Magnetar променя решението си относно въртенето на Antiglitch, списание Popular Mechanics

относно

Неутронната звезда е най-близкото нещо до черна дупка по своите свойства, което астрономите могат директно да наблюдават. Това е ядрото на масивна звезда, която е изчерпала резервите си от „гориво“, компресирана под собствената си тежест и избухнала като свръхнова. Останалата част от материята се събра в бучка с диаметър по-малък от 20 км - но около половин милион пъти масата на Земята. Една чаена лъжичка материя от неутронна звезда тежи милиард тона. В същото време неутронната звезда може да се върти като остриетата на блендер - със скорост до 43 000 оборота в минута.

Обект 1E 2259 + 586, върху който е фокусирано голямото внимание на астрономите - още по-рядък "подвид" на неутронна звезда - магнетар. Общо са известни по-малко от две дузини магнетари. Те са забележителни с това, че магнитното им поле е трилиони пъти по-силно от това на Земята. Магнетарите генерират мощни светкавици на гама радиация, които могат да повлияят на земната атмосфера, дори пътувайки от другата страна на галактиката.

Астрономите вече са забелязали, че неутронните звезди понякога ускоряват драстично своето въртене (феномен, известен като "бъг"), но обратният ефект (забавяне на въртенето) се наблюдава за първи път. Учените го нарекоха "анти-бъг".

Преди откриването на "анти-бъга" учените си представяха неутронните звезди да се състоят от кора (електрони и други заредени частици) и вътрешна област, пълна, наред с други неща, с неутронна свръхфлуидна течност. Повърхността на неутронна звезда, ускорявайки потоците от частици през нейното мощно електромагнитно поле, трябва постоянно да губи енергия и да се забавя. Но течността вътре устоява на това забавяне. Това води до появата на стрес в кората, поради което тя може да се срине, което е придружено отпроблясъци на гама лъчение и "тласък" от свръхфлуидното ядро, причиняващо ускоряване на въртенето (бъг).

Този модел обаче не обяснява появата на "anti-glitch" и епидемията, която го предшества. Сега учените ще трябва да подобрят теориите, които описват поведението на свръхплътната материя на обекти като магнетари, други неутронни звезди и черни дупки.