Метод за лечение на хроничен инфекциозен уретрит, усложнен от простатит, Банкпатенти
Изобретението се отнася до медицината, а именно до дерматовенерологията, и може да се използва за лечение на хроничен инфекциозен уретрит, усложнен от простатит. За да направите това, приемайте 1,0 g азитромицин (Sumamed) веднъж дневно на 1-7-14 дни в комбинация с комплексна терапия. Комплексната терапия включва ректални супозитории dalargex, 1 супозитория дневно през нощта № 10, масаж на простатата, ректална лазерна терапия и ежедневна употреба на флуорохинолон - гемифлоксацин (фактив), 1 табл. (320 mg) на ден в продължение на 14 дни. ЕФЕКТ: методът позволява удължаване на периода на ремисия на заболяването, подобрява качеството на живот на пациентите, възстановява репродуктивната функция чрез увеличаване на унищожаването на опортюнистичната флора в съдържанието на секрета на простатата. 4 Ave.
Изобретението се отнася до дерматовенерологията, а именно до нови методи за лечение на пациенти с хроничен инфекциозен уретрит, усложнен от простатит.
Изследователите и практиците знаят, че днес простатитът е най-често срещаното урологично заболяване при мъжете под 50 години.
Особено внимание в наше време трябва да се обърне на инфекциозния простатит, който възниква на фона на хроничен уретрит, често причинен от C. trachomatis.
Известен метод за използване в терапията на простатилен (цитомедин) - полипептид, получен чрез екстракция от простатната жлеза на говеда [1]. Експериментално и клинично е доказано, че лекарството има имуномодулиращ ефект, противовъзпалителен ефект и повлиява хемостазата. Назначаването на простатилен интрамускулно 1 път на ден в доза от 10 mg, разредена в 1 ml 0,5% разтвор на новокаин, № 10.позволява да се постигне пълно излекуване в рамките на 1-3 месеца при 36,6% от пациентите [2].
Използването на тази техника изисква ежедневно посещение в лечебно заведение и продължително лечение.
През 2002 г. на българския пазар е регистрирано ново лекарство от серията цитомедин – витапрост [3]. Предимството му пред простатилена е дозираната форма под формата на ректални супозитории. Инструкциите за Vitaprost дават препоръки за назначаването му на 1 супозитория на ден в продължение на 20-30 дни. Показана е ефективността на назначаването на това лекарство и ефектът на Vitaprost не само върху състоянието на простатната жлеза, но и върху подобряването на сексуалната функция (при 71,4% от пациентите) [4].
Въпреки това, употребата на Vitaprost изисква дълъг курс на лечение (20-30 дни).
Най-близко по техническа същност е лечението на хроничен инфекциозен уретропростатит с флуорохинолон офлоксацин [5].
Лекарството има широк спектър на антимикробна активност, висока бактерицидна активност и добра фармакокинетика (прониква в тъканта на простатата). Офлоксацин (офлоксин-200) се предписва 200 mg 2 пъти дневно в продължение на 4-6 седмици [6].
Проучванията обаче показват недостатъчна ефикасност на офлоксацин при лечението на хроничен уретрит, причинен от инфекция с хламидиална или опортюнистична флора, усложнена от простатит [7], което също се потвърждава от съобщения за слабата активност на лекарството срещу анаеробни бактерии и появата на лекарствена резистентност на микробната флора, открита при пациенти с уретропростатит към офлоксацин [8, 9]. Освен това има повишена фоточувствителност.
Поставена е задачата да се създаде най-ефективният метод за лечение на пациенти с хроничен инфекциозен уретропростатит, засягащетиологични, патогенетични фактори, намаляване на броя на усложненията.
Задачата се изпълнява с помощта на флуорохинолон - гемифлоксацин (фактив) по 1 табл. (320 mg) на ден в продължение на 14 дни в комбинация с азитромицин (Sumamed) 1,0 g веднъж дневно на дни 1-7-14, ректални супозитории dalargex 1 супозитория през нощта дневно № 10, масаж на простатата № 7 през ден, ежедневно за 5 минути ректална лазерна терапия № 10.
Методът се осъществява по следния начин.
След установяване на диагнозата хроничен инфекциозен уретрит, усложнен от простатит, на пациента се предписва флуорохинолон - гемифлоксацин (фактив), 1 табл. (320 mg) дневно в продължение на 14 дни в комбинация с азитромицин (сумамед) 1,0 g веднъж дневно на дни 1-7-14, както и комплексна терапия, включваща: назначаването на цитомедин - нови ректални супозитории dalargex 1 супозитория през нощта дневно № 10, масаж на простатата през ден № 7, ректална лазерна терапия (устройство Uzor) с дължина на вълната от 0,89 мм, генератор, индуциращ нискоинтензивно лазерно импулсно лъчение от близката инфрачервена област на спектъра дневно № 10 продължителност на процедурата 5 минути.
