Манастирът Антоний-Сия
Страницата на манастира се намира тук - www.4udel.nne.ru
През 1525 г. манастирът получава грамота от великия княз Василий, през 1543 г. великият княз Иван Василиевич дава на монасите околните земи с гори и риболов, през 1545 г. - съдебни и финансови облаги. По това време манастирът има свои подвория в Холмогори, Уна и Ненокса. През 1579 г. монасите притежават територия, простираща се „до Сия и Хоробрица за 6 версти, до Емца за 15 версти и до Каргопол за 50 версти“.
Още по време на живота на Антоний манастирът започва да се превръща във влиятелен църковен и административен център на Подвиня, добре известен в Москва. През 1579 г. Царевич Иван Иванович (син на Иван IV) написва едно от изданията на Живота на Антоний Сийски („Служба на чудотвореца Антоний“).
По време на 37-годишната игуменка на Антоний са построени 3 дървени църкви: „Живоносната Троица“, „Благовещение“ и „Свети Сергий Радонежски“.
До края на 17 век се е развил комплекс от каменни сгради: до края на 16 век е издигната катедрална църква в името на Троицата с десен кораб в чест на св. Антоний Сийски, където светите му мощи почиват под шиник; през първата половина на 17 век е издигната Благовещение с трапезария и Келарски камери (завършена през 1644 г.), кула с камбанария с храм(1652 г.) в чест на Тримата московски йерарси (осветен през 1661 г.), през 70-те години на 17-ти век над портата е построена каменна църква, вместо предишната дървена в името на св. Андрей Първозвани, с три престола - в чест на св. Андрей Първозвани, Сергий Радонежски, Флор и Лавър (преустроен през 18 век).
Федор Никитич Романов, бащата на Михаил Федорович, основателят на династията Романови, е бил заточен тук (1599-1605), насилствено постриган в монашество с иметоФиларет, по-късно патриарх на Москва и цяла Русия (от 1619 г.). През 16-18в. Манастирът Антоний-Сия е най-големият духовен и културен център на Подвиня. Традиция в манастира било преписването на книги. Библиотеката му съхранява Апракос евангелие 1339-40 г. (т.нар. "Сийско"), което идва от Лявленския манастир Успение Богородично през 1663 г., Евангелие от 1692 г., "Животът на Антоний Сийски" със 150 цветни миниатюри (1648 г.).
В манастира е събран огромен архив, наброяващ над 20 хиляди хранилища: стотни, депозитни, преброителни, приходно-разходни книги и др. В манастирската ризница имало великолепни произведения на българското ювелирно изкуство, като чаша за водосвет от 1583 г., панагия от 1608 г. (принадлежала на сийския игумен Теодосий), дар от 1628 г. от патриарх Филарет - скъпоценен полилей. Ценни приноси за манастира са направени от много хора, например благородникът С. Римарев е направил принос към болярина И.М. Милославски - сребърен потир (купа за причастие, сега се съхранява в Архангелския областен краеведски музей). Писмени документи пазят сведения за зографи. Иконописецът е основателят на манастира Свети Антоний. Двама игумени на манастира - игумен Теодосий и архимандрит Никодим, живели през 17 век, са били иконописци. В края на 16-17в. в манастира е имало иконопис иработилници за гравиране. Иконостасите са проектирани от царския иконописец Фьодор Зубов и майстора на Солвичегода Василий Кондаков.
В манастира е създаден изключителен паметник на древнобългарската култура - Сийският иконописен оригинал с 500 образа-рисунки от иконите на западноевропейските гравюри.
През 17-ти век манастирът притежава села, обработваема земя и косене на Двина и Йемец, сьомгови тони в района на Бяло море. В манастирските имения живеели занаятчии, развивали се занаятите – солни, риболовни, морски. Манастирът имаше чифлици в Москва, Вологда, Архангелск. В началото на 17-18 век. е издигната двуетажна сграда от братски килии.
От средата на 17 век в манастира има малка печатница. През 18 век, с началото на заграбването на църковните земи (1764 г.), манастирът запада.
През 19 век игумените на манастира Антониев-Сия са били ректори на Архангелската духовна семинария и са се занимавали с мисионерска дейност.Архимандрит Вениаминпросвети самоедите от архангелската тундра. В края на 19 век Антоний-Сийският манастир е бил необщинен 2-ри клас, получил е 1249 рубли от хазната. 58 коп.
През 1920 г. монасите организират трудова община; в църквата „Благовещение“ съветските власти откриват детска колония. Манастирът е затворен с указ на Емецкия изпълнителен комитет (12.06.1923 г.) и с решение на Президиума на Архангелския губернски изпълнителен комитет (11.07.1923 г.). През последните години манастирските сгради се използват за нуждите на селска трудова община, колхоз; имаше и почивен дом за работници от горската промишленост, дом за деца с увреждания и дом за възрастни хора.
Според древната традиция в Антониево-Сийския манастир са възстановени манастирска библиотека, иконописна работилница и производство на свещи.
В стопанството има сенокоси, обработваема земя, малки горски масиви, животновъдна ферма, обор, изградени са оранжерии, оборудван е гараж, работят пекарна, механична, дърводелска, кожухарска, работни работилници. Храмовете се реставрират. Антоний-Сийският манастир се грижи за няколко енории на епархията, които нямат свещеници. Всяка година манастирът се посещава от до 5 хиляди български и чуждестранни поклонници.
Антониевско - Сийския манастир: