Мечка на войводството
Големите и сериозни жестокости често се наричат брилянтни и като такива са записани на плочите на историята. Зверствата, които са дребни и комични, се наричат срамни и не само не подвеждат историята, но и не получават похвала от съвременниците си.
Топтигин 1-ви разбираше това много добре. Той беше стар звяр-слуга, умееше да строи леговища и да изкоренява дървета; следователно до известна степен той познаваше инженерното изкуство. Но най-ценното му качество беше, че искаше на всяка цена да се качи на скрижалите на Историята и за това предпочиташе блясъка на кръвопролитието пред всичко на света. Така че, каквото и да говореха с него: дали за търговия, дали за индустрия, дали за наука, той винаги обръщаше едно: „Кръвопролитие, кръвопролитие, това ви трябва!“
И със сигурност: преди мъжете да имат време да погледнат назад, Топтигин вече беше точно там. Той изтича във воеводството рано сутринта, на Михаилден, и веднага реши: „Утре ще има кръвопролития“. Какво го е накарало да вземе такова решение е неизвестно: защото той всъщност не беше ядосан, а така, звяр.
И със сигурност щеше да изпълни плана си, ако лукавият не го беше подмамил.
Факт е, че в очакване на кръвопролитие Топтигин реши да отпразнува именния си ден. Купих една кофа водка и се напих сам пиян. И тъй като още не беше построил леговища за себе си, той, пиян, трябваше да легне да спи насред една поляна. Той легна и започна да хърка, а на сутринта, сякаш за грях, Чижик случайно прелетя покрай тази поляна. Чижик беше специален, умен: знаеше как да носи кофа и можеше да пее, ако е необходимо, за канарче. Всички птици, гледайки го, се зарадваха, казаха: "Ще видите, че нашият Чижик в крайна сметка ще носи пелена!" Дори Лео е чувал за ума му и неведнъж е казвал на Магарето (Магаре в товаза известно време в съветите си той беше известен като мъдрец):
„Само с едно ухо да слушам как Чижик ще пее в ноктите ми!“
Но колкото и умен да беше Чижик, той не се досети. Помислих си, че гнил дървен блок лежи на поляна, седнах на мечка и пеех. И сънят на Топтигин е тънък. Той усеща, че някой скача върху трупа му и си мисли: „Това със сигурност трябва да е вътрешен противник!“
- Кой скача върху мършата на войводата с празен обичай? — озъби се най-сетне той.
Защо го изядох? - запита се Топтигин, - Лев, като ме изпрати тук, предупреди:
"Вършете благородни дела, но се пазете от безделниците!" - и още от първата стъпка ми хрумна да глътна сиски! Е, нищо! Първата палачинка винаги е на бучки! Добре, че навремето никой не видя моята глупост.
Уви! Явно Топтигин не е знаел, че в сферата на административната дейност първата грешка е най-фаталната. Че, след като от самото начало даде на административното движение странично направление, впоследствие ще го отдалечава все повече от правата линия
И наистина, преди да успее да се успокои при мисълта, че никой не е видял глупостта му, той чу, че скорец от съседна бреза му вика:
- Глупак! пратиха го да ни докара до един знаменател, а той изяде Чижик!
- Това е такъв скот! добри хора очакваха кръвопролитие от него, но той изяде Чижик!
Той е зад врана, но иззад един храст изскочи заек:
- Здрав бърбън! Яде чижик!
Комар долетя от далечни страни:
- Risum teneatis, amici! (въздържайте се от смях, приятели! - лат.) Чижик яде! Жабата в блатото крякаше:
- Мината на небесния цар! Яде чижик!
Топтигин се втурна наоколо, изрева с добра нецензурност. Само веднъж в живота му се е случило подобно нещо. Те го изритаха от леговището по това време ипуснаха стадо мелези - така копаха, кучешки деца, и в ушите, и в тила, и под опашката! Ето колко наистина видя смъртта в очите! Но все пак той някак си се пребори: осакати около дузина мелези и избяга от останалите. А сега няма накъде. Всеки храст, всяко дърво, всяка тупа, като живи, дразни, а той - слушай! Бухал, каква глупава птица, и дори той, като е чул достатъчно от другите, крещи през нощта: "Глупак! Той изяде ципа!"
Отначало за постъпката на Топтигин се говори с възмущение (срам от родния беден квартал); тогава започнаха да се закачат; отначало кръговото закачаше, после далечните започнаха да ехтят; първо птици, после жаби, комари, мухи. Всичко блато, всичко гора.
- Значи това значи общественото мнение! - измърмори Топтигин, избърсвайки с лапа одраната си в храстите муцуна, - и тогава може би ще се качите на скрижалите на Историята. с Чижик!
Проклето е времето, което с помощта на големи жестокости гради цитадела на общественото благополучие, но срамно, срамно, хиляди пъти срамно е времето, което си въобразява да постигне същата цел с помощта на срамни и малки престъпления!
