Майсторът и Маргарита, моралните опити на Воланд в романа М
Есе въз основа на работата по темата: Моралните експерименти на Воланд в романа на М. А. Булгаков "Майстора и Маргарита"
Ако се опитаме да определим с една дума богатството от идеи и образи на „Майстора и Маргарита“, то можем да кажем, че това е роман-проба. Всеки от героите, дори най-незначителният, второстепенен, става участник във фантастичен експеримент. Може би този герой никога не е виждал Воланд, но въпреки това самият Сатана го изпитва. В човека се изследва способността за доброта, милосърдие, любов, вярност, решителност. Удивително е, че именно Сатана и никой друг не провежда такива експерименти. Като представител на тъмните сили, той в същото време е предвестник на доброто.
Мистериозен чуждестранен професор ("шпионин") предсказва смъртта на Берлиоз. Всъщност, след като трамваят отряза главата му, започва тестът за Иван Бездомни. Той вече разбира, че при патриарсите си имат работа с някакъв вид зъл дух, историята на непознатия за Пилат Понтийски се е запечатала в мозъка му с удивителна яснота. Бездомникът нито за миг не се съмнява, че самият мистериозен професор наистина е присъствал на разговора на Пилат с Йешуа. Но как може някой да повярва на такава неправдоподобна история, особено в антирелигиозна Москва? Съвсем естествено е един нещастен поет да бъде сбъркан с луд. Да, и читателят отначало, този герой те кара да искаш да му се смееш - оръфаната фигура в гащи, с открадната икона и свещ в ръцете изглежда твърде нелепо.
Но Бездомни, който предизвиква жалка усмивка на читателя, преминава теста на Воланд!
Поетът е малък човекнаивен, лековерен. Той безпрекословно повярва на Учителя, когато обяви, че странникът в парка е самият Сатана и повярва в тъжната история за любовта и изгорения ръкопис. Разговорът с Учителя води до своеобразно прозрение, така че Бездомни може открито и директно да заяви, че неговите стихове са не просто посредствени - чудовищни! Иван Майстор по-късно ще нарече своя ученик, разбира се, не в литературен план.
Другите опити на Воланд не са толкова успешни, ако ги разглеждаме от гледна точка на универсалния морал. Воланд пристигна в Москва, за да се увери, че хората са се променили. И самият той на представление във Variety казва, че хората са останали същите, тоест дребни, алчни за пари и неща. И на всичкото отгоре московчани сега са преследвани от „жилищния проблем“. Около прословутия проблем се въртят много човешки съдби. Огромен брой хора, в неограничено желание да разширят съществуващото или да придобият ново жилищно пространство, не избягват нищо: нито петиции, нито молби, нито клевети, нито изобличения. Характерен представител на такива хора е киевският чичо на починалия Берлиоз. Прави впечатление със своята упоритост и находчивост в желанието си да влезе във владение на апартамента на племенника си. Разбира се, не успява. Воланд не позволява на такива хора да печелят.
И има много такива герои, упорити, алчни, страхливи, на страниците на романа. Тук е председателят на жилищния квартал Никанор Иванович Босой, който взема подкупи лесно и изящно, и разпуснатият пияница Стьопа Лиходеев, и Варенуха, и Римски, и Семплеяров, и всички посетители на Вариете. Сред тях е малко вероятно да се намери дори един наистина благороден, добродетелен човек.
Най-трудното изпитание, разбира се, се пада на Майстора и Маргарита. Издържат го, но не защото са перфектни. Не, те имат многочовешките слабости и недостатъци. Но от друга страна, те умеят да обичат и в името на тази любов се стремят да се спасят един друг, да се предпазят от неприятности.
Маргарита, в името на любовника си, е готова да продаде душата си на дявола и наистина го прави при първа възможност, без никакво съжаление. Когато Воланд я моли да назове желанието си, тя внезапно си спомня нещастната Фрида, която уби детето си, и пита за нея. Воланд с очевидна ирония пита Маргарита: наистина ли е толкова високо морален човек? Маргарита отговаря, че молбата й изобщо не е причинена от висок порив на душата, а от нежелание да измами човека, на когото е дала надежда. Но това е милост от най-висок стандарт, милост, която не се смята за добродетел. Само за това Маргарита заслужава щастие с любимия си.
Майсторът заслужи и любовта, и възкресяването на ръкописа му, и вечен покой. Да, той беше слаб, изгори романа си, погълнат от непознат страх, загуби вяра в себе си и в делото на живота си. Но тази слабост е изкупена стократно от неговата любов, лоялност и доброта.
Романът на Булгаков служи като вечно напомняне, че злото и безчестието са наказуеми, добродетелта е всепобедна, а греховете, колкото и тежки да са те, се изкупват с искрено покаяние.