Материал по български език по темата Реч в Подмосковието от учители по български език и литература
Общинско учебно заведение
„Творчески произведения от малка форма (мини-изявления, мини-композиции, скици, есета) като средство за развитие на творческите способности на учениците“
(изнесено на заседанието на катедрата на учителите по български език и литература)
Изготвен от: Кузнецова Л. Н.,
български учител
и литература MOU "Лицей № 31"
Където има малко думи, Там те имат тежест. V. Шекспир
Пиши бързо, не отлагай, чуваш, Целият свят, целият път, целият ти опит, Разбери, защото това, което пишеш, Не можеш да напишеш друго. М. И. Айгер
Педагогическата наука преминава през преходен етап, свързан с обновяване както на съдържанието, така и на формите на учебния процес. Известният психолог А. Г. Асмолов нарече този етап „неизминат път: от културата на полезността към културата на достойнството“. В това отношение ролята на класовете, които допринасят за формирането на способността на учениците да общуват, самочувствие, готовност за взаимодействие, взаимопомощ, трудно може да бъде надценена.
Съвременните условия, самият живот, общата картина на това, което се случва днес с българския език, изискват радикална ревизия на отношението към него. Причината за тази нужда беше общата криза в страната, кризисното състояние на българския език, спадът на речевата култура на обществото. Крайното обедняване на говоримия език, замяната му с народен език и жаргон, упадъкът на културата на печатното слово, използването на варваризми без особена необходимост, появата на цели области от живота, където българският езикзаменен от английски, рязък спад в културата на деловата реч, правилата за комуникация чрез интернет и изключително кратки SMS, почти пълното изчезване на личната кореспонденция. И има много такива, обективни причини за промените, които стават с българския език в наше време.
За съжаление, не е образец и речта на тези, които по силата на професията си са длъжни да владеят правилния изразителен книжовен език, а именно радио- и телевизионните работници. Сега, когато „говорещи сами“, „без лист“ пробиха пред микрофоните, излъчващи в цялата страна, прави впечатление, че в България са забравили да говорят български! Фантастични акценти, невероятно тромави комбинации от думи ... - езикът от "подкрепа и подкрепа", както веднъж написа И. С. Тургенев, се превърна в горчив враг!
Обучението в училище включва цялостно развитие на детето, включително, което е важно, развитието на съгласувана реч. Въпреки това, не се обръща достатъчно внимание на формирането на способността правилно, ясно и логично да обосновава речта си, да я представя на аудиторията на подходящо ниво, да се възползва максимално от всички начини за въздействие върху слушателите в общообразователно училище. В процеса на преподаване на писмена реч малко внимание се обръща на въпросите за редактиране на текстовете на есета на учениците, най-често тази работа се извършва в уроци, свързани с анализа на грешките, допуснати от учениците при писане на есета и презентации.
Днес (не е тайна за никого) училището обръща голямо внимание на развитието на уменията на учениците при подготовката за различни изпити под формата на писмено тестване и затова учителите прекарват почти цялото време и всичките си усилия в работата по усвояването на определена информация от децата. В същото време проблемите на развитието на устната и писмената им речученици.
За да може ученикът да създаде оригинален текст, понякога не е необходимо обучение. Отделните ученици усещат езика фино, впечатляващи са и могат да предадат чувствата си в устно изявление .... Училищните „поетични бисери” понякога се раждат много неочаквано. Истинско удоволствие е да чета "малките шедьоври" на тези момчета. Какъв красив, "чист" език звучи в тях!
Но по-често на практика децата нямат такъв опит, не са готови за сътрудничество, за диалог. Повечето ученици признават, че изпитват проблеми в областта на общуването: за учениците е трудно да говорят свободно пред класа, да правят съобщения с помощта на ключови думи и опорен план и да формулират самостоятелно заключение. Студентите отбелязват трудности по такива въпроси като способността да слушат друг човек, да чакат възможност да изразят собственото си мнение, да се съобразяват с мнението на своите съученици. Именно тези проблеми пречат на мнозинството от учениците да покажат своето ниво на знания, да представят своите способности и много от тях да утвърдят своето лидерство.