И изведнъж, като сън в ръката, заповед от Магарето: „Стигна до вниманието на негово височество, г-н Лео, че не сте усмирили вътрешните врагове, но сте изяли Чижик - вярно ли е?“
Трябваше да си призная. Топтигин се покаял, написал доклад и чака. Разбира се, не можеше да има друг отговор, освен един: "Глупак! Той изяде чижик!" Но насаме Магарето уведоми виновните (Мечката му изпрати каца с мед като подарък при доклада): „Определено трябва да извършите специално кръвопролитие, за да разрушите това гнусно впечатление.“
- Ако това е така, тогава ще подобря репутацията си! - каза Михайло Иванович и веднага се нахвърли върху стадо овце и изкла всяка една. СледХванах една жена в малинов храст и й взех кошница с малини. Тогава той започна да търси корени и нишки и между другото изкорени цяла гора от основи. Накрая, през нощта, той се качи в печатницата, разби машините, смеси шрифта и изхвърли произведенията на човешкия ум в ямата за отпадъци.
След като направи всичко това, той седна, кучи син, на краката си и очаква насърчение.
Очакванията му обаче не се оправдаха.
Въпреки че Магарето, възползвайки се от първата възможност, описа подвизите на Топтигин по най-добрия възможен начин, Лев не само не го награди, но отстрани на доклада на Магарето надраска със собствените си ръце: „Не вярвам, че този офицер беше смел; защото това е същият Таптигин, който Маво обичаше Чижик сиел!“
И заповяда да го изгонят за пехота.
Но също така се случва, че дори блестящите жестокости не отиват за бъдещето. Жалък пример за това беше предназначен да бъде представен на друг Топтигин.
Въпреки това кариерата му беше дори по-кратка от Топтигин 1-ви.
Главно той разчиташе, че щом пристигне на мястото, веднага ще развали печатницата: това го съветваше Осел. Оказа се обаче, че в поверения му квартал няма нито една печатница; въпреки че старите хора си спомниха, че някога - под този бор - имаше държавна ръчна машина, която изстискваше горски звънци, но дори и при Магнитски тази машина беше публично изгорена и остана само цензурният отдел, който възложи задължението, изпълнявано от звънци, на скорци. Последният всяка сутрин, летейки през гората, разнасяше политическите новини за деня и никой не изпитваше никакво неудобство от това. Тогава също се знаеше, че кълвачът върху кората на дървото, без да спира, пише "Историята на горския бедняк", но тази кора, както беше написано върху нея, беше подострена и отнесена от крадците на мравки. И така живееха горските селяни, не познавайки нито миналото, нитонастояще, а не гледане към бъдещето. Или, с други думи, те се скитаха от ъгъл на ъгъл, забулени в мрака на времето.
Няма какво да се прави, измърмори Топтигин 2-ри, но не изпадна в униние. „Ако душата им, копелетата, поради липса на такава, не може да бъде унищожена“, каза си той, „следователно е необходимо да я вземем право за кожата!“
Казано, сторено. Избра по-тъмна нощ и се качи в двора на съседен селянин. На свой ред дръпна кон, крава, прасе, няколко овце и поне знае, негодникът, че вече е разорил селянина, но всичко му се струва малко. „Чакай“, казва той, „ще търкаля двора ти върху дънер, завинаги ще те пусна с торба по света!“
Селяните се затичаха към рев, кой с кол, кой с брадва, а кой с рог. Накъдето и да се обърнат, навсякъде е погром. Оградите са изпочупени, дворът е отворен, в конюшните има локви кръв. А в средата на двора самата ограда виси. Мъжете избухнаха.
- Вижте, анатема! той искаше да се угоди на властите и ние трябва да изчезнем чрез това! Е, братя, да го уважаваме!
Като казаха това, те поставиха копието на мястото, където трябваше да падне Топтигин, и го почетоха. След това го одраха и кучката беше отведена в блатото, където на сутринта беше кълвана от хищни птици.
Така се появи нова горска практика, която установи, че дори брилянтните зли дела могат да имат не по-малко плачевни последици, като срамни зверства.
Историята на горите също потвърждава тази новоустановена практика, добавяйки за по-голяма разбираемост, че приетото в историческите наръчници (издавани за средните учебни заведения) разделение на подлостите на блестящи и срамни е премахнато завинаги и че отсега нататък всички подлости като цяло, независимо от размера им, се наричат „срамни“.
III. Топтигин 3-ти
Третият Топтигин беше по-умен от свояедноименни предшественици. „Оказва се, че е боклук!“, каза си той, след като прочете резолюцията на Лев, „ако сбъркаш малко, ще ти се подиграят, ако сбъркаш много, ще те вдигнат на рога.
Той попита Осло в доклад: "Ако не е позволено да се извършват нито големи, нито малки зверства, тогава не е ли възможно да се извършват поне средни зверства?" - но магарето отговори уклончиво: "Всички инструкции, от които се нуждаете по този въпрос, ще намерите в Хартата на горите." Той погледна в Хартата за горите, но там беше казано всичко: и за данъка върху козината, и за гъбите, и за горските плодове, дори за шишарките на смърча, но за зверствата - мълчание! И тогава, на всичките му по-нататъшни докуку и настоявания, Магарето отговори със същата загадъчност: „Действай според приличието!“
- Ето колко сме живели! - промърмори Топтигин 3-ти, - голям ранг ви е наложен, но не посочват какви злодеи да го потвърдят!
