Материя или образ на материята
Не споделям tz. че няма материален свят. Несъмнен е само един факт, осъзнаването на това, което се проявява, на това, което се осъзнава в момента, и от двете страни на този очевиден факт започват хипотези. Съществуването на материалния свят е недоказуема хипотеза, както и всички хипотези за това кой всъщност е осъзнат.
Какво виждаме, когато погледнем луната?
Този материал е първият или уводен в поредица от бележки по общата тема "Какво е съзнанието". Ще се опитам да се придържам към общоприетите представи за устройството на света в тях, но не изключвам възможността понякога да се отклонявам от тях. Особено ако наличните днес идеи няма да са достатъчни, за да опишат феномена на съзнанието. Каквото и да е било, каня всички да участват в дискусията. Дори въпреки факта, че в началото ще говорим за тривиални неща.
И така, какво виждаме, когато погледнем луната? Отговорът изглежда прост. Можем да видим луната, разбира се. Какво друго! Въпреки това, спомняйки си основните училищни знания, е лесно да разберете, че този отговор е грешен. Най-малкото – твърде общо и неточно. Може би е по-добре да го изразим по различен начин: ние не виждаме луната, а светлината, отразена от луната и падаща в очите ни? След като помислите още малко, можете да разберете, че този отговор също не е наред. Светлината, отразена от луната, попада на ретината, която съдържа фоторецепторни клетки, всякакви пръчици, колбички... там протичат фотохимични процеси, в резултат на които се образува определен сигнал в някои неврони. По-нататък този сигнал преминава през зрителните нерви към мозъка, който формира така наречения "ментален образ". Това всъщност виждаме. В истинския смисъл на думата. Нека перифразирам малкоТака: Гледайки луната, ние виждаме не луната, а нашата собствена мисъл за луната.
Същото важи и за другите усещания. Слушайки дрезгавия вик на петел или пеенето на Ф. Киркоров, ние изобщо не ги чуваме, а собствените си мисли. Усещайки камъче в ръката си, ние не докосваме камъчето, а нашата мисъл за камъчето. По този начин можем да кажем, че възприятието на мислите е доста разнообразно - зрително, слухово, тактилно ... Това може да стане особено ясно, ако си спомним за сънищата. Всъщност в тях виждаме, чуваме и докосваме собствените си мисли.
Въпросът обаче не свършва с изброените форми на възприемане на мисълта. На теория, като цяло, всичко, което можем да възприемем по някакъв начин, по един или друг начин, не е нищо друго освен нашите собствени мисли. Отнася се и за така наречените схематични представяния, и за логически изчисления, за интуитивни предчувствия, прозрения и т.н. Всичко това е някаква специфична форма на възприемане на собствените мисли.
Как да си представим, да речем, един електрон? Да, нещо такова ... нещо такова ... някак ... неясно ... описано схематично, с определени формули или думи. Тук всеки според възможностите на въображението си. Не можете да го видите или докоснете. Единственият начин да се възприеме електрон е по някакъв начин... различно. И колкото и да изглежда това „друго“, то пак ще бъде някакво специално възприятие на нашата собствена мисъл. Възприемането на мислите - повтарям още веднъж - е много разнообразно. Разнообразни, съответно, могат да бъдат и класификации на мисли.
Някои специфики на възприемането на нашите мисли наричаме памет, други - фантазии, илюзии, трети - възприемането на реалния свят. И често е трудно да се отдели едното от другото. Да, и самото отделяне също е, отново, няма нищо повече отопределена мисъл. Светът като цяло ни е даден в нашето възприемане на съвкупността от нашите мисли. И нищо друго. От тази гледна точка реалността е просто определен „клас мисли“, които имат свои специфики. Основата на тази специфика е твърдото убеждение (това също е мисъл), че има реалност и всякакви мисли на всеки са част от тази реалност. Най-често те се наричат "вътрешният свят на човека". Тъй като направих резервация, че ще изхождам от общоприети идеи, тогава това е всичко, което ще стане отправна точка. Нашата задача е да разберем какво е „мисълта като цяло“ и как тя се отнася към „класа мисли“, условно наричан „структурата на реалния свят“. (Този клас включва представяния на физика, химия, биология и т.н... Понякога ще го наричаме и „научен подход“.) От какво, така да се каже, се състои мисълта? Как работи по отношение на съществуващите представи за реалния свят?
На това ще бъдат посветени следващите бележки. Тук обаче бих искал да отбележа, че вече сама по себе си „мисълта какво е една мисъл“ с цялата си голяма сила на рекурсивност носи елемент на подсказка. Е, или... поне те кара да се замислиш. :)