Маркс и марксистките традиции
В хода на повече от век и половина история марксизмът се промени. От гледна точка на отношението към етиката и морала в него могат да бъдат разграничени следните форми (етапи): ранен Маркс, класически марксизъм, енгелсизъм (терминът не е в обращение и е възприет за обозначаване на новия акцент, направен от Ф. Енгелс в хода на систематизирането на марксизма както по време на живота на К. Маркс, така и особено след смъртта му), етичен социализъм, кауцкизъм, ленинизъм, др. о-марксизъм, съветска етика.
1 Маркс К., Енгелс Ф. Op. T. 42. S. 169, 116. По-нататъшни препратки към това издание ще бъдат дадени в текста на параграфа с посочване на тома и страницата.
Маркс е съгласен с предишната философска етика в нейната критична част, в отрицателна оценка на морала, преобладаващ в обществото, реални форми на поведение, но за разлика от него, той не вярва, че несъвършеният свят е веднъж завинаги даден и по принцип непроменен набор от обекти, чиито недостатъци могат да бъдат компенсирани само чрез вътрешно самоусъвършенстване или надежда за задгробно съществуване. Той разбира битието по друг начин – като социална практика, която може да бъде трансформирана по човешки стандарти. Самото битие, доколкото е историческо битие (социална практика), може да бъде съвършено, морално, принципно приятелско спрямо човека. Това е смисълът на най-яркото твърдение на К. Маркс от "Тезисите за Фойербах", че "философите само са обяснявали света по различни начини, но целта е да го променят" (Соч. Т. 3, с. 4).
Показателно за отношението на класическия марксизъм към философската етика е следното съждение за Кант, което откриваме в Немската идеология:безплодно и прехвърли прилагането на тази добра воля, хармонията между нея и нуждите и наклонностите на индивидите, в другия свят "(Soch. T. 3. P. 182). Кант е критикуван не за идеята за добра воля (тя, както всички морални и хуманистични патоси на старата философия, е приета), а за факта, че той се спря на нея, не видя възможността за нейното прилагане в този свят.
К. Маркс въплъщава идеята за морална трансформация на реалността в доктрината на комунизма. Тук той се сблъсква с най-трудния (нерешен досега) проблем за субективността на морала. На езика на К. Маркс звучеше така: как несъвършените хора могат да изградят перфектно общество или как да възпитат самия възпитател? Отговорът беше, че революционната трансформираща и в същото време морално пречистващата сила на историята ще бъде пролетариатът. Реалното състояние на пролетариата (неговото нравствено, интелектуално и дори физическо развитие), което Маркс и Енгелс оценяват доста трезво, не дава основание за подобно заключение. Предполагаше се обаче, че когато се стигне до революция, хората също ще се променят заедно с обстоятелствата, пролетариатът ще се превърне от класа „сам по себе си“ в класа „за себе си“, ще се очисти от цялата „мерзост на старата система“, с една дума ще има някакво чудодейно превръщане на Пепеляшка в принцеса.
Във връзка с тълкуването на морала като явление, излизащо (макар и отчасти) извън рамките на класовите формации, възникна въпросът: какъв е неговият източник, основа в частта, в която той е некласов феномен?