И пак му мина през главата: "Стига, да тръгваме ли?" - и ако не се беше запомнило какви много подемни и оборотни пари има за него в хазната, нали, изглежда, нямаше да отиде!
Той пристигна в бедния квартал сам за двама - много скромно. Не назначаваше официални приеми, нито отчетни дни, а се хвърли право в бърлогата, пъхна лапа в градушката и легна. Той лъже и си мисли: „Не можеш дори да одереш заек - и тогава може би ще го сметнат за престъпление! Топтигин се смее в бърлогата, спомняйки си Историята, но сърцето му е ужасно: той чувства, че самият Лъв се страхува от Историята. Как ще издърпаш тука горското копеле - и той не може да се сети. Много го молят, но не заповядват да грабят! В която и посока да се втурне, само се разпръсни - чакай, чакай! Не все премести на вашето място! Навсякъде "правата" се навиха. Дори и катерица, и тази вече има права! Изстрел в носа - това са вашите права! Те имат права, а той, видите ли, задължения! Да, и няма реални задължения - просто празно място! Те - те се ядат с храна, а той - не смее да тормози никого! Как изглежда! И всичко Магаре! Той, той е мъдрият, той ражда тая бъркотия! "Кой набързо направи магаре дивя? Кой му разреши връзките?" - това трябва да помни постоянно, а той мърмори за "правата"! "Действайте с приличие!" - ах!
Дълго време той смучеше лапата си по този начин и дори не влезе истински в управлението на поверения му квартал. Веднъж се опитал да се обяви „от приличие“, покатерил се на най-високия бор и оттам излаял с чужд глас, но и това не се получило. Горското копеле, след като не е виждало злодей от дълго време, стана толкова нахално, че като чу рева му, тя каза само: "Чу, Мишка реве! Виж, той ухапа лапата си насън!" С тези думи Топтигин 3-ти потегли отново към леговището.
Но пак повтарям: той беше умна мечка и не се излегна в леговището, за да тъне в безплодни оплаквания, а след това да мисли за нещо истинско.
Факт е, че докато той лежеше, всичко в гората вървеше от само себе си по установения ред. Този ред, разбира се, не би могъл да се нарече напълно "проспериращ", но в края на краищата задачата на воеводството изобщо не е да постигне някакъв мечтан просперитет, а да защити и защити установения от древността ред (дори и неуспешен) от щети. И не в извършването на някакви големи, средни или малки злодеяния, а да се задоволяваме с "естествени" зверства. Ако от незапомнени времена е обичайно вълците да разкъсват кожата на зайците, а хвърчилата и совите скубят гарваните, тогава, въпреки че няма нищо проспериращо в този "ред", но тъй като товав края на краищата "ред" - следователно, и той трябва да бъде признат за такъв. И ако в същото време нито зайците, нито гарваните не само не мърморят, но продължават да се размножават и обитават земята, това означава, че "редът" не излиза извън границите, определени за него от незапомнени времена. Не са ли достатъчни тези „естествени“ зверства?
В случая точно това се случи. Нито веднъж гората не промени приличната й физиономия. Ден и нощ то гърмеше с милиони гласове, някои от които бяха агонизиращ вик, други - победоносен вик. И външни форми, и звуци, и светлосенки, и състав на населението - всичко изглеждаше непроменено, сякаш замръзнало. С една дума, това беше толкова утвърден и силен ред, че при вида му дори най-свирепият, ревностен управител не можеше да си помисли за коронни зверства, та дори и „под ваша лична отговорност“.
Така пред менталния поглед на Топтигин III внезапно възниква цяла теория за дисфункционалното благополучие. Тя израсна с всички подробности и дори с готов тест на практика. И си спомни как веднъж в приятелски разговор Магарето каза:
За какви зверства питаш? Основното в нашия занаят е: laissez passer, laissez faire [Разрешете, не се намесвайте! (фр.)]. Или казано на български: "Глупакът на глупака седи и глупака кара!" Ето къде си. Ако ти, приятелю, започнеш да се придържаш към това правило, тогава злобата ще стане от само себе си и всичко ще бъде наред с теб!
Така че точно според него и излиза. Просто трябва да седнете и да се радвате, че глупак кара глупак с глупак и всичко останало ще последва.
Така Топтигин III лежа в леговището в продължение на много години. И тъй като нефункциониращите, но желани горски поръчки, никога по това времене бяха нарушени и тъй като не беше извършено никакво злодейство, освен „естествените“, тогава Лъв не го остави на милост. Първо е произведен в подполковник, след това в полковник и накрая.
Но тук селяните лукаши се появиха в бедняшкия квартал и Топтигин 3-ти излезе от леговището в полето. И го сполетя съдбата на всички животни, носещи кожи.