Лукави, забавни ИСТОРИИ
Коварство в едно общежитие В едно общежитие живееше някаква Маруся Кораблева. Много флиртуващ човек. Млад. Години осемнадесет. Доста нервен и като цяло склонен към дребнобуржоазен комфорт.
Тя не учи добре, разбира се. Но в най-висока степен тя обичаше да угажда на мъжете. И за целта тя пусна очи и напудри кожата си. И освен това беше много отчаяно удушена. Парфюм или одеколон. Не й пукаше.
И тя, въпреки скромния си капитал, със сигурност винаги е харчила за тази течност.
Тя имаше нощна масичка пред леглото си и на тази маса винаги имаше бутилка парфюм. И имаше различна смазка, огледало и т.н.
Едва изведнъж един ден Маруся започна да забелязва, че някой й отнема тези парфюми. Някой ги използва.
Тогава тя започна да поставя флакон на масата. Все пак някой стабилно налива. Може би някоя нейна приятелка, като няма собствен парфюм, използва нечий друг.
Марусенка скри парфюма си в масата и го зарови под възглавницата си — не помогна. Нечия невидима ръка, не, не, и да открадне малко.
Тя започна да прави белези на етикета - колко беше. И това не помага. Крадците не са взели това под внимание и при всяка възможност, знаете сами, те изливат.
Накратко, Маруся измисли такова нещо. Тя го взе и направи стикер „отрова“ върху буркана, а върху стикера изобрази череп с две кости. И тя сложи тази бутилка на масата. И оттогава никой друг не е докосвал течността.
Освен обаче веднъж. Една истерична жена взе и изпи цялата течност наведнъж.
Тя, видите ли, се скарала с един свой познат. И глупаво погълна цялата течност, но без много вреда за себе си.
И ако не беше този случай, тогава това нейно изобретение щеше да бъде включеновисочина на позицията. Можеше дори да се получи патент, така да се каже, за остротата и хитростта на мисълта.
Но, разбира се, измишльотината донякъде избледнява, защото е насочена към дребнобуржоазни интереси – към защита на частната собственост.
Като цяло след този инцидент Маруся Кораблева промени тактиката. Сега тя носи флакон в чантата си. Това е донякъде неудобно и трудно, но безопасно.