Лъвкрафт Хауърд Филипс
Сутрин мъгла се издига от морето близо до скалите зад Кингспорт. Бял и многослоен, той се издига от дълбините на морето до облачните си двойници, носейки им видения за подводни пасища и мистериозните пещери на Левиатан. По-късно частици от тези видения се връщат на земята заедно с тихи летни дъждове, които се изсипват върху островърхите покриви на къщите, в които живеят поетите. Трудно е човек в този живот да мине без тайни и древни легенди, без онези приказни истории, които планетите шепнат една на друга нощем.
Когато в подводните пещери на Тритоните и в древните потънали градове зазвучат първичните мелодии на владетелите на древността, големи мъгли се издигат към небесата, носейки със себе си тайни знания, недостъпни за човека. В такива моменти очите, насочени към морето, виждат само белезникава празнота, сякаш ръбът на скалата е ръбът на Вселената, а камбаните на невидимите шамандури звънят тържествено и проточено, сякаш се реят във вълшебния океан от ефир.
На север от Кингспорт скалите образуват тераси, натрупани една върху друга и достигащи големи височини. Последният от тях виси като замръзнал сив облак, носен от ветреца. Отворен за всички ветрове, той се рее сам в безкрайната шир, тъй като брегът тук рязко завива точно в тази точка в пълноводното Мискатонско море, което тече през равнината покрай Аркхам, носейки със себе си легендите за далечна горска земя и мимолетни спомени от хълмовете на Нова Англия.
За жителите на Кингспорт тази скала има същото значение като за всички морски хора Полярната звезда, Голямата мечка, Касиопея или Драконът. Според тях тази скала е едно цяло с небесния свод. Мъглата го покрива така, както скрива слънцето и звездите. До някои от скалитеместните са любящи. Те нарекоха единия от тях Баща Нептун заради фантастичния му профил, а стъпаловидите на другия нарекоха Големия язовир. Но хората явно се страхуват от тази скала, тя е много висока и непревземаема. Когато я видели за първи път, португалските моряци се прекръстили, а местните старожили янките и до днес са убедени, че ако някой успее да се изкачи на такава височина, последствията за него биха били по-лоши от смъртта. Въпреки това на тази скала има древна къща, а вечер хората виждат светлина в нейните малки квадратни прозорци. Тази къща винаги е стояла там и се носи слух, че в нея живее Някой, който говори на утринните мъгли, които се надигат от дълбините. Твърди се, че той наблюдава чудесата, които се откриват в океанската далечина в момент, когато ръбът на скалата се превръща в ръб на вселената и камбаните на шамандурите звънят тържествено, носейки се свободно в мъгливия етер. Но всичко това са само спекулации. Никой никога не е бил на страховита скала. Малцина дори се осмелиха да го погледнат през телескоп. Вярно е, че хората, които идват тук на почивка през лятото, многократно са насочвали умните си бинокли в тази посока, но са виждали само сив двускатен покрив, издигащ се почти от самата основа, и дори слабата светлина на малки прозорци в здрача.
Посетителите не вярват, че небезизвестният Някой живее в тази къща от стотици години, но не могат да докажат тезата си пред родните Kingsporters. Дори Страшният старец, който разговаря с оловни махала, окачени в бутилки, плаща на бакалина със стари испански дублони и държи каменни идоли в двора на къщата си на Уотър Стрийт, може само да каже, че нещата с къщата са били абсолютно същите в дните, когато дядо му е бил момче, и дори много по-рано, когато Белчър или Шърли, или може би Поунел или дори Бърнард са служилиГубернатори на Негово Кралско Величество на провинция Масачузетс.
Едно лято някакъв философ дойде в Кингспорт. Името му беше Томас Олни; той преподаваше някакви скучни предмети в колеж близо до залива Нарагансет. Философът дойде да си почине с едрата си жена и шумни деца. Очите му бяха уморени да гледат едно и също нещо в продължение на много години, а умът му беше уморен от монотонни мисли, които вече бяха станали стереотипни. Олни наблюдава мъглите от върха на Отец Нептун и се опитва да проникне в техния мистичен свят, изкачвайки стръмните стъпала на Големия язовир. Всяка сутрин той лежеше дълго време на скалите и, като се взираше в мистериозния воал отвъд ръба на земята, слушаше призрачния звън на камбани и далечни пронизителни викове, които можеха да бъдат виковете на обикновени чайки. И след като мъглата се разсея и морето придоби ежедневния си вид, той се спусна с въздишка в града, където обичаше да се скита по тесните старинни улички, виещи се по склона, и да изучава напуканите порутени фасади и врати с фантастични резби в къщите, където са живели много поколения рибари и моряци. Той дори веднъж си поговори със Страшния старец, който, макар и да не обичаше особено непознати, го покани в мрачната си къща, където ниските тавани и проядените от буболечки панели отразяват ехото на неспокойните нощни монолози.
Излишно е да казвам, че Олни привлече вниманието към една сива, необитаема къща на зловещата северна скала, която според слуховете била посветена в тайните на морските мъгли и била едно цяло с небесния свод. Той висеше над Кингспорт винаги и по всяко време беше загадка за жителите му. Ужасният Старец му разказал с дрезгавия си глас историята, която бил чул от баща си, която разказвала как един ден от къща с върхове доослепителен огнен стълб се издигна от облаците и бабата на Олни, която живееше в малка къща на Корабельная улица, разказа това, което баба й беше научила от втора ръка. Ставаше въпрос за някакви призраци, влизащи през единствената тясна врата на това непревземаемо жилище направо от дълбините на мъглата. И вратата му, трябва да кажа, се намира на няколко сантиметра от ръба на скалата и може да се види само от страната на кораба.