МЕХАНИЗМИ ЗА НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА БАНКОВИТЕ РИСКОВЕ
МЕХАНИЗМИ ЗА НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА БАНКОВИЯ РИСК
Управлението на банковия риск може да се разглежда като целенасочено въздействие върху развитието на банковата дейност и минимизиране на загубите. Въздействието трябва да се подчинява на определени правила и закони. Обект на управление е цялата банка като цяло. В този случай субектът на управление е специална група от хора, които чрез различни методи и методи на управленско въздействие осъществяват целенасоченото функциониране на обекта на управление.
Чрез системата за управление на банковия риск на практика се реализират целите и задачите на банковата политика. Управлението на банковия риск е най-важният процес от механизма за съзнателно използване на теорията на вероятността и риска, въз основа на която възниква теорията за управление на риска. Това зависи от политиката на една банка - на микро ниво, и на НБРК - на макро ниво.
Самото разбиране на икономическата природа на банковия риск и неговата количествена оценка не позволява на мениджърите да управляват ефективно банката. Необходимо е да се прилагат методи и методи за пряко въздействие върху нивото на риска, за да се сведе до минимум, да се повиши сигурността и финансовата стабилност на търговската банка. Нека назовем основните подходи и методи за управленско въздействие, използвани на практика.
В системата от методи за управление на банковия риск основната роля принадлежи на вътрешните механизми за тяхното неутрализиране. Вътрешните механизми за неутрализиране на банковите рискове са система от методи за минимизиране на техните негативни последици, избрани и внедрени в самата банка.
Системата от вътрешни механизми за неутрализиране на банковите рискове предвижда използването на следните основниметоди:
1.Избягване на риска. Тази посока на неутрализиране на риска е най-радикалната. Състои се в разработването на такива вътрешни мерки, които напълно изключват определен вид банков риск. Например, основните от тези мерки включват: отказ за извършване на банкови операции, нивото на риск за които е прекомерно високо; отказ от използване на голям обем собствен капитал; избягване на прекомерното използване на заемни средства. Изброените и други форми на избягване на банковия риск, въпреки тяхната радикалност в отхвърлянето на някои видове от тях, лишават банката от допълнителни източници на печалба и съответно влияят върху темповете на нейното икономическо развитие и ефективността на използването на собствения капитал.
2. Ограничаване на риска. Механизмът за ограничаване на банковите рискове обикновено се използва за тези видове, които надхвърлят допустимото им ниво, т.е. за банкови операции, извършвани в зоната на критичен или катастрофален риск. В хода на текущата дейност на банката се разработват индивидуални лимити за контрагентите на банката (както за активни, така и за пасивни операции), както и текущи лимити за всички видове банкови позиции, насочени към ограничаване на пазарните рискове, и оперативни лимити, които определят правомощията на мениджърите и служителите на банката при извършване на конкретни операции. Ограничаването е важна техника за намаляване на риска.
3. Хеджиране. Този механизъм е балансираща сделка, насочена към минимизиране на риска. Транзакциите, които хеджират отделни позиции в баланса, се наричат микрохеджиране, а транзакциите, които имунизират целия баланс на банката, се наричат макрохеджиране. В случаите, когато изборът на хеджиращи инструменти се извършва в рамките на балансовите позиции(например избор на активи и пасиви по продължителност), методът на хеджиране се счита за естествен. Методите за синтетично хеджиране включват използването на извънбалансови дейности.
4. Диверсификация. Механизмът на диверсификация се използва предимно за неутрализиране на негативните банкови последици от несистематични (вътрешни) видове рискове. Принципът на действие на механизма за диверсификация се основава на разделянето на рисковете, което предотвратява тяхната концентрация. Диверсификацията е разпръскването на банковия риск. Въпреки това не може да намали риска до нула. Това се дължи на факта, че дейността на банката се влияе от външни фактори, които не са свързани с избора на конкретни обекти на инвестиране или набиране на капитал, и следователно не се влияят от диверсификацията. Следователно използването на този механизъм е ограничено в банката. Диверсификацията е най-разумният и сравнително по-евтин начин за намаляване на степента на банковия риск.
5. Разпределение на риска. Този механизъм се основава на частичното им прехвърляне към партньори в отделните банкови операции по такъв начин, че възможните загуби на всеки участник да са относително малки. Степента на разпределение на рисковете и съответно степента на неутрализиране на техните негативни банкови последици е предмет на договорни преговори между банката и партньорите, които се очакват от условията на съответните договори, договорени с тях.
6. Самоосигуряване. Механизмът на тази посока на неутрализиране на банковите рискове се основава на резервирането от банката на част от банковите ресурси, което позволява да се преодолеят негативните последици от определени банкови операции. Основните форми на това направление са формирането на резервни, застрахователни и други фондове. Основната задача на самоосигуряванетое своевременно преодоляване на временни затруднения в банковата дейност. Използвайки този механизъм, трябва да се има предвид, че застрахователните резерви във всичките им форми, въпреки че ви позволяват бързо да компенсирате финансовите загуби, понесени от предприятието, „замразяват“ използването на доста осезаемо количество банкови средства. В резултат на това намалява ефективността на използването на собствения капитал на банката и се увеличава зависимостта й от външни източници на финансиране. Това обуславя необходимостта от оптимизиране на размера на резервираните банкови средства от гледна точка на бъдещото им използване за неутрализиране само на определени видове банкови рискове.
По-горе бяха разгледани само основните вътрешни механизми за неутрализиране на банковите рискове. Те могат да бъдат значително допълнени, като се отчита спецификата на дейността на банката и специфичния състав на нейния рисков портфейл.
По този начин управлението на банковия риск трябва да се разглежда като сложна самоорганизираща се система с многостепенна йерархична структура, единна мрежа за обмен на информация и методологична база.
Аналитичната работа като основен инструмент за минимизиране на рисковете ви позволява да намалите степента на несигурност, която винаги съпътства вземането на решения в пазарна среда. Вземането на решения при наличието на по-пълен и точен модел на протичащите процеси ще бъде по-балансирано и компетентно и следователно най-малко рисково.
Най-сложният инструмент за управление на риска е хеджирането. Целта на хеджирането, в случай на използване на този механизъм за управление на риска, е да се елиминира несигурността на бъдещите парични потоци, което ви позволява да имате категорична представа за размера на бъдещите приходи от оперативни дейности.
Подчертаваме, че изграждането на ефективенСистемата за управление на риска в компанията е възможна само с използването на всички описани инструменти в съвкупност.
Системите за управление на риска се разделят на две групи „управление на микро риска” и „управление на макро риска”. Системите за управление на микрориска са системи за управление на риска на ниво „работно място“ (Desk-Level Risk Systems). Управлението на макрориска, като правило, е представено от интегрирани решения за управление на риска на ниво цялата институция (Enterprise Risk Management Technology Solutions). Разликата между тях е много голяма и те не могат да се заменят.
Таблица - Разлики между микро и макро управление на риска
Решения за управление на риска на ниво цялата финансова институция