходимата сума предварително. Но синът пристигна няколко месеца преди смъртта й и взе парите под претекст, че ще организира лечение в родния й Тихорецк. Измамени. Измами собствената си майка. Всъщност каквото възпитание, какъвто пример дават родителите, такива са децата, такъв е и финалът.
Спомням си с погребение и с посещение на гробаРоднините на Марина Цветаева, историята беше точно същата. Сестра й не искала и да чуе, да дойде поне веднъж на гроба.
Защо пиша това? Ето защо: може ли поне някой, като няма сили и мъдрост да мисли за своя разпуснат живот, да помисли за своята разпусната смърт?