Гемифлоксацин (фактив) е ново антимикробно лекарство от групата на флуорохинолоните, появило се на българския пазар. Има широк спектър на бактерицидно действие. За разлика от други флуорохинолони, той има двоен ефект: инхибира репликацията на микробна ДНК чрез свързване както с типоизомераза IV, така и с ДНК гираза, което не позволява на микроорганизмите да развият резистентност към него. Гемифлоксацин (фактив) се абсорбира бързо в стомашно-чревния тракт, прониква добре в тъканта на простатата, има по-малка фототоксичност в сравнение с други флуорохинолони и се предписва 1 табл. на ден (офлоксацин 2 табл.на ден).
В хода на изпълнение на задачата предложеният метод позволи да се „повиши ефективността на лечението“ както в близко, така и в дългосрочен план.
Обект на изследването са 104 пациенти с хроничен инфекциозен уретропростатит, рандомизирани в основна група (ОГ) - 53 мъже и група за сравнение (КГ) - 51 мъже. И в двете групи преобладава контингентът на служители и работници от 31 до 50 години, повечето от пациентите са женени. Продължителността на заболяването с простатит най-често е от 3 до 5 години (в MG - в 83,1%, в GS - в 84,4%). Само при 7,6% от мъжете в MG и 13,8% в CG ремисията е продължила от 1 до 1,5 години. Повечето пациенти се оплакват от кратка ерекция и намалено либидо.
На пациентите е извършено ултразвуково изследване на простатната жлеза (ехография), което потвърждава диагнозата и изяснява характера на измененията в нея. По време на етиологичното изследване на пациентите е използвана полимеразна верижна реакция (PCR), Real Time PCR. Проведени културни изследвания за определяне на Tr.vaginalis и N.gonorrhoeae. Разпределена анаеробна флора в съдържанието на простатната жлеза. Изследван е еякулата. Нивото на тестостерон, фоликулостимулиращ хормон и пролактин се определя чрез ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA).
Преди лечението 84,8% от пациентите в MG и 81,3% в CG са имали серозен секрет от уретрата, често с обилен характер. Установен е преден уретрит: в ОГ - при 52,9%, в КГ - при 56,9%.
При почти половината от пациентите C. trachomatis се установява като моноинфекция. При 20,8% от пациентите в MG и 21,6% в CG е налице комбинация от C. trachomatis с U. urealyticum. Най-често Peptostreptococcus и E. coli се установяват от опортюнистичната флора. И двете групи бяха доминирани от пациенти със значително увеличение на броя на левкоцитите вотделяне от уретралната лигавица.
При оценка на симптомите на хроничен уретропростатит (според скалата на NIH-CPSI) е установено, че повече от половината пациенти имат тежки симптоми (30-43 точки), както в MG (52,8%), така и в CG (51,1%).
Пациентите с OH са лекувани по предложения метод. Пациентите с ХС вместо гемифлоксацин (фактив) получават от първия ден на лечението офлоксацин (офлоксин-200) 200 mg 2 пъти на ден в продължение на 14 дни. Останалата част от терапията беше подобна на OG.
Проведеното сравнително проучване показа ефективността на предложения метод за лечение на пациенти с инфекциозен уретропростатит както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Един месец след лечението е настъпила ерадикация на C. trachomatis при всички пациенти както в MG, така и в CG.
При сравняване на динамиката на показателите между пациентите на MG и HC се оказа, че в MG има статистически значимо намаляване на броя на опортюнистичната флора за четири микроорганизма, в HC - само за два. Според резултатите от уретероскопията при пациенти с OH нормализиране на уретралната лигавица по цялата й дължина се наблюдава 11,9% по-често (p rd Meet Eur Soc Chlam Res, 11-14 септември 1996 г., Виена, Австрия, 1996: 445-446.
9. Padeyskaya E.N., Яковлев V.P. Антимикробни средства от групата на флуорохинолоните в клиничната практика. М.: Логата, 1998. - С.171-187.
10. Комаров Р. В., Деревянко И. И., Яковлев и др., Фармакокинетика на азитромицин при урогенитални инфекции // Инфекции и антимикробна терапия, 2001. - № 3 (6). - С.175-178.
12. Суханов С.В., Мазо Е.Б. Възможности за използване на азитромицин в комплексното лечение на пациенти с урогенитален хламидиен простатит. Пчелен мед. списание, 2002. - № 10. - С.26.