Магията, сънят на разума ражда чудовища
- И какво правиш? —Практикувам магия. — Дали това е като влияние върху други хора? Елементален контрол, некромантия? —Не точно. Да дадем пример.
Той спря, остави чашата си с кафе малко настрани и се взря в празнотата пред себе си. И след няколко минути той продължи: — Вижте сервитьорката, която се върти в тази зала напълно сама, бърза наоколо, опитвайки се да има време да изпълни поръчки, идващи със скоростта на картечница. Тя става нервна, става невнимателна, може да изпусне поднос върху някого. Но си струва буквално един човек да се усмихне сладко, когато не е донесъл храна и напитки навреме, да благодари и да каже „всичко е наред“. Всичко. При това нейното объркване може да намалее, тя ще се отпусне, няма да мисли, че всичко е загубено и няма време за нищо. Тя се успокоява и започва да се държи така. Приятно, дружелюбно и сърдечно е да посрещнеш клиентите, дарявайки ги с любезност и веселие. И тогава влиза друг посетител, шефът на компанията, поръчва си кафе и сяда на една маса. От сутринта е ядосан, че жена му пак му изневери, проспал, както и края на блока, всичко трябва да правиш. И тогава тя го обслужва, обгръщайки го с нежност и обич само с две-три думи. След това той седи и си мисли: „Но не е толкова лошо и кафето е хубаво, времето е, добре, хубаво. И гледката е красива от прозореца. Сутринта на този човек вече се е променила, излизайки от кафенето в приповдигнато настроение, той й пожелава добър ден, усмихва се и отива в офиса си, където го чакат неговите подчинени, в зависимост от настроението му и купчината работа, с която той вече е настроен да се справя лесно и естествено. На входа по небрежност чистачка го пипа с парцал, оставяйки следа върху свежи и чисти панталони. Тя започва да се извинява почти през сълзи и обещава, че ще ги занесе на химическо чистене,че могат да намалят заплатите, защото тя е толкова тромава. Но той само се усмихва мило и отговаря: „Нищо, не си струва. На всеки се случва” и се усмихва. Но можеше да бъде уволнен. А тази чистачка едва свързва двата края, сама храни и облича пет деца. Тя може да загуби работата си и ще бъде много трудно за тях. Но не, всичко се получи. Заради едно просто дете, което се усмихна на сервитьорката.
Отново млъква, допива си кафето и вика сервитьорката. Хвърля няколко любезности, усмихва се, пожелава добър ден на работа и започва да се върти в палто. И забелязвам усмивка, прибрана в ъгълчетата на устата на сервитьорката. Поглежда ме и, като се разтече в усмивка, ми казва: —Това е моята магия.