Майката на света - "Възкресение, Възнесение до Равноденствието"
Светлина се изля.Влязох в Стълба на светлината,Тялото ми се запали,Видях Слънцето.То стоеше отсреща в облика на Бог.Радвах се да видя СлънцетоПогали ме, прегърна, стопли,И тогава спрях да различавам ing, <7Къде е Слънцето, където съм аз.Всичко изгоряло, запалено, една Същност - СъщностПовече от всичко, повече от Вселената -Порталът на всички времена,Неугасващ пламък съм.Слънцето над небето Аз съм.Аз съм творческата сила, енергия,Аз съм създателят на световете,Аз марширувам!Пред мен са само проблясъци от Светлина и армията на боговете.Ние сме едно.
Майката на света носи знамето - Знамето на мира. Майката на света гръмко заявява : "Възкресение, Възнесение до равноденствието ". Когато зазвучи полифонията на хора, тогава небесата ще се отворят отново и много просветени ще се изкачат в Лоното на Майката, където Майката ще се измие със светена вода, за да възстанови силата на небето.
Майката на света не познава поражението, тя езнак на победата. Там, където е майката, има голяма победа над себе си, над слабостите на другите. Тя е нашата вяра и нашето знание, че победата е постижима.Майката на света в много образи,Кралицата на Небето, белият воал, небесният гълъб, създаден от света, сама по себе си е безкраен свят.
Стоя до себе си, за да осъзная себе си, моето знание и моето величие, става моето сливане с Майката, тя ме привлича в лоното и аз ставам нейната Цялост: безформеното, безкрайното, необятното ме поглъща, за да ми върне спомена за моята същност. Аз съм в Майката на света. Но вече няма нужда да бъдеш нещо друго освен нея. Забравих, че бях далеч от нея, сега съм просто тя.Защо ме раздели?Защо ме разделиостави ме да падна в бездната на страданието?Защо ме остави да падна в оковите на робството?
Това беше извън нейната воля. Това е кармата на самата Майка – да мине по пътя на страданието. Това е нейният подвиг и нейната победа.
Майката се е освободила. Тя е напуснала плътния план, земната форма все още се проявява към обществото, нос нейното съзнание тя е на върха на битието, оттам се изливат потоци от Светлина и знание.
След като майката премина през предателство, падналите богове проклинаха Майката. Отхвърлена, тя не напусна Небесния трон и не се отказа, тя чакаше цял час, за да събори проклетата Змия и отново да озари със себе си просторите на Вселената. Проклетата змия е победена, но има ли радост в това?Извличаме ли радост от нечие поражение?
Майката е укрепила властта си на трона, хиляди паднали, осъзнавайки грешката си, се молят за прошка, но преди да им бъде простено, те ще трябва да преминат теста на вярата.
Когато земните деца възвърнат познанието си за себе си, Ликът на Майката ще се появи на Небето, тя ще слезе пред лицето на хиляди белокрили лебеди. Тя ще донесе добри новини.Но порталът на произхода на Майката трябва да бъде изграден от самото Човечество! И това ще бъде възходът на човешкото общество.
Земята ще бъде приета в Лоното на Майката като Дете, защото тя е Детето, несъвършено, познаващо само себе си. Дойде време Земята да се учи от Майката, да се изпълни с божествено блаженство.