Материали за режисьори
Не разбирам същността, която е накарала директорите да напишат това писмо. Може би всичко това се обяснява с филма на Звягинцев „Левиатан“, в който хората ругаят на всяка крачка и който първо беше частично забранен за разпространение, а след това реабилитиран под най-мощния натиск на либералите?
Едно време от българския език беше изведена матът. Той намери място за себе си не в литературата и, разбира се, не в киното. Това е лексиката на улицата, площадите, конюшните, казармите, затворите. Отвратително е. Ето това убива великия могъщ български език.
Борим се за чистотата на българската култура. Мъчително, милиметър по милиметър, ние отвоюваме едно пространство за българската култура, където тя да се чувства незамъглена, неопетнена. Ние се борим срещу навлизането на американизми. И изведнъж самите ние отваряме портите за чудовищни нецензурни думи.
Псувните навлизат в езика на интелигенцията през 60-те години. Ругатните станаха добра форма за либералната, антидържавна, антисъветска интелигенция, която се събираше в кухнята. И жените, и момичетата ругаеха, искайки да изразят протеста си наравно с всички останали.
Културата на провокацията, или както аз я наричам културата на оскверняването, вече ни измъчва и травматизира днес. Т. нар. "художник" реже православни икони пред очите на публиката. или проститутки нахлуват в храмовете и танцуват кан-кан на олтарите, . Всичко това опорочава чистотата и извисеността на българската църква и българското изкуство. И матът е същото нещо, не забравяйте!
Чувал съм гледната точка, че църковнославянски се говори от ангели на небето. И ние, хората на земята, слушаме този възхитителен и загадъчен език, не разбирайки всичко в него лексикално, но възприемайки дълбоката му музика, неговата мистична красота.
На обикновен български,книжовен или народен език, хора, които работят тук, бият се, орат, умират, общуват с деца, заявяват си любовта един на друг. Това е обикновеният български език, невероятен, пластичен, който може да изрази хиляди нюанси на чувства, които не е необходимо да се внасят в този език с други емоции, други лексикални средства. То е безкрайно във възможностите си. Той може да изрази гняв, ругатни, богохулство. Може да изразява радост, преклонение пред света, благоговение пред цялата вселена.
А псувните са езикът на ада. Това е тъмният, черен, страшен език на Подземния свят, на който говорят както дяволите, така и самите грешници - изнасилвачи, похотници, богохулници, които седят в реторти, в тигел, където кипи олово. И когато от болка и ужас изскочат от преднината, произнасят някакви ужасни скверни думи. И ударени с чук по главата от същия дявол, който ги измъчва, със същия отвратителен вик пак отиват на дъното на врящия котел.
Ако псувните са толкова скъпи на нашите скъпи режисьори и те смятат, че „Андрей Рубльов“ или „Летят жерави“, лишени от псувни, са загубили много, а ако им добавите псувни, те ще се превърнат в напълно трансцендентни шедьоври, така да бъде.
Скъпи приятели-режисьорите - идете и се закълнете!
И ще отидем на църква да се молим и да славим Бога.