Как в условията на всеобщата криза в страната да съхраним нашия велик и могъщ език? Как учениците могат да развият чувство на уважение и уважение към него? Как да се научим да използваме несметното богатство на българския език? Как да усетим вкуса на родното слово? Как да помогнем на ученика успешно да развие своята речева креативност? Как да реализираме потенциала на неговите речеви способности, да насърчим създаването на най-простите, непретенциозни (но искрени!) истории, приказки, стихове? Как да накараме децата да се срещат по-често с празника на душата - собственото си творческо вдъхновение? И накрая, какви са методите, методите на работа със словото, за да насърчим нашите момичета и момчета да срещнат това творческо вдъхновение? Как да го направя в труднов рамките на учебната програма? В края на краищата, привличането към текст с голям обем в рамките на реалното учебно време затруднява организирането на изучаването на конкретни теми от програмата, поради което на етапите на контрол се използват големи текстове. Предимството на малките текстове е, че могат да се използват бързо и в съответствие с граматическите теми. Често за учениците е трудно да съпоставят раздели от лингвистиката и нормите, за тях е доста трудно да формират систематичен поглед върху различни езикови понятия. Използването на текстове с малки форми позволява на учителя бързо и лесно да "предаде" най-сложните теоретични концепции на ученика, а децата да научат тази информация и успешно да я прилагат в процеса на свободно писане.
Малките текстове крият неограничени възможности за развитие на речта на учениците. Те принадлежат към типа упражнения, които помагат за цялостното решаване на много проблеми на образованието, развиват духовните способности, желанието за творчество.
Този факт обуслови необходимостта от създаване на методическа система за развитие на правописните и речеви умения чрез формиране на езикови, културни и комуникативни компетентности на учениците, на творческите им способности в часовете по български език, адекватна на съвременното ниво на развитие на методическата наука и изискванията на училищната практика. Ако в края на 20-ти век от ученика се изискваше да разбере материала, представен от учителя, да проникне в същността на явленията и да асимилира модели, то сега това не е достатъчно, днес е важно да се научи детето да „придобива“ знания, да провежда самостоятелно изследване. Според мен най-ефективни са следните методи и техники: решаване на проблемни ситуации, творческа работа: есета - миниатюри, презентации - миниатюри, есета - скици, портретскициране, писане - писане, писане - интервюта, различни видове езиков анализ с изследователски елементи, изграждане на алгоритми за решаване на правописни и граматически задачи, различни текстови упражнения, работа с речници и друга справочна литература, подобряване (редактиране) на текста и др. При използване на текстове от малки форми може да се повиши активността на учениците и тяхната независимост. По този начин използването на текстове от малки форми е изключително необходимо за подготовката на успешна комуникативна дейност на детето.
В методологията на работа по създаването на миниатюрни есета могат да се разграничат няколко етапа: настроението за творческа работа - производството на текста - неговото четене („говорене пред публика“ - представяне) - слушане на миниатюри на другари - четене на композицията на съсед по бюрото и преглед на работата му. Възприемането на текста на ухо, визуално, чрез взаимна оценка помага да се разбере значението на различни знаци и средства за изразителност на текста. Активността на учениците в генерирането на творчески текстове е показател за интелектуалното развитие на децата. Несъмнено есетата - миниатюри допринасят за формирането на езикова компетентност, когато учениците са поканени да съставят кратка история, приказка, да опишат илюстрация, като използват правило за правопис като сюжет.
Есета - миниатюри играят важна роля в обучението на учениците. Когато изучавате темата „Тире между субект и сказуемо“, предлагам на учениците да напишат изречения, като вмъкнат тире, подчертаят граматически основи и съставят диаграми. След това трябва изразително да прочетете изреченията на велики мислители, като обърнете внимание на паузите на мястото на тирето. След това предлагам да докажа, че тези твърдения са афоризми, използвайте обяснителния речник, за да изясните значението на тази дума, обяснете значението писменоедин от афоризмите. По този начин такива задачи формират уменията за пунктуационна грамотност, която се отнася до езиковата компетентност, и способността за последователно изразяване на мнение, което е прерогатив на комуникативната компетентност.
В процеса на създаване на завършен писмен текст, в зависимост от предложената тема, се използват различни форми на работа с думата: индивидуална, колективна, двойка и групова, което допринася за провеждането на факултативни часове „в дух на състезание и сътрудничество“. Такава организация на взаимодействието на съвместните дейности води до факта, че почти всички участници са включени в процеса на познание, в който знанията се получават в съвместни дейности, чрез диалог, полилог. В контекста на множеството мнения децата се учат да мислят и разсъждават върху това, което знаят и не знаят, търси се субективният опит на учениците и се формира личната им оценка. Обикновено учениците с желание четат, слушат, преразказват, записват, създават сами малки текстове. Малкият обем не натоварва учениците. Важен стимул в работата е резултатът: малък текст се проверява бързо, бързо (самопроверка, взаимна проверка, проверка от учителя), сравнява се с оригиналния текст (ако това е презентация), чете се на глас и се сравнява с работата на съучениците (ако това е есе).
За ефективността на такава работа учителят трябва да вземе предвид мотивацията за създаване на текста - желанието на децата да говорят, да споделят своите впечатления. Затова е необходимо да се предлагат теми, които биха били интересни за тях, биха предизвикали емоционална реакция у децата, биха дали възможност за смислен избор: мога да пиша за това, но мога да пиша за нещо друго, но във всички случаи за това, което искам да кажа.
Предлагат се теми, които се фокусират върхуда помогне на учителя по език да разкрие пред учениците красотата и богатството на българския език, да им покаже многообразните му възможности, да научи децата да се отнасят към словото замислено и да ги насърчи да създават свои собствени творчески произведения. Създавайки мини-текст, учениците като правило започват да се ориентират по-добре в теоретичния материал, научават се да изграждат изречения граматически правилно и ясно да изразяват мислите си. Такива задачи, както показва практиката, формират не само правописна бдителност, но и способността за създаване на текст. Това е интегриран подход за формиране на комуникативни, лингвистични (езикови), културни компетентности.
За часовете по литература разработихме презентация „Българската литература от 18 век“, в която обобщихме необходимата информация по теория на литературата. Важна част от презентацията бяха материали за видните български писатели от 18 век, тяхната роля в историята на българската литература, преглед и анализ на най-важните произведения от този период. Учениците, подготвящи тази работа, показаха способността ясно, кратко и кратко да изразяват мисли, да ги формулират под формата на тези. И когато представяха тази работа в урока, децата демонстрираха способността да конкретизират информацията по този въпрос, да изразяват правилно мислите си. Анализът на работата на учениците показва, че учениците, използвайки жанровото разнообразие на нашата реч, наистина се стремят да намерят изразителни средства, ярка, образна реч, търсят творческа форма на себеизразяване, избират я в съответствие с вътрешната си потребност, мироглед и нагласа в момента. Някои се опитват в жанра на писане, страница от дневник, есе за пътуване, пътуване, строго есе-разсъждение, описание, а за някой жанрът на есето става най-плодородният и любим, когато пише коеосновното е не възпроизвеждането на факта, а отразяването на впечатления, мисли, асоциации.
В речника четем: „Етюдът е малко произведение от критичен и друг характер, посветено на конкретен въпрос“. Какво може да бъде отделен въпрос за такова есе? Например „Танцът и песните в живота на Наташа Ростова“, „Аз и театърът“, „Неизразимо, нежно“ (за Есенин), „Какво означава„ науката за нежната страст “по романа на А. С. Пушкин „Евгений Онегин“, „Първата и последната любов на Лермонтов“ и други. Есето-изследване трябва да се превърне в лирически монолог на писателя за значимото, което е същността на картината, събитието или размисъла.
5) безплатни презентации - миниатюри на текст, който е труден за запомняне.
Твърденията - миниатюри могат да се използват като упражнения в граматическия стил за формиране на правописни умения, както и като средство за контрол на тяхното формиране, което като цяло е от несъмнен практически интерес за учител по език.
Изпълнението на такива задачи е важна стъпка към гладкост на речта в естествените условия на общуване. Тези упражнения ще помогнат на децата да усетят творческото настроение, да преживеят мъките на речевата креативност и да се превърнат в празник на откритието, изненадата и радостта за децата. Като източници за диктовки, съчинения и презентации (минитекстове) използвам художествени публицистични текстове, предимно невключени в училищната програма. Това разширява обхвата на произведенията, с чиито текстове ще работят учениците. Известно е, че различни видове афоризми, поговорки, цитати, твърдения са полезен и необходим материал за есета, важно средство за аргументация, потвърждение на мислите. По този начин системната работа с текстове на малки форми активно допринася заформиране на правописни и речеви умения на учениците от средното